Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

        1128                            25.06.2015 година                                     гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                    2. АТАНАСКА А.

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията А. касационно административно наказателно дело № 810 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК, и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Н.П.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Е.К. ***, против решение № 416 от 31.03.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 738/2015 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити доводи за нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Направено е искане за преквалифициране на деянието като маловажен случай. По същество се иска да бъдат отменени решението на първоинстанционния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание не се явява представител на касатора, редовно уведомен. Не са ангажирани нови доказателства.

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не е заявено становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след като се запозна с обжалваното решение и взе предвид доводите на жалбоподателя, намира следното:

С оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление № 14-0346-000490/26.01.2015 г., издадено от началника на РУП- Созопол, е наложено на касатора Н.П.А. административно наказание- глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 179, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 15.12.2014 г. около 08.05 часа на път № ІІ-99, км. 9+100 в. в посока гр. Бургас, като водач на лек автомобил марка „Пежо 207“ с рег. № А 77 17 КТ, при движение с несъобразена скорост в условията на ляв завой, на заскрежен участък от пътя и при възникване на ситуация, не е съумяла да спре и е допуснала ПТП с движещия се пред нея лек автомобил с рег. № А 28 32 МР, който е изгубил контрол над автомобила и се е завъртял на пътното платно.

С решение № 416 от 31.03.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 738/2015 г. Бургаският районен съд е потвърдил наказателното постановление. За да постанови този резултат, съдът е приел, че авторството на административното нарушение е установено по несъмнен и категоричен начин. Съдът е счел, че нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, поради което и с оглед наличието на обективните елементи от състава на нарушението, правилно е ангажирана отговорността на касатора.

В касационната жалба се сочи, че деянието е случайно по своя характер и на основание чл. 15 от НК касаторът не следва да носи отговорност. Наред с това се сочи, че в нарушение на чл. 42, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в акта и в наказателното постановление липсва описание на нарушението.

Тези доводи са неоснователни. Както в акта за установяване на административното нарушение, така и в наказателното постановление, нарушението е индивидуализирано пълно и ясно, чрез посочване на всички обстоятелства, относими към елементите от обективната страна на състава, поради което съдът приема, че не е налице соченото от касатора нарушение на административнопроизводствените правила. Възражението, че деянието е от случаен характер, поради което последният не следва да носи отговорност на основание чл. 15 от НК, също е неоснователно. При положение, че пътното платно, по което се е движил, в т.ч. и в района на произшествието, е било силно заледено, законосъобразен е изводът на районния съд, че избраната скорост на движение не е съобразена с тази именно пътна обстановка. Водачът е възприемал тази опасност на пътя, както и движещият се пред него лек автомобил и е бил длъжен да предвиди възможното внезапно изменение в посоката на този автомобил по заледеното пътно платно, и да намали скоростта на движението до минимум, с оглед безопасно преминаване в този участък. Макар и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, същият е бил длъжен да ги предвиди и с оглед на това следва да се приеме, че деянието е субективно съставомерно. С оглед данните по делото, неоснователни са също доводите за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и правилно БРС не е намерил основание да приеме така предложената квалификация на деянието, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид.

В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като обосновано и постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. 2 и чл.222, ал.1 от АПК, Бургаският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 416 от 31.03.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 738/2015 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.

 

                            2.