О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 870

 

Град Бургас, 18.04.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, ХІІІ-ти административен състав, на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                                                                  2. РУМЕН ЙОСИФОВ 

 

като разгледа докладваното от съдия Друмева касационно наказателно административен характер дело № 827 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК, във връзка с чл.63 от ЗАНН.

Образувано e по частна жалба на К.С.К., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адвокат Стоян Петров от АК-Бургас, против определение № 303 от 2.03.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 121 по описа за 2018г. на БРС, с което е оставена без разглеждане подадената от К.С.К. жалба против глоба с фиш №0019045/02.10.2017г., прекратено е производството по делото и преписката е изпратена по компетентност на община Бургас за продължаване на административнонаказателното производство и съставяне на акт за установяване на административно нарушение.   

Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно. Счита, че първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, но е достигнал до погрешен правен извод, че следва да върне преписката на административнонаказващия орган за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Намира, че със своето бездействие да не издаде акт за установяване на административно нарушение по обжалван вече фиш административнонаказващият орган му е отказал достъп до съд, който като елемент от „правото на съд“ по чл.6, § 1 от ЕКПЧ трябва да бъде гарантиран по отношение на всяко едно наказателно обвинение. Искането от съда е да отмени оспореното определение и като разгледа спора по същество да анулира издадения неприсъствен фиш.

Ответникът не представя становище по подадената частна жалба.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба по наведените в нея основания, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на обжалване в производството пред районния съд е глоба с фиш № 0019045/02.10.2017г., издаден от главен специалист при община Бургас, с който на К. за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.186, във връзка с чл.178е от ЗДвП. Фишът е съставен в хипотезата на чл.186, ал.3 от ЗДвП – в отсъствие на нарушителя, като към превозното средство е закрепено уведомление за глоба с фиш, в което са посочени мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото за доброволното плащане. На 6.10.2017г. е подадено възражение против уведомлението за глоба с фиш, с което е оспорено извършването на нарушението и е поискана отмяна на фиша. По възражението няма произнасяне от компетентния орган.

За да постанови оспореното определение районният съд е приел, че жалбата срещу фиша е процесуално недопустима, тъй като е срещу акт неподлежащ на съдебен контрол. Посочил е, че съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН на обжалване пред съд подлежат наказателните постановления и електронните фишове, но в случая не се касае за електронен фиш и липсва нормативна уредба за атакуване на издадения по реда на чл.186 от ЗДвП фиш пред съд, което обуславя процесуална недопустимост на депозираната срещу фиша жалба.

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.2 от ЗДвП, ако нарушителят оспори нарушението или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт за установяване на административно нарушение. Своевременно предприетото оспорване изключва възможността фишът да породи каквито и да е правни последици по отношение на неговия адресат. Обратно, за издателя на фиша то създава задължение или да състави акт за установяване на административно нарушение или да откаже да състави такъв акт. Съответно, ако бъде съставен акт, той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката, в двуседмичен срок от подписването му. Едва когато бъде издадено наказателно постановление, то ще подлежи на обжалване от неговия адресат пред съда по реда на раздел V от ЗАНН.

В конкретния случай оспорването на фиша е своевременно упражнено с доводи за липса на извършено административно нарушение, поради което компетентните органи на община Бургас следва да извършат преценката по чл.186, ал.2 от ЗДвП дали са налице основания за образуване на административно наказателно производство със съставяне на АУАН. Липсата на такава преценка сочи на неприключило производство по повод оспорения фиш. След като не е съставен АУАН и няма образувано административнонаказателно производство, което да е приключило с издаден санкционен акт по чл.59, ал.1 от ЗАНН, който да подлежи на самостоятелно съдебно обжалване, правилно съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, прекратил е производството и делото като преписка е изпратил на компетентните органи на община Бургас.

Неоснователно е възражението в частната жалба, че извода на съда за необжалваемост на съставения му фиш за налагане на глоба противоречи на принципа на пряк и ефективен достъп до съд и изискването за разумен срок при решаването на въпроса за наказателното обвинение, изведени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6, § 1 от ЕКПЧ. Жалбоподателят не е лишен от правото да оспори наложеното му по този ред наказание. След изчерпване на нормативно регламентирания процесуален ред за оспорване на извършеното от него нарушение и в случай, че бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, съответно издадено наказателно постановление, жалбоподателят разполага с възможност да обжалва наказателното постановление по съдебен ред.

По изложените мотиви съдът намира частната жалба за неоснователна. Оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.236 от АПК, вр. чл.63, ал.2 от ЗАНН, Административен съд-Бургас, ХІІІ-ти административен състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 303 от 2.03.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 121 по описа за 2018г. на Районен съд-Бургас.

Определението е окончателно.

                                                          

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.                   

      

                                                                                                                       

 

  2.