Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, 11 август 2010г.

 

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети май, през две хиляди и десета година, в състав:

 

                               СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. №80 по описа за 2007 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл.62, ал.2 АПК във вр. с чл.145 и сл. АПК.      Жалбоподателката М.Д.А.,*** е оспорила заповед №123/31.01.2007г. на кмета на Община Приморско, с която е поправена заповед №180/09.2005г. издадена от същия орган, като на стр.1, ред 2 отпада текста ”М.Д.А. ***….., ЕГН№….” и на стр.2, ред 6 отпада текста М.Д.А.. В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е нищожна, а в условията на евентуалност–че е незаконосъобразна. Според жалбоподателката нищожността произтича от обстоятелството, че заповедта е издадена извън материалноправната компетентност на административния орган. Според жалбоподателката не е налице хипотезата на очевидна фактическа грешка, но позовавайки се на несъществуваща такава, кмета на Община Приморско е разрешил спор за материално право между наследниците на Г. П. Б., които са страна по договора за замяна на недвижим имот с Община Приморско. Иска от съда да обяви нищожността на заповедта за поправка, а в условията на евентуалност да я отмени като незаконосъобразна.

     В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, ангажира писмени доказателства и иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендира разноски.

     Ответникът по жалбата, в първото по делото съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. В заседанието, в което е даден ход на устните състезания, ответникът няма представител и не изразява становище.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

         Със заповед № 180/09.02.2005г. кметът на Община Приморско, на осн. чл.36, ал.1, т.4 и ал.3 от ЗОС е заповядал Община Приморско да прехвърли на наследници на Г. П. Б., бивш жител ***, при съответните наследствени дялове правото на собственост върху недвижим имот - частна общинска собственост, а именно част от ПИ № 047012, идентичен с ПИ № 047008, отдел 476, части от подотдели 9 и 10 от ЛУП от 2002г., находящ се в м.Ченгер в землището на гр.Приморско, с площ 14,200 дка ид.ч., целият с площ 97,096 дка, както и част от ПИ 047006, представляващ част от подотдел 10, по ЛУП от 2002г., находящ се в същата местност, с площ 5,300 дка ид.ч., целият с площ 67,371 дка. В заповедта е посочено, че в замяна на описания недвижим имот наследниците на Г.Б. от своя страна следва да прехвърлят на Община Приморско правото на собственост върху следния свой поземлен имот ПИ 002126, находящ се в м.Селихлярски юрт, землището на гр.Приморско по картата на възстановената собственост с площ 24,400 дка. В тази заповед наследниците на Г. П. Б. са изчерпателно изброени, като са посочени трите им имена, номер на личната карта, датата й на издаване и органа който я е издал, както и съответното ЕГН. Последна в списъка е посочена жалбоподателката.

         Въз основа на тази заповед е сключен договор за замяна на недвижим имот по реда на ЗОС на 25.10.2005г. между Община Приморско, представлявана от кмета и наследниците на Г. П. Б., между които и жалбоподателката, който има за предмет замяната заповядана със заповед № 180/2005г. Договорът е вписан в службата по вписвания на 31.01.2006г., том.І, № 45.

         С обжалваната заповед по реда на чл. 62, ал.2 от АПК, във вр. с чл.9а от ЗН, кметът е поправил заповед № 180 от 2005г., като на практика е премахнал името на жалбоподателката от изчерпателния списък на съсобствениците на имота, който се отстъпва в замяна на частите от двата имота, които Общината прехвърля. Мотивите са, че жалбоподателката не е наследница на имота, тъй като чл.9а от закона за наследството я изключва от този списък.

         Производството по делото е спряно поради наличието на преюдициален спор. Настоящата жалбоподателка е подала искова молба пред Община Приморско и останалите наследници на Г.Б., с която иска на осн. чл.97, ал.1 от ГПК (отм) съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че жалбоподателката е собственик на основание наследяване по закон на 1/14 ид.ч. от недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, между които и частите от ПИ 047012 и ПИ 047006, които са получени от наследниците на Г.Б. вследствие на договор за замяна с Община Приморско, предхождан от заповед № 180/2005г. на кмета на Община Приморско. По исковата молба е образувано гр.д.-№27 по описа за 2007г. на РС гр.Царево.

     С Решение № 133/04.07.2007г. постановено по гр.д. № 27/2007г. Районен съд гр.Царево е приел за установено по отношение на Община Приморско и всички наследници на Г.Б. (изрично посочени), че М.Д.А. е собственик на основание наследяване по закон на 1/14 ид.ч. от четири недвижими имота, подробно описани в решението, между които 14,200/97,096 дка ид.ч. от ПИ 047012 и 5,300/67,371 дка ид. ч. от ПИ 047006. Решението е обжалвано пред окръжен съд гр.Бургас. С Решение № І-255/22.01.2008г. по в.гр.д.№ 733/2007г. Окръжен съд Бургас е оставил в сила Решението на районен съд гр.Царево. Въззивното решение е обжалвано пред Върховен касационен съд, който с Решение №93/09.02.2010г. постановено по гр.д.№3999/2008г. е оставил в сила въззивното решение на Окръжен съд гр.Бургас.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирани лица и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена в производство по чл.62, ал.2 от АПК и изхожда от компетентен орган. При издаването и са спазени изискванията на чл.59 от АПК досежно необходимото съдържание на индивидуалния административен акт. Не са налице такива нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при издаване на акта, които с оглед на мащаба си да обосновават нищожност на заповедта.

Съгласно чл.62, ал.2 от АПК, очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Грешка, по смисъла на нормата, представлява несъответствието между действителната воля на административния орган и тази, обективирана в акта. Не може да се квалифицира като несъответствие между действителната и външно изразената воля на издателя на акта грешката във фактите, неправилно прилагане на закона или грешка при формиране на волята. В разглеждания случай, с обжалваната заповед е променено волеизявлението на издателя на акта в неговото съдържание поради грешка във фактите – кметът е посочил жалбоподателката в списъка с наследниците на Г.Б., а в последствие с оспорената заповед е премахнал името й от списъка, тъй като е намерил, че тя не е сред кръга от наследници. Тази грешка във фактите, независимо дали тези изводи на органа са правилни или неправилни, не може да бъде подведена под хипотезата на чл.62, ал.2 АПК. В случая от мотивите и диспозитива на проправената заповед няма дори и индиция, че административният орган е притежавал действителна воля да опише наследниците на Г.Б. без да посочва името на жалбоподателката. Напротив от мотивите на обжалваната заповед №123/31.01.2007г. и по точно позоваването на чл.9а от ЗН, става ясно, че административният орган счел, че погрешно е интерпретирал фактите относно наследяването и определянето на кръга от наследници и е намерил, че тази грешка във фактите може да бъде поправена по реда на чл.62, ал.2 от АПК. В случая обаче не са налице предпоставките за приложението на тази норма по съображенията изложени по-горе.

Отделно от това по делото е установено с влезли в сила съдебни актове, че жалбоподателката е наследница на Г. П. Б., в този смисъл административният орган при постановяване на заповед №180/09.2005г. не е допуснал грешка във фактите, както е приел по-късно със заповед №123/31.01.2007г., а правилно е посочил жалбоподателката сред кръга от наследници на Г.Б.. 

На основание изложените по-горе мотиви, административният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, като с оглед изхода на процеса, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 360 лв., от които 10 лв. платена държавна такса за образувано на делото и 350 платено възнаграждение за един адвокат. 

            Мотивиран от горното Административен съд - Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

     ОТМЕНЯ заповед №123/31.01.2007г. на кмета на Община Приморско, с която е поправена заповед №180/09.2005г. издадена от същия орган, изразяваща се в отпадане на текста ”М.Д.А. ***….., ЕГН№….” на стр.1, ред 2 и отпадане на текста „М.Д.А.” на стр.2, ред 6, като незаконосъобразна.

     ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на М.Д.А.,*** сумата от 360 (триста и шестдесет) лв. разноски по делото.

     Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                         СЪДИЯ: