Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1185               Година 15.06.2018             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 817 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано по жалба на „М - Петрол“ ЕООД с ЕИК 128548391, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя В.И. М.  против заповед за налагане на принудителни административна мярка № ОП-83-0131376/15.03.2018г., издадена от изпълняващият правомощията директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в с.Тенево, общ.Тунджа, ул.“Девети септември“ № 63 и забрана на достъпа до него за срок от 25 дни, на основание чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС. В жалбата се прави искане да се отмени обжалваната заповед, като неправилна и незаконосъобразна.

Ответникът – Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр.Бургас, представя административната преписка по издаване на обжалваната заповед и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде отхвърлена.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

На 14.03.2018г. е извършена проверка от служители на ТД на НАП гр.Бургас на търговски обект – бензиностанция, находяща се в с.Тенево, общ.Тунджа, ул.“Девети септември“ № 63, за която е съставен протокол за извършена проверка № 0131376 (л.15-19 от делото).

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-83-0131376/15.03.2018г. издадена от заместник директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас, на „М - Петрол“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в с.Тенево, общ.Тунджа, ул.“Девети септември“ № 63 и забрана на достъпа до него за срок от 25 дни. Като правно основание на издадената заповед са посочени разпоредбите на чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС.

Акт за установяване на административно нарушение № F377128 е съставен на 19.03.2018г. на търговеца, за това, че на 14.03.2018г. в 11,10ч. е извършена проверка на търговски обект – бензиностанция, находяща се в с.Тенево, ул.“Девети септември“ № 63, при която е установено, че регистрираното в обекта фискално устройство  не е изпитано и одобрено да работи с функциониращата в обекта нивомерна измервателна система „Hetronic“, под номер в държавния регистър 4925. Посочено е, че при проверката е установено несъответствие не фискалното устройство с одобрен тип, като не е представено свидетелство на фискалното устройство, издадено от Българския институт по метрология. Въз основа на акта не е издадено наказателно постановление към момента на приключване на съдиране на доказателствата по делото, видно от изказването на процесуалния представител на ответника в проведеното на 29.05.2018г. открито съдебно заседание.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-83-0131376/15.03.2018г. е издадена от изпълняващия длъжността директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас, който се явява компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016г. на изпълнителния директор на НАП (л.28 от делото) и заповед № РД-177/06.03.2018г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас (л.30 от делото). Със заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016г. на Изпълнителния директор на НАП са определени директорите на Дирекции „Контрол“ в ТД на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. Със заповед № РД-177/06.03.2018г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас е наредено на Е.Д.К. – зам.директор на Дирекция „Контрол“, да изпълнява длъжността директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас, във връзка с отсъствието на държавния служител П.Г.Ж. - директор на Дирекция „Контрол“, за периода от 06.03.2018г. до 23.03.2018г.. Съгласно ТР № 4/04 г. на ОСС на ВАС, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. С оглед на така издадената заповед и делегираните правомощия на директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта .

При издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

В случая са налице материалноправните предпоставка за налагане на ПАМ.

Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология.

Съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал.1. Съгласно ал.3 на чл.3 от Наредбата, всяко лице по ал.2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.

В съставения протокол за извършена проверка, е посочено, че в обекта има функционираща нивомерна измервателна система  „Hetronic“, като е установено, че изградената ЕСФИ не е изпитана и одобрена да работи със същата. Посочено е още, че за процесното фискално устройство няма налично и не е представено свидетелство за одобрен тип от Българския институт по метрология (БИМ).

Тези констатации не се оспорват от жалбоподателя и от него не са ангажирани доказателства посредством които да се установи, че използваното от него фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, отговаря на изискванията за одобрен тип и са одобрени от Българския институт по метрология.  Направените в жалбата възражения, че дружеството не е била наясно, че фискалното устройство не е изпитано от БИМ и още на същата дата са предприети мерки за изпитване и е подадена заявка в БИМ, са ирелевантни и не следва да се обсъждат. Ето защо, след като дружеството-жалбоподател е използвало ЕСФП IFS с централно регистриращо устройство РС и Фпр. Датекс FP2000 KL, което не е изпитано и одобрено да работи с функциониращата в обекта нивомерна измервателна система са налице предвидените от законодателя материалноправни предпоставки в нормата на  чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС, за налагане на процесната ПАМ. Следва да се има предвид, че за налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган нарушение, каквото в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличието на посочените предпоставките за прилагане на ПАМ, като ирелевантен за спора е фактът, дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.

Неоснователни са и възраженията за незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като органът не е посочил мотиви за продължителността на наложената ПАМ. В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 25 дни, който е над средния срок определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен състав.

След като, наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от 25 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая са налице.

С оглед на изложеното жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-83-0131376/15.03.2018г. издадена от изпълняващият правомощията директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас, е неоснователна и на основание чл.172, ал.2, предл.пето от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС, следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М-Петрол“ ЕООД с ЕИК 128548391, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя В.И. М.  против заповед за налагане на принудителни административна мярка № ОП-83-0131376/15.03.2018г. издадена от изпълняващият правомощията директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: