РЕШЕНИЕ № 691

гр. Бургас, 12 Април 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Бургас - трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧАВДАР ДИМИТРОВ

при секретар И. Л., изслуша докладваното от съдията Димитров административно дело № 81/2016 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

            Образувано е по жалба на М.М.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, срещу решение № 1054-02-32/22.12.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила  Разпореждане № 9/22.10.2015г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ гр. Бургас, с което на основание чл.74, ал.1 от КСО е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 22.02.2015 г. до 01.11.2016г. за ТНР 68%, с дата на инвалидизиране 22.02.2015г. Оспорва се крайната дата на отпускане на пенсията за инвалидност, алтернативно, в случай че твърденията му не бъдат възприети се оспорва цялото решение на директора на ТП на НОИ Бургас като неправилно и незаконосъобразно.

            Жалбоподателят счита, че неправилно с Разпореждането за отпускане на пенсия Ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ е иззел функции от компетентността на НЕЛК, като такава компетентност не притежава и директора на ТП на НОИ Бургас. Обяснява, че с последното решение на НЕЛК е била променена само първоначалната дата на инвалидизирането му от 20.11.2014г. на 22.02.2015г., като непроменен е останал срокът на инвалидизиране определен на две години. Иска се обезсилване на оспореното решение поради липсата на компетентност в посочената материя и връщане на административната преписка със задължителни указания по прилагането на закона. 

            В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат. Поддържа жалбата и прави доказателствени искания за отправяне на молба до НЕЛК за тълкуване на действителния срок на инвалидизиране и неговата крайна дата съобразно постановеното от същата Комисия ЕР N 0405 от заседание N71 от 11.09.2015г. 

             Ответникът по жалбата, Директорът на ТП на НОИ - Бургас - редовно призован, не се явява и не се представлява.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК на 04.01.2016г., доколкото решението е връчено на 23.12.2015г., а жалбата е била депозирана на 04.01.2016г. от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

             Административен съд на гр. Бургас, трети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт на всички основания, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

            От фактическа страна, след преценка на доказателствения материал, събран по делото, съдът установява следното:

Със заявление на жалбоподателя N МП – 20041/27.05.2015г. до Директора на ТП на НОИ същият е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност. Описал документите, които представя. Сред тях било и Заявление N 80 19/13.03.2014 до ТЕЛК  с искане за освидетелстване. С ЕР N 0531 от 50-то заседание на ТЕЛК от 20.11.2014г. била извършена оценка на работоспособността, като жалбоподателят бил установен и освидетелстван като 46% неработоспособен. Срокът на инвалидността бил определен до първо число на месеца през който било извършено освидетелстването а общата продължителност посочена като „две години“. Недоволен от установения процент неработоспособност жалбоподателят оспорил в цялост ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК, като последната със Свое ЕР N 88 от 15-то заседание, проведено на 20.02.2015г. отменил ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността и определил лицето като 68% трайнонетрудоспособно. В останалата част ЕР на ТЕЛК била потвърдена от ЕР на НЕЛК, включително по отношение срока на инвалидността, датата на инвалидизиране, крайната дата на инвалидност и т.н.. В коментираното ЕР изрично било посочено, че началната дата на инвалидизация е 20.11.2014г., а крайната е 01.11.2016г. (за две години). Това решение било връчено на М.П. на 25.05.2015г., видно от обратна разписка на л.76 по делото и не било оспорено от жалбоподателя пред административния съд, поради което породило правното си действие по отношение на П..

Така депозираното заявление от 27.05.2015г. за отпускане на лична пенсия пред НОИ било разгледано от медицинската комисия към териториалното поделение на Националния осигурителен институт в съответствие с изискването на чл.98, ал.4 КСО.

По делото не са налични данни за развитие на хипотезата на чл.98, ал.6 КСО. Според същата разпоредба: „В случай че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на получаването им в съответното териториално поделение на НОИ. Жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК - пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ Вместо това, след като решила, че експертното решение на НЕЛК, с което е била потвърдена първоначалната дата на инвалидизиране, определена от ТЕЛК – 20.11.2014г. е неправилно в тази му част, председателят на медицинската комисия уведомил НЕЛК за тази констатация със свое писмо изх. N 1029-02-433/06.07.2015г. Като правно основание за уведомяването бил посочен чл.53 от ПУОРКМЕ. Според настоящия състав председателят вероятно визира чл.53 от ПУОРОМЕ, според който „Технически грешки и непълноти в решенията на ТЕЛК и НЕЛК се поправят с ново решение.“ Към уведомлението били приложени болнични листи удостоверяващи обстоятелството, че жалбоподателят е ползвал отпуск по болест за времето от 20.11.2014г. до 21.02.2015г. вкл.

По повод на така изпратеното до НЕЛК съобщение производство за поправка на непълноти и грешки не било инициирано, но по делото е налично уведомление рег. N НЕЛК-ИЗХ- 9276/03.09.2015г., с което НЕЛК уведомил жалбоподателя за образувано административно производство по чл.113 от Закона за здравето. С уведомлението на същият било разяснено, че преразглеждането на Решение N 88/20.02.2015 на НЕЛК  ще бъде извършено по документи на основание чл.50, ал.1 ПУОРОМЕ, като присъствието му не е задължително.

Разпоредбата на чл.113 от Закона за здравето се състои от три алинеи, като според същите: (1) Органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. (2) Ръководителят на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни или противоречиви решения на нейните състави в тримесечен срок от издаването им. (3) Решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.

Със свое експертно решение N 405 от 71-то заседание на НЕЛК, проведено на 11.09.2015г. без да посочи конкретно правно основание, вкл. конкретна алинея от чл.113 от Закона за Здравето, НЕЛК коригирал датата на инвалидизиране и посочил като такава 22.02.2015г. В мотивите на самото решение се сочи това, че при преразглеждане на случая в медицинското експертно досие са приложени 5 броя болнични листи, от които се установявало, че жалбоподателят бил във временна неработспособност от 22.10.2014г. до 21.02.2015г. вкл. Обяснено е, че същите документи не са били представени от лицето и то не е съобщило за тях, като те са станали известни от жалба на НОИ от 06.07.2015г. Това решение било съобщено на П. на 23.09.2015г. видно от известие за доставяне на л. 100 по делото и не било обжалвано от него.

Позовавайки се на това последно решение, с разпореждане №**********/23.10.2015г. /л.7 от делото/ на П. била определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване считано от 22.02.2015 г., а като крайна дата на инвалидизиране била посочена 01.11.2016г. Същото разпореждане било обжалвано от П. само в частта касателно крайната дата на отпуснатата пенсия, с аргумента, че същият е инвалидизирн за срок от две години, който е останал непроменен с решението на НЕЛК от 11.09.2015г. По обжалването е постановено процесното решение № 1054-02-32/22.12.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас /л.6 от делото/. В същото решение подробно са изложени фактите около освидетелстването на жалбоподателя и по-конкретно относно оспорваната част, касаеща крайната дата на инвалидизиране, като в крайна сметка решението е мотивирано с това, че в разпореждането са спазени изискванията на чл. 73, ал.1 и ал.2 и чл. 94, ал.1 от КСО. Съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а съгласно разпоредбата на ал.2 пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността. Инвалидизирането като правнорелевантен факт не възниква по силата на закона, а се установява с експертно решение, издадено по чл. 70 от Наредбата за медицинската експертиза от компетентния орган, който извършва експертизата и в него се установява дата на инвалидизиране, от която възниква право на инвалидна пенсия. В чл. 94, ал. 1 от КСО е регламентирано, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено в 6-месечния срок от тази дата, а нормата на чл. 94, ал. 3 от КСО въвежда изключение от общото правило, като същата се отнася единствено за случаите, при които е пропуснат 6-месечният срок от пораждане на правото. При преценка на посочените законови норми Директорът на ТП на НОИ Бургас е достигнал до извод, че същите са били спазени от реководителя  „ПО“ при ТП на НОИ Бургас, който в оспорената част на разпореждането касателно срока на инвалидността е действал при условията на обвързана компетентност, доколкото последният е бил определен служебно от друг административен орган, решението на който не е било обжалвано от жалбоподателя и е влязло в сила. 

            Така установените факти водят до следните правни изводи:

            Съдът намира, че спорният административен акт е издаден от компетентния орган,  Директора на ТП на НОИ-Бургас. Решението е издадено в предписаната от закона писмена форма, мотивирано е подробно, спазени са процесуалните правила при издаването му.

            По отношение на спазването на материалния закон, съдът съобрази следното:

            По делото няма спор относно фактите. Единственият спорен въпрос по повод на който е било оспорено и самото разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност е относно срокът на инвалидизиране, в който жалбоподателят се явява оправомощен да получи пенсия за инвалидност, като същият твърди, че доколкото датата на инвалидизирането е била изменена от 20.11.2014г. на 22.02.2015г., а решението за инвалидизирането му за срок от две години е било подвърдено от НЕЛК, то крайния момент на инвалидизация автоматично следва да бъде изместен напред във времето. Органът от своя страна се позовава на това, че крайният момент на инвалидизиране е също надлежно индивидуализиран в решението на НЕЛК и той определя пенсията в този интервал при условията на обвързана компетентност, като е указал, че при съмнения относно законосъобразността на срока на инвалидност П. следва да инициира производство пред компетентните органи – ТЕЛК и НЕЛК, а ръководителят „ПО“ при ТП на НОИ би бил обвързан от евентуално новонастъпили обстоятелства. 

            При преценка становищата на страните съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94 КСО. Според ал.2 на същата разпоредба пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. За пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред, нормативно установен в чл. 94, ал. 2 от КСО в относимата редакция (сега ал. 3), като тя не е в кумулативна обусловеност с основанията по чл. 94, ал. 1 от КСО.

            Инвалидизирането като правнорелевантен факт се установява и удостоверява с ЕР от компетентния орган, който извършва експертизата на работоспособността. С посоченото експертно решение се определя датата на инвалидизиране, а до този момент за освидетелстваното лице е обективно невъзможно да упражни правото си да поиска пенсия за инвалидност, както и социална пенсия за инвалидност. Според чл. 28, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, когато е определен краен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определят от датата, от която е определен крайният процент на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане. В случая определеният краен процент на трайно намалената работоспособност в последното, експертно решение на НЕЛК от 11.09.2015г. е с дата на инвалидизиране 22.02.2015 г., следователно от тази дата за М. П. възниква правото за пенсия. В този смисъл е Решение № 5685 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1049/2015 г. Как по натам се определя срокът на инвалидизиране и неговата крайна дата определя разпоредбата на чл.69, ал.1 и ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно нейните разпордби срокът на инвалидността е от една до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Това са все прогнозни преценки, които експертната лекарска комисия определя съобразно практиката, професионалните си наблюдения по подобни случаи, както и индивидуалните характеристики на освидетелствания, които комисията е придобила с оглед личното му присъствие при самото освидетелстване. Според ал.2 на същата разпоредба крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването. Т.е. крайната дата на инвалидизиране законът обвързва с моментът на освидетелстване, при който именно се добиват преки и непосредствени впечатления за субекта на освидетелстване.

Съгласно чл.61, ал.1, т.т. 3 и 4 от Наредбата за медицинската експертиза експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на: срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност; началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране); В крайна сметка, видно от разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, всеки от коментираните три показателя – начална, крайна дата на инвалидизиране и срок на инвалидизиране представлява част от същественото и задължително съдържание на експертното решение, т.е. е негов елемент. Безспорно между тези три елемента следва да съществува смислово съответствие, като периодът ограничен между началната и крайната дата на инвалидизиране седва да съответства на срока на инвалидност. Това обаче са обстоятелства, които могат и следва да бъдат преценяни в производството по оспорване на Експертното решение на ТЕЛК, респ. НЕЛК, което в настоящия случай не е сторено от жалбоподателя. Доколкото в настоящото съдебно производство оспорена е продължителността на пенсиониране и по точно неговата крайна дата и доколкото директорът на ТП на НОИ Бургас се е произнесъл единствено по въпросът, с който е бил сезиран, настоящият съдебен състав не е компетентен да вземе становище по реда на косвения съдебен контрол по въпроса за валидността на ЕР на НЕЛК от 11.09.2015г., с което е изменена началната дата на инвалиизация. Що се отнася до нейната крайна дата обаче, същата е правилно посочена от ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ Бургас в съответствие с ЕР на ТЕЛК от 20.11.2014г., потвърдена с ЕР на НЕЛК от 20.02.2015г. и липсва законово основание за промяната й.

Твърденията на П.., че крайната датата на отпускане на пенсия е следвало да бъде изменена автоматично, след като инвалидизирането е определено да бъде от денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове на жалбоподателя, съгласно чл. 70, ал.2 от НМЕ, не може да бъде преценяно в настоящето производство. Промяната на периода на инвалидизация и по-точно неговата крайна, както и началната следва да бъде извършено с формален акт. След като П. тълкува закона по този начин, е следвало да обжалва ЕР № 405/11.09.2015 г. на НЕЛК в тази му част - относно датата на инвалидизиране. Като не го е направил, решението на НЕЛК и потвърденото с него /относно периода и крайната дата на инвалидизиране/ решение на ТЕЛК са станали стабилни административни актове, които обвързват както административния орган, така и съда.

            В допълнение може да бъде споделено, че оспореният акт е съобразен с целта на закона - да се отпуска инвалидна пенсия съобразно срока на инвалидизиране, определен от компеентните лекарски комисии, предвид разпоредбата на чл.30, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според която пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, които не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, се отпуска за времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК (НЕЛК).

            Оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и съобразяване с целта на закона. Жалбата срещу него следва да бъде отхврълена.

Така определената крайна дата на инвалидизиране, възприета от Ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ Бургас не следва да се възприема като засягаща права и интереси на жалбоподателя, доколкото в съответствие с разпоредбата на чл.30, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, е предвидена възможност за преосвидетелстване, от която жалбоподателят би могъл да се възползва, като в случай, че състоянието му отговаря на критериите за инвалидизиране и след тази дата, срокът на инвалидността му може да бъде продължен, което би обосновало и продължаване на периода на отпуснатата пенсия за инвалидност.

            Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Бургас.

РЕШИ:

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, срещу решение № 1054-02-32/22.12.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила  Разпореждане № 9/22.10.2015г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ гр. Бургас, с което на основание чл.74, ал.1 от КСО е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 22.02.2015 г. с крайна дата на инвалидността 01.11.2016г. за ТНР 68%.

            Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването.

 

                                                                                               СЪДИЯ: