Р Е Ш Е Н И Е

 

     850                                      11.05.2017г.                                    гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                     2. ВАНИНА КОЛЕВА

секретар:  Й.Б.

прокурор: Галя Маринова

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 811 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от „ЙО 99“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Поморие против Решение № 16 от 13.02.2017г., постановено по АНД № 642 по описа на Районен съд - Поморие за 2016г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 2584/17.10.2016г. на зам.директора на ТД на НАП Бургас, с което на „ЙО 99“ ЕООД, за нарушение по чл.3, ал.1 и ал.8, чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адв. Илиев, който поддържа жалбата.

Ответникът по касацията - ТД на НАП Бургас, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Настоящия съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

С наказателното постановление „ЙО 99“ ЕООД е санкционирано за това, че не е монтирано фискално устройство в поставен кафе автомат, собственост на дружеството. За да постанови оспореното решение, РС е приел, че нарушението е доказано и не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Възраженията касатора са неоснователни.

Посочената от наказващия орган за нарушена разпоредба на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 задължава лицата по чл.3 от същата наредба да монтират и въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. Лица по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 са всички лица, които извършват продажби на стоки и услуги във или от търговски обект. Наредбата е издадена във връзка с приложението на чл.118 от ЗДДС, на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, като текстът на тази норма е възпроизведен в чл.25 от Наредба № Н-18.

В конкретния случай, контролните органи са констатирали липса на монтиран и въведен в експлоатация ФУВАС и отговорно за нарушението лице е именно касаторът - търговец, като следва да се добави, че допуснатото нарушение в случая не е неиздаването на фискален бон, а въобще липсата на ФУВАС в обекта, в който обаче са се извършвали продажби. Видно е, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити, както и достатъчно ясно описание на нарушението. Към процесното нарушение е неприложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата на които се гарантира чрез Наредба Н-18 и предвид неотразяването на приходи в полза на фиска. От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на малозначителни и незначителни нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от Наказателния кодекс - "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. С оглед останалите обстоятелства във връзка с извършеното нарушение правилно и в съответствие с чл.27, ал.2 от ЗАНН и с оглед постигането на целите по чл.12 от ЗАНН, наказващият орган е определил административното наказание в минимален размер, като е взел предвид всички обстоятелства във връзка с осъществяването на нарушението.

Ето защо, правилно е ангажирана отговорността на търговеца на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, като му е наложена санкция в минималния предвиден от законодателя размер от 3000.00 лева.

 Преценявайки фактите РС е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото решение е правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от 13.02.2017г., постановено по НАХД № 642 по описа на Районен съд - Поморие за 2016г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

   2.