Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 926          Година 07.07.2011        Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ състав, на девети юни април две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                               2.ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Станимир Христов

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 80 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от С.Т.Д.  против решение № 823 от 22.12.2010г., постановено по н.а.х.д. № 834 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Несебър. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, както и че не следва да му бъде вменявана отговорност за виновно нарушаване на правилата за контрол по спазване на нормативните изисквания към храните, тъй като по време на извършваната проверка не е бил на работа в заведението. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение с което да се отмени изцяло решението на Районен съд гр.Несебър и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът  по касационната жалба – Директор на РЗИ гр.Бургас  в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е потвърдил наказателно постановление № 03-384/03.08.2010 г. на Директора на РИОКОЗ- Бургас, с което за нарушение на чл.17, ал.1 от Закона за храните вр. чл. 39, т.2 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 5 на МЗ и МЗГ за хигиената на храните, на основание чл. 43, ал.1 вр. чл.49, ал.2  от Закона за храните, на С.Т.Д.  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че правилно на касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие издадено наказателно постановление. По същество съдът е приел, че след  като Д.. работи като готвач и отговаря за кухнята е без значение дали същият в момента е бил на работното си място или не, тъй като той е следвало така да организира работата си, че дори и да отсъства, да се спазват необходимите изисквания за хигиена на работната място.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

С наказателното постановление С.Т.Д.  е санкциониран за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗХ, съгласно които „производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните”.

 С цитираната разпоредба, законодателя е предвидил задължения за търговците и производителите на храни и за да бъде санкционирано едно лице за неизпълнение на тези задължения е необходимо да е безспорно установено, че то има качеството на производител или търговец на храни, а не че извършва такива дейности от името на друго физическо или юридическо лице.

Съгласно § 1, т.61 от ДР на ЗХ „Търговец на храни” е всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия с храни по смисъла на т.60, като от своя страна „Търговия” по смисъла на §1, т.60 от ДР на ЗХ е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри на храни. По смисъла на легалната дефиниция на §1, т.48 от ДР на ЗХ  Производител на храни” е всяко физическо или юридическо лице, което произвежда и/или преработва храни или се представя като производител, като поставя върху храната, опаковката и или върху търговската документация, която я съпровожда, своето име, свой производствен или друг отличителен знак.

С оглед установената фактическа обстановка и от анализа на цитираните правни норми се налага изводът, че С.Т.Д.  безспорно не може да се квалифицира като „Търговец” или „Производител на храни”, по смисъла на посочените законови разпоредби. В развилото се съдебно производство, както пред районния съд, така и пред настоящия съд не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи по безспорен начин, че той е осъществявал тази дейност от свое име и за своя сметка, за да се приеме, че притежава посочените качества, още повече че в съставеният АУАН и издаденото НП същият е посочен с длъжността си „готвач”.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обекта, в който е извършена проверката е собственост на „Сплендид Турс” ЕООД, чийто управител Петър Климентов Цеков е бил по време на извършването и. В случая е необяснимо, защо след като в посочените за нарушени разпоредби са предвидени задължения за производителите и търговците на храни, то не е било санкционирано  дружеството, а касаторът Д. на когото по силата на чл. 17, ал.1 от ЗХ  не са предвидени задължения да упражнява контрол по спазването на нормативните хигиенни изисквания към храните. Въпреки изложеното дори и да се приеме, че тези задължения са вменени на касатора от неговия работодател, по силата на сключено трудово правоотношение, то същия би се явил виновното длъжностно лице, за което лице не е предвидена санкция в Закона за храните.

В допълнение следва да се има в предвид и, че в случая в АУАН и в НП като цифров израз на нарушените разпоредби е посочено, че касаторът е нарушил нормата на чл. 39, т. 2  вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 за хигиена на храните, установяваща изискванията към предметите, приборите и оборудването, а от текстовото описание на нарушението става ясно, че административнонаказателната му отговорност е ангажирана за неупражняването на контрол по спазването на нормативните изисквания към храните, което безспорно води до недопустимо противоречие между описанието на нарушението и дадената му правна квалификация.

Като не е съобразил горните обстоятелства, Районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. С оглед изложените мотиви следва да бъде отменено и издаденото наказателно постановление.       

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 823 от 22.12.2010г., постановено по н.а.х.д. № 834 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Несебър.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-384/03.08.2010г. издадено от Директора на РИОКОЗ - Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

     

                      

                               2.