Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1212

 

гр. Бургас,   20.06.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател: Диана Ганева

 

секретар Йовка Банкова

при прокурор Деян Петров, като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело № 815/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК.

 Образувано е по жалба на Т.Д.К. ***, с ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед рег. № 431з-33/12.01.2018г г. на началника на Първо  РУ при ОД на МВР Бургас, с която е отказано издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Твърди се, че  заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалноправните разпоредби. Иска се от съда да отмени процесната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Златко З., които поддържа жалбата. Ангажира доказателства и пледира оспорената заповед да бъде отменена, като бъдат присъдени и направените по делото  разноски.

Ответната страна - началник на Първо  РУ при ОД на МВР Бургас, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила административната преписка по издаване на оспореното решение.

            Представителят на Окръжна прокуратура Бургас пледира жалбата да бъде отхвърлена, тъй като срещу К. има образувано ДП за престъпление по чл.282, ал.2, вр.ал.1 от НК.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.12.2017 г. Т.К. е подал заявление вх. № 01КОС -855/12.12.2017г. (л.14) за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене на късоцевно огнестрено оръжие по реда на чл.76 от ЗОБВВПИ. Необходимостта от издаване за разрешително за  придобиване, съхранение и носене на късоцевно огнестрелно  е мотивирана по следния начин: "Изпълнявам дейността като частен съдебен изпълнител с районен на действие Окръжен съд Бургас. При осъществяване на функциите в изпълнителното производство по принудително изпълнение често задължените лица осъществяват действия, с които пречат на изпълнението в това число и отправят заплахи и закани по отношение на мен и служителите ми“. Към заявлението (л.14) и мотивите  ( л. 18) са приложени необходимите документи, а именно декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ, удостоверение от 06.10.2017г., издадено в уверение на това, че жалбоподателя е бивш служител на МВР, удостоверение, с рег.№ 10016/09.10.2017г.,  издадено от Окръжна прокуратура-Бургас в уверение на това, че срещу Т.К. има данни за образувано ДП №177/2013г. по описа на ОДМВР Бургас за престъпление по чл.282, ал.2, вр.ал.1 от НК, свидетелство за съдимост, че лицето не е осъждано, съдебно-психиатрично освидетелстване, диплома за завършено образование. Към административната преписка е приложено писмо от Окръжна прокуратура Бургас (л.8), съгласно което  Т.К. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.282, ал.2,т.1 от НК по ДП №177/2013г. по описа на ОДМВР Бургас. В писмото е посочено, че към момента разследването не е приключило, предвид уважени искания направени от обвиняемия  и неговия защитник при предяваване на производството. Към преписката са изготвени и приложени три броя докладни записки.

Въз основа на цялата преписка и докладните записки Началникът на РУ на МВР гр.Бургас издал обжалваното решение, с което е отказано издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Решението е издадено на основание 83, ал.5, във вр. с чл. 58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене писмени доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспорването е направено в срока по чл. 140, ал.1 от АПК, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същото е допустимо.

Разгледано по същество оспорването се явява неоснователно и като такова следва да се отхвърли. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Обжалваният административен акт в случая е заповед, с която на К. е отказано издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ началникът на РУ на МВР издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. С оглед тази законова разпоредба Началникът на РУ на МВР гр.Бургас е компетентния административен орган, който може да издава разрешения по ЗОБВВПИ за физически лица с постоянно местоживеене съвпадащо с юрисдикцията на Първо РУ на МВР гр.Бургас.  По делото е приложена Заповед №251з-4577/19.12.2017г. относно заместване на държавен служител от МВР заемащ ръководна длъжност. Актът е издаден въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави законосъобразен. Ето защо процесният отказ представлява валиден акт. За неговото постановяване административният орган е изградил правилна фактическа обстановка и след това се е произнесъл с издаване на оспорения в настоящото производство административен акт като се е позовал на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т.2  от ЗОБВВПИ.

Жалбоподателят е обосновал искането си за издаване на разрешение с мотива, че към настоящия момент е частен съдебен изпълнител, оръжието му е необходимо за самоотбрана предвид отправените заплахи и закани по отношение на него и служителите му.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ сочи, че разрешения за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, срещу което е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. По данни от писмо от 3.01.2018г. на Окръжна прокуратура Бургас (л.8) Т.К. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.282, ал.2, т.1 от НК по ДП №177/2013г., което към момента не е приключило. Образуваното наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер срещу жалбоподателя се явява основанието за отказ от издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие предвид нормата на чл. 58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ. Това е релевантния юридически факт, предвиден в   правната норма, който е бил налице към датата на издаване на процесния акт, а именно 12.01.2018 г. видно от събраните доказателства. Нормата на  чл. 58, ал.1, т.2, предл.2 от ЗОБВВПИ не изисква лицето да е привлечено към наказателна отговорност и да е придобило процесуалното качество на обвиняем, т. е. да му е повдигнато обвинение по реда на НПК, а е достатъчно срещу него да е започнало наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Според  чл. 58, ал. 1, т.2, предл.2 от ЗОБВВПИ образуваното производство за умишлено престъпление от общ характер е достатъчно основание за настъпване като последица отказ от издаване на разрешение за огнестрелно оръжие. Доказателства в подкрепа на този извод на съда са приложените по делото писма от Окръжна прокуратура Бургас (л.8) и удостоверение на  Окръжна прокуратура Бургас (18), които представляват официални документи за удостоверяване на посочените в тях факти. Писмата не са оспорени и оборени по надлежния ред от жалбоподателя в хода на съдебното производство, поради което съдът следва да се съобрази с тяхната доказателствена сила. Оспорващият не е оборил данните съдържащи се в тези писма нито пред административния орган, нито в съдебното производство. В този смисъл съдът намира оспорения административен акт за издаден в съответствие с материалния закон, същият е мотивиран, като наличието на отрицателната предпоставка по чл. 58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ за издаване на отказ да се разреши носене и употреба на оръжие е достатъчно основание да отхвърляне на настоящата жалба.

За пълнота  на  изложението и с оглед възражението, изложено в жалбата и писмените бележки, във връзка с  чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, съдът съобрази следното:

 Съгласно този текст административният орган не издава разрешение да носене на огнестрелно оръжие на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, което по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по този закон. В случаите на издаване на  разрешение, законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие.Тъй като дейностите свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 от ЗОБВВПИ лимитативно определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.

Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на самоотбрана е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Само твърдението, че оръжието е необходимо за самоотбрана не представлява основателна причина за издаване на разрешението. Тази причина не може да се обоснове и с представените доказателства.

В тази връзка съдът намира, че обжалваното решение е издадено и в съответствие с целта на закона. Целта на ЗОБВВПИ е да се осъществява засилен контрол върху съхранението, носенето и употребата на огнестрелни оръжия, които са предмети със завишена степен на обществена опасност,  като процесната заповед е издадено в съответствие с целта на закона.

При така установената правна и фактическа обстановка, съдът намира, че оспореният административен акт се явява законосъобразен, издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпореди и целта на закона, съдържа мотиви, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, не следва да се присъждат и претендираните разноски в производството.

Водим от гореизложеното, Административен съд – Бургас, дванадесети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Д.К. ***, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, против Заповед рег. № 431з-33/12.01.2018г г. на началника на Първо  РУ при ОД на МВР Бургас, с което е отказано издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: