РЕШЕНИЕ

 

Номер    927                      11.05.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и шести април, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

      2.  МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  Б.Ч.

прокурор: Деян Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 807 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

         Производството е образувано по касационна жалба от Д.Й.М., ЕГН: **********, чрез адв. Ж.И. *** против решение № 107/26.02.2018г. постановено по а.н.д. № 2769/2017г. по описа на Районен съд – Несебър, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-0304-001370/05.06.2017г. на началник сектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.174, ал.1, т.4 от с.з. на М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 180 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца.

         В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на материалния закон, процесуалните правила и  е явно несправедливо – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1,2 и 3 от НПК. Иска се обезсилване на решението, алтернативно отмяна на решението в оспорената част и отмяна на НП, или изменение на НП, като съдът намали размера на наложените наказания.

         В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.

         Ответникът по касация – Районно управление Несебър, редовно призован, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление, отговорността на М. е ангажирана за това, че на 21.05.2017г., около 09:10 часа, в гр.Несебър, ул. „Струма“ № 35 посока хотел „Котва“ – хотел „Мариета“ управлява лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ ****, като не спира на подаден сигнал за спиране от контролен орган, не поставя обезопасителен колан и не представя СУМПС и контролен талон.

         За установеното е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, връчен на касатора, който го е подписал без възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови съдебното решение, първоинстанционният съд приема, че не са налице нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че издадените АУАН и НП са редовни от външна страна, издадени са от компетентни лица в кръга на правомощията им, съдържат изискуемите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Намира деянието за правилно квалифицирано, а наказанията за определени в рамките и съобразно предвиденото в закона.

         Така постановено решение е правилно.

         Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Действително, постановявайки съдебния акт, съдът в диспозитива е посочил номер на НП, който се различава от номера на процесното НП с една цифра /една 1/ в повече, но според настоящият съдебен състав, това разминаване е по-скоро техническа грешка, която не е толкова съществена и не води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, следователно и до отмяна на НП.

         От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

         Предмет на касационно обжалване е само нарушението по  чл. 103 от ЗДвП, съгласно който текст, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Това нарушение е било санкционирано в оспореното НП на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, според който се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол.

         За да е осъществен съставът на нарушение по  чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че на наказаното лице, в качеството му на водач на МПС, е бил подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка, съгласно изискването на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Сигналът несъмнено е бил възприет от водача и той е решил да спре, но не на посоченото от представителя на службата за контрол място. От свидетелските показания става ясно, че мястото на което е спряло МПС не се е намирало в близост до мястото, където е бил подаден сигнала със стоп-палка. Изложените от свидетеля Димитров твърдения за невъзможността да се спре МПС, след като са забелязали сигнала, подаден със стоп-палката, съдът намира за недоказани, като напълно се споделят мотивите на районния съд, че това са по-скоро твърдения – защитна теза. Относно възражението на касатора, че в НП не е посочено по коя от изброените в нормата на чл.103 от ЗДвП хипотези не е спрял водача, то съдът намира, че този факт, не може да опорочи акта в степен, водеща до неговата отмяна.

Настоящият съдебен състав споделя напълно и мотивите за справедливост на наложеното наказание за процесното нарушение, тъй като същото е определено в рамките на закона, при превес на отегчаващите вината обстоятелства.

         Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107/26.02.2018 г. постановено по а.н.д. № 2769/2017 г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                       2.