Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  1109      23 юни 2014  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XIIIти административен състав, в публично заседание на деветнадесети юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                               

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Евтимова

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. Галина Радикова

                                                                  2. Златина Бъчварова

 

Секретар Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 81 по описа за  2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Ч.Ж.А. ***, подадена чрез пълномощник, против решение № 235 от 14.12.2013г. на Районен съд – гр.Айтос, постановено по административнонаказателно дело № 382/2013 по описа на АРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 402/26.08.2013 г. издадено от началника на РУП – гр.Айтос, област Бургас, в частта, в която за нарушение на чл.139, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.179, ал.3, т.2, предл.1 ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500.00 лева.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и на материалния  закон в оспорената част. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отмени като незаконосъобразно наказателно постановление № 402/26.08.2013 г. издадено от началника на РУП – гр.Айтос, област Бургас в посочената част.

Ответникът по касационната жалба – началник на РУП – гр.Айтос,
редовно уведомен, не се
явява, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд – Айтос, да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІII-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд – Айтос  с решение № 235 от 14.12.2013г., постановено по административнонаказателно дело № 382/2013 по описа на съда е потвърдил наказателно постановление № 402/26.08.2013 г. издадено от началника на РУП – гр.Айтос, област Бургас, в частта, в която за нарушение на чл.139, ал.5 ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.2, предл.1 ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500.00 лева.

За да постанови оспореното решение, районният съд е счел, че в хода на административнонаказателното производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел за безспорно доказано по делото, че Ч.Ж.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.179, ал.3, т.2, предл.1 ЗДвП, за което законосъобразно му е наложено наказание на соченото правно основание.

Санкцията е наложена на Ч.Ж.А. за това, че на главен път 6 – гр.Бургас – с.Венец в района на КПП – гр. Айтос място и около 16.10 часа управлявал товарен автомобил марка “ИФА” модел „В 501“с рег.№ А6873ВР с обща полезна маса от 10 000 кг., движейки се в посока от гр.Бургас към гр.Айтос, без да е заплатил винетна такса по смисъла на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата за 2013г. За така констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 402/8.08.2013г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление. 

 Основните възражения на касатора са, че фактическите изводи на съда са необосновани и не са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Съдът цитирал правни норми, които не фигурират в атакуваното НП – чл.100, ал.2, предл.1 от ЗДвП. По отношение на едното от нарушенията, касаещо винетната такса се твърди, че има огромно разминаване между фактическото  му описание, правната норма, посочена като нарушена в наказателното постановление и събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства. Неправилно административно-наказващият орган е посочил като нарушена разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗП, а не цитираната от съда разпоредба на чл.100, ал.2, предл.1 от ЗДвП. Тези процесуални нарушения довели до ограничаване правото му да разбере кое точно нарушение му е вменено.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

 Районният съд е установил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства, които е ценил поотделно и в тяхната съвкупност. В тази връзка неоснователни за изложените от касатора доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на оспорения съдебен акт.

В наказателното постановление е посочено, че водачът е управлявал МПС без да е платил винетна такса по смисъла на чл.10, ал.1, т.1 ЗП, като това нарушение правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл.139, ал.5 ЗДвП, съгласно която движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е описано ясно и детайлно в наказателното постановление, посредством всички индивидуализиращи го белези, по начин, че е предоставена възможност за лицето, сочено като нарушител да разбере за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Неоснователно е възражението на касатора, че е накърнено правото му на защита. Правилен е изводът на районния съд, че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, обуславящи отмяна на оспореното НП. За така установеното нарушение е предвидено налагане на наказание глоба в размер на 1 500.00 лева в разпоредбата на чл.179, ал.3, т.2, предл.1 ЗДвП, поради което правилно касаторът е санкциониран на соченото правно основание за нарушение на чл.139, ал.5 ЗДвП.

При проверката касаторът не е представил доказателства за платена винетна такса за категорията на управляваното от него ППС. Представеният едва в хода на съдебното производство винетен стикер е за различна категория ППС, а и не са ангажирани доказателства, че касаторът го е притежавал към деня на проверката.

Не се установиха сочените в жалбата касационни основания за отмяна на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила в оспорената част, като постановено при правилно приложение на закона.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН Административен съд – Бургас, ХІII - ти състав, 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 235 от 14.12.2013г. на Районен съд – гр.Айтос, постановено по административнонаказателно дело № 382/2013 по описа на Районен съд- Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление № 402/26.08.2013 г. издадено от началника на РУП – гр.Айтос, област Бургас, в частта, в която за нарушение на чл.139, ал.5 ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.2, предл.1 ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500.00 лева.

Решението е окончателно.

       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                             

                                                                                                         

                                                                                       2.