РЕШЕНИЕ

 

Номер     930                     11.05.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и шести април, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                       2.  МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  Биляна Чакърова

прокурор: Деян Петров

 

сложи за разглеждане докладваното от съдия М. Николова КАНД номер 826 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по касационна жалба от „Христоян 2016“ ЕООД, с управител Х. А.С., чрез адв. Ю.П. – АК Сливен, с адрес за призоваване: гр. Сливен, ул. „Велико Княжевска“ № 20 против решение № 245/26.02.2018г. постановено по а.н.д. № 5956/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № КХ 36/30.06.2017 г. на директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас, с което за нарушение на чл. 12 от Закона за храните (ЗХ), на основание  чл. 42, ал.2 от ЗХ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспорваното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се представлява.

Ответникът по касация – Областна дирекция по безопасност на храните - Бургас, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението на районния съд.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С наказателното постановление № КХ 36/30.06.2017 г. на директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас отговорността на дружеството е ангажирана за това, че при извършена на 30.05.2017г. проверка на щанд за плодове и зеленчуци, намиращ се в гр. Созопол срещу к-кс „Грийн Лайф“, стопанисван от „Христоян 2016“ ЕООД, е установено, че в обекта се предлагат за продажба с обявени цени храни – череши, праскови, домати, краставици, без същия да е регистриран по реда и условията на чл.12 от ЗХ.

За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, които е предявен на управителя на дружеството. В акта са дадени обяснение, че лицето не е било запознато с изискванията на чл.12 от ЗХ, като се възразява, че не е нарушител. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че актовете са издадени от компетентни лица, в срока по чл.34 от ЗАНН и съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Счита, че правилно е била ангажирана отговорността на дружеството – търговец. Излага мотиви, че законодателят не изисква да бъдат доказани реално сключени покупко-продажби, а е напълно достатъчно да са установени стоки за продажба. Намира, че наложената санкция е определена правилно и законосъобразно, като не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият касационен състав намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Изложените в оспореното съдебно решение правни изводи се споделят изляло от касационният състав.

Наведените в касационната жалба възражения, настоящата инстанция намира за неоснователни. Непосочването на конкретното количество на храните, които са се предлагали за продажба не може да се приеме за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочената разпоредба указва, че в НП следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. От описаната в акта фактическа обстановка се установява, че на конкретната дата и място лицето е предлагало за продажба храни в обект, който не е регистриран по реда и условията на чл. 12 от ЗХ. Това е установено, както от актосъставителя, така и от посочения в акта свидетел, независимо че липсва изрично отбелязване дали това е свидетел по установяване на нарушението или при извършване на нарушението, както изтъква касаторът.

Нормата на чл.12 от ЗХ указва, че продажбата и търговията с храни в страната се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона. Т.е в случая не е съществено какво е било точното количество на установените стоки за продажба, а дали същите са се предлагали за продажба, при условие, че обекта не е бил регистриран по реда и условията на закона. В тази връзка, настоящият състав напълно споделя изводите на РС - Бургас, че излагането на въпросните храни с обявени цени, безспорно води до извода за осъществена „търговия“, по смисъла на §1, т.60 от Допълнителни разпоредби на Закона за храните и че изложените доводи, „че храната била за подарък“ е защитна теза. Също така, неконкретизирането на нарушената материалноправна норма, не е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Задължението за регистрация и реда, по който регистрацията следва да бъде извършена е уредено в ЗХ, където е регламентирано именно в нормата на чл. 12 от ЗХ – нормата, посочената в акта. В наказателното постановление се съдържа изрична констатация относно факта, че проверяваният обект не е бил регистриран по реда и условията на чл. 12 от ЗХ. Както изложените факти в наказателното постановление, така и посочената за нарушена разпоредба от ЗХ и съответно приложената санкционна такава, са достатъчно ясни, за да е възможно санкционираното лице да разбере срещу какви факти следва да организира защитата си, поради което не е налице нарушение на правото му на защита.

Като е потвърди НП, РС - Бургас е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 245/26.02.2018г. постановено по а.н.д. №5956/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                       2.