Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    1090               /01.06.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на трети май , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                          ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар Гергана Славова, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 825/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът В.Г.К., в качеството на ЕТ „Весела – В.К., със седалище и адрес на управление гр. ***, ЕИК 812189417, е оспорила решение № 243/23.02.2018г. постановено по АНД № 230/2018г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 278714-F302425/26.07.2017г.на директор Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас. С наказателното постановление на касатора, за нарушение на чл. 125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл. 179 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че обжалваното решение е неправилно и предлага да бъде отменено.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Отговорността на едноличния търговец е ангажирана за това, че след като е регистриран по ЗДДС от 02.07.2008г. не е подал справка-декларация за м.април 2017г. най-късно до 14.05.2017г., като справката-декларация е подадена на 23.05.2017г.

Районният съд, в обжалваното решение е приел, че нарушението, за което е ангажирана отговорността е извършено и доказано по несъмнен начин, не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат всички изискуеми реквизити.

Неоснователно е касационното възражение, според което случаят е маловажен. В конкретния случай правилно районния съд е приел, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Вярно е, че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. Това разбиране е застъпено в тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. по тълкувателно дело № 1/2005г. на ОСНК на ВКС. В процесния случай такъв контрол е осъществен и районният съд е приел, че в разглеждания случай извършеното деяние не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обществената опасност присъща за останалите нарушения от този вид. Това разбиране се споделя и от настоящия съдебен състав по следните съображения:

Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на административно нарушение е посочен в чл.93, т.9 НК - меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. 

Съгласно ТР № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК понятието "вредни последици", е по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения правов ред, финансовата и стопанската система и др.

В случая административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. Наличието на факти, относими към по-широкото понятие "вредни последици", в частта му извън имуществените вреди, като например увреждане на фиска, не са твърдени от страната и не са доказани, поради което съдът не може да се позове на тяхната липса за да обоснове маловажност. По делото няма данни и за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Формалните деяния могат да бъдат маловажни, ако са изпълнени изискванията на закона, но поради несъставомерността на вредните последици от имуществен характер, тяхната липса не може да обоснове маловажност.

В този смисъл ирелевантно за преценката дали случая е маловажен е какъв финансов резултат следва да декларира в срок лицето. Нарушението се изразява в неподаване на декларация в срока посочен в закона. Липсата на щети за фиска е нъсъставомерен елемент и по тази причина наличието му не обосновава маловажност на случая.

Същото се отнася и до обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Последното обосновава налагане на най-ниския или близък до най-ниския предвиден от закона размер на санкцията, което в случая е извършено, т.е. обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път касае определянето на размера на наказанието, но не и приложението на чл.28 от ЗАНН. Такова значение може да се придаде и на факта, че с декларацията не е деклариран дължим ДДС. 

Настоящият състав не споделя онази съдебна практика, според която закъснение от три дни, та дори и до един месец е закъснение с минимален срок – такъв извод не може да бъде подкрепен, защото би означавало, че всяко закъснение до един месец, когато задължението се изчерпва с подаване на декларация в срок, би довело до отпадане на административно-наказателната отговорност на такива лица – извод, който е в пряко противоречие с целта на чл.179 от ЗДДС, да се дисциплинират лицата задължени по този закон да подават в срок дължимите данъчни декларации.

Касаторката твърди (в жалбата, сезирала районния съд), че от 2009г. едноличният й търговец не осъществява дейност и не формира приходи, за това и не е ощетила бюджета. От представеният акт за дерегистрация по ЗДДС № 020991701012541 от 19.06.2017г. се установява, че едноличният търговец е регистриран по ЗДДС на 02.07.2008г. с основание – по избор, независимо от облагаемия оборот. Прекратяването е извършено също по желание на търговеца след подадено заявление на 13.06.2017г. – чл.108, ал.1, т.1 ЗДДС – дерегистрация по избор, при отпадане на съответното основание за задължителна регистрация.

Приходите подлежащи на облагане са формирани само през периода от 02.07.2008г. до 2009г.(неуточнена дата). От това следва, че основанията за задължителна регистрация, ако въобще са съществували, са отпаднали много преди 13.06.2017г., когато е подадено заявление за дерегистрация, както и преди 14.05.2017г., когато е изтичал срока за подаване на справка-декларация за м.април. След като едноличният търговец е избрала, въпреки липсата на основания за задължителна регистрация, да поддържа регистрацията си по ЗДДС, следва да спазва задълженията, които произтичат от нея и да понася отговорностите от неспазване на тези задължения.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243/23.02.2018г. постановено по АНД № 230/2018г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: