Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Бургас, № 1961/ 02.11.2018г.

 

 

В      ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                               СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 816 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.145 от АПК.

         Жалбоподателят М.д.К. с постоянен адрес ***, чрез адвокат И.Г. *** е оспорил 1. заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000358/16.02.2018г. и 2. заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000359/16.02.2018г., двете издадени от Р. Паязова – началник на група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, упълномощена със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД МВР – Бургас.

         Двете принудителни административни мерки са наложени за това, че на 16.02.2018г. жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с рег.№ А6507НА, след употреба на алкохол, а именно 1,71 %, установено с техническо средство дрегер 7510 с фабр.№ ARBB. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000358/16.02.2018г. (л.9), на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000359/16.02.2018г., на основание чл.171, т.2а, б.“б“ е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се излагат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъква се, че М.д.К. е чужд гражданин и не разбира български език, поради което при съставяне на АУАН е било необходимо назначаване на преводач, което не е било сторено. На следващо място сочи, че в момента, в който е била извършена полицейската проверка, автомобилът не е бил в движение, тъй като жалбоподателят осъзнавал, че не е в състояние да го управлява и бил спрял на бензиностанция, изчаквайки друго лице, което да го вземе.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез преводач и процесуален представител – адвокат, поддържа жалбата и заявява, че не оспорва фактът, че е управлявал автомобил след употреба на алкохол. Не спори и по отношение на установеното количество 1,71 %. Заявява, че оспорва единствено продължителността на наложените принудителни административни мерки.

Ответникът началник група към ОД МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по спора. Представя административната преписка.

ФАКТИТЕ:

Жалбоподателят М.д.К. е роден на ***г. в Австрия. В България същият е с ЛНЧ ********** и се води на отчет в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Бургас със СУМПС № 282880339, издадено на 20.01.2016г., валидно до 20.01.2026г. (л.21).

Според писмо рег.№ 769р-3991/10.04.2018г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Бургас (л.31) Д.К. е собственик на лек автомобил „Мерцедес Ц 200“, рег. № А6507НА.

На 16.02.2018г. около 00,02ч. при извършена полицейска проверка , било установено, че в гр.Бургас, ул.“Чаталджа“, до бензиностанция „Петрол“, жалбоподателят М.д.К. управлява собственият си лек автомобил „Мерцедес Ц 200“, рег. № А6507НА, след употреба на алкохол, който факт е бил установен с техническо средство „дрегер 7510“ с фаб.№ АРВВ0076, с пореден номер на пробата 03272. При проверката техническото средство отчело 1,71% алкохолна концентрация в издишания от лицето въздух. Резултатът от теста бил показан на водача и бил издаден талон за кръвно изследване № 0002929 (л.19), в който е посочено, че лицето не желае кръв за анализ.

За установеното нарушение, мл.автоконтрольор при ОД МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ Д. Аспарухов, съставил на водача АУАН № 027863/16.02.2018г. (л.18). Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели И. Бакърджиев и Д. Узунов. При съставяне на АУАН, като доказателство било иззето СУМПС 282880339, контролен талон 5644320, свидетелство за регистрация 008436528 и 2бр. регистрационни табели А6507НА.

Въз основа на АУАН № 027863/16.02.2018г. са издадени процесните заповеди (л.16 и 17). В мотивите и на двете заповеди е описана установената по време на проверката фактическа обстановка, като установеното нарушение е квалифицирано по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Заповедите са връчени лично на М.д.К. на 21.02.2018г.

Съгласно писмо от старши разследващ полицай Г. Кафеджиева (л.45), за извършеното от Д.К. деяние е било образувано бързо производство №431, ЗМ 177/2018г. по описа на Първо районно управление – Бургас. Същото е преобразувано с постановление на Районна прокуратура – Бургас от 20.02.2018г. в производство, което се разглежда по общия ред. Досъдебното производство не е приключило.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от действието на издадените административни актове и в предвидения от закона срок.

Съдът намира, че оспорените заповеди са издадени от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Р. Паязова е началник на група към ОД МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ и със заповед № 251з-209/ 18.01.2017г. (л.24), издадена от директора на ОД МВР – Бургас, е оправомощена да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.

При издаване на заповедите не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до незаконосъобразност на това основание.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000358/16.02.2018г. и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000359/16.02.2018г. са издадени при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействие на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му  и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.

От събраните по делото писмени доказателства несъмнено се установява, че на 16.02.2018г., около 00,02ч. жалбоподателят е управлявал личното си МПС „Мерцедес Ц 200“ с рег.№ А6507КВ в с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, който факт е установен с техническо средство „дрегер 7510“ с фаб.№ АРВВ0076, с пореден номер на пробата 03272, със съдържание на алкохол в издишания въздух 1,71%. Това обстоятелство не се отрича от жалбоподателя и не се представят доказателства в обратна насока. Напротив, в съдебно заседание (л.41, стр.2) жалбоподателят лично, чрез преводач заявява, че не оспорва фактите и установената концентрация на алкохол в издишания въздух. Възразява единствено срещу продължителността на принудителните административни мерки.

С оглед на изложеното, съдът приема, че в конкретния случай са били налице предпоставките, визирани в хипотезите на чл.171, т.1, б. "б" и чл.171, т.2а от ЗДвП, поради което и двете оспорени заповеди не противоречат на материалноправните разпоредби, послужили за основание за тяхното издаване.

Твърдението, че по време на полицейската проверка М.д.К. не е управлявал автомобила си, а е изчаквал придружител на бензиностанция е положителен факт, който жалбоподателят твърди, а не е доказал. Отделно от това, от самото твърдение може да се направи извод, че до бензиностанцията именно жалбоподателят е управлявал автомобила и това се е случило непосредствено преди да бъде установен от контролните органи.

Относно продължителността на наложените ПАМ:

Тези принудителни административни мерки са с превантивен характер и целят осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същите не съставляват вид административно наказание (аргумент от чл.12 и чл.13 от ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване правомерните действия на субекта на правоотношението, мярката временно отнемане на СУМПС се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца“. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

Принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС е наложена за минималния законово предвиден срок – 6 месеца, поради което този срок не може да бъде изменян.

Твърдението, че са нарушени правата на жалбоподателя като не му е назначен преводач при съставяне на АУАН е неоснователно. Съгласно чл.1 §13 от Директива 2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, като държавата-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна орган различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвана пред такъв съд, посочената директива се прилага единствено за производството по обжалването пред този съд. Съставянето на АУАН е част от производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност, поради което наведените възражения са относими за това производство. В случая административнонаказателно производство не е образувано, тъй като извършеното деяние има характер на престъпление. Всички възражения около назначаването на преводач следва да се отнесат към наказателното производство, което, по данни от делото, е в досъдебната си фаза.

В настоящото административно производство е участвал преводач воден от жалбоподателя, няма изрични искания за служебно назначаване на такъв, а и страната се представлява от адвокат, поради което няма основания да се твърди, че е нарушено правото й на защита.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, шести състав,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.д.К. с постоянен адрес ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000358/16.02.2018г. и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000359/16.02.2018г., двете издадени от началник на група към ОДМВР Бургас, с-р „Пътна полиция“.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването пред Върховен административен съд гр. София.

                                                       

 

Съдия: