Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №    1161               /30.06.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                            ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 808/2014г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Съни Вю ренталс” ООД, представлявано от Д.П.М., чрез адвокат Ж.С., със съдебен адрес гр***, е оспорил решение № 51/20.02.2014г. постановено по АНД № 980/2013г. по описа на Районен съд - Несебър в частта, в която не е отменено наказателно постановление № 02-02024128/27.08.2013г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда. С наказателното постановление за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от същия кодекс на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., като съдът е намалил размера наложеното наказание на 1 500 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска от съдът да го отмени, а по съществото на спора иска да бъде отменено изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на оспореното решение, както и за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Неоснователни са възраженията на касатора изложени в касационната жалба. При извършената проверка лицето Д.А.В. сама е попълнила справка на основание чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ. Справката е на български език и съдържа ясни указания относно това, че става въпрос за данни на работник или служител, при кой работодател работи, има ли сключен трудов договор (изричен въпрос в тази насока съдържа справката), какво е работното му време, на каква длъжност работи, колко дни почива и какво е възнаграждението, което получава. По делото липсват данни лицето Д.В. да е неграмотна, отделно от това в показанията си като свидетел същата е заявила, че се е намирала по това време в хотел „Съни вю норд” к.к. Сл.Бряг, за интервю за работа като администратор, което ведно с факта, че собственоръчно е попълнила справката грамотно и с обработен почерк води до извода, че тя е достатъчно грамотна за да може да прочете съдържанието на справката и да знае какво е значението на зададените там въпроси. Тези факти правилно съдът при първоинстанционното разглеждане на делото е приел, че противоречат на изявленията на същото лице дадени в съдебно заседание, според които това лице не е работило към момента на проверката, а е било на интервю и въобще не е разбрало какво попълва, като твърди, че информацията, която е попълнила в справката е информация от сайта на фирмата. Правилно районния съд не е кредитирал тези показания и е дал вяра на фактите установени със справката, която е попълнена от същото лице, но в друг момент от административнонаказателното производство, към който на това лице и на неговия работодател не е било известно, че ще бъде издадено наказателно постановление за извършено нарушение от вида описан в процесното наказателно постановление.

Възраженията на касатора относно представените от него доказателства за това, че от 08.06.2013г. до 12.06.2013г. се е намирал в Германия по-скоро също са индиция за това, че в деня на проверката 12.06.2013г. Д.В. не е била на интервю, защото както сам касаторът твърди, на този ден управителят е отсъствал и интервюто няма как да се проведе. След като не може да се проведе такова интервю на 12.06.2013г. нелогично е да се твърди, че то е насочено за тази дата. Още повече, че другата свидетелка – З. К. твърди, че Д.В. е идвала на интервю и на 10 и 11 юни – все дни, през които управителят на фирмата сам доказва, чрез представяне на бордни карти, че не се е намирал в България.

Представеният в съдебно заседание пред районния съд график за работа, утвърден от управителя Д. М. не установява никакви релевантни факти, защото от него не става ясно графика за коя година се отнася и кога е изготвен, а след като е представен едва в съдебно заседание пред районния съд, а не в хода на извършената от административнонаказващия орган проверка, то този график би могъл да бъде съставен във всеки един момент след проверката.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №51/20.02.2014г. постановено по АНД № 980/2013г. по описа на Районен съд - Несебър.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: