О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

1152/25.05.2015 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

разгледа адм.д. № 807/2015 година.

 

Производството е образувано е по жалба от „Бляк сий шелс“ ООД – град Варна с ЕИК 103907541  срещу решение № РД-137/27.02.2015 година (лист 19 - 20) на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и покана за доброволно изпълнение изх. № 2600 -297/05.03.2015 година (лист 21 - 22), издадена от изпълнителния директор на ИАРА.

След като се запозна с доказателствата, приложените към жалбата и обсъди твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на волеизявленията на изпълнителния директор на ИАРА, съдът приема, че жалбата е недопустима.

С оспореното решение, на основание чл. 14 ал.1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (Наредбата), е констатирано наличието на нередност по договор за безвъзмездна финансова помощ № ЕФР-08-2/13.04.2009 година с бенефициер „Бляк сий шелс“ ООД, като е разпоредено нередността да се впише в Регистъра на нередностите.

С поканата за доброволно връщане на получени средства (определена в жалбата като „акт за налагане на финансова корекция“) дружеството е поканено да възстанови сумата от 26 526,02 лева, представляваща 4,5% от получена безвъзмездна финансова помощ по договор № 4/18.08.2009 година за проект „Модернизация и разширение на ферма за морски аквакултури – черноморски миди“.

На оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК пред административния съд подлежат индивидуалните административни актове, които по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК са властнически волеизявления на органи на държавно управление, с които се създават права или се засягат законни интереси на граждани или юридически лица.

Индивидуални административни актове са тези, които са издадени в сферата на изпълнителната власт и с които се осъществяват пряко функциите на държавното управление. Една от основните характеристики на властническия характер на волеизявлението е то да поражда едностранно права и задължения за трети лица независимо от тяхната воля, а допълнителен признак е непосредствената (директната) му принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда. Също така съгласно чл. 21 ал.5 АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията и действията на административния орган, които са част от производството по издаване на индивидуални административни актове.

В процесното спорно административно правоотношение оспореното решение не представлява индивидуален административен акт и същото не може да бъде предмет на съдебен контрол по заявения процесуален ред - чл. 145 и сл. АПК. В оспореното решение е констатирано наличието на нередност по смисъла на чл. 14 от Наредбата и е разпоредено да се впише в Регистъра на нередности, като няма обективирано властническо волеизявление, с което по какъвто и да е начин да се засягат законните права и интереси на дружеството.

Решението по своята същност не представлява индивидуален административен акт, от който пряко за жалбоподателя да възникнат правни последици - задължения, които са изпълними посредством методите на държавната принуда. Тълкувайки разпоредбите на Наредбата в тяхната взаимна връзка и обусловеност и систематичното място на чл. 14 на чието правно основание е издадено процесното решение, съдът приема, че същото има подготвителен и уведомителен за предстоящи действия характер.

Според чл. 14 от Наредбата то е "първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение, въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност без да се засяга възможността това заключение впоследствие да бъде преразгледано или отменено".

Аргумент в полза на горното, а именно, че решението има характер на подготвящ издаването последващ акт е и разпоредбата на чл. 30 от Наредбата която урежда условията за издаване на решение за приключване на нередността. Решението за констатиране на нередност има предварителен характер и от него не произтичат самостоятелно и непосредствено правни последици. За да е налице индивидуален административен акт трябва с него да се засягат непосредствено права и да се създават задължения без да е необходимо издаване на последващ акт. Оспореното решение е елемент от сложен фактически състав по издаване на окончателен административен акт. Не е аргумент в полза на противното, и че същото е връчено на жалбоподателя. Това се налага от възможността същият да се запознае с резултатите от извършената проверка. Оспореното решение предхожда крайния акт който вменява задължения и налага санкции. Касае се за вътрешно служебно волеизявление, част от процедурата за администриране на нередности. С оглед правната му природа и предназначение решението предмет на настоящата жалба попада в хипотезата на чл. 21 ал.5 от АПК, поради което самостоятелното му обжалване е изключено. То не е индивидуален административен акт, а по скоро представлява административно производствено действие, част от процедурата по осъществяване на контролни функции, произтичащи от Наредбата.

Поканата за възстановяване на средства също не подлежи на обжалване пред административния съд, дотолкова доколкото с нея също не възниква едностранно задължение за бенефициера за заплащане на посочената сума, подлежащо на непосредствено изпълнение, скрепено със силата на държавната принуда. Тя не съставлява „акт за налагане на финансова корекция“. От доводите и възраженията, изложени в жалбата, а също и от и доказателствата по делото се установява, че директорът на ИАРА счита договорът между страните (договор № 4/18.08.2009 година) за нарушен по вина на бенефициера, като претендира от него конкретна сума. Спорът между страните е относно изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултури“ по приоритетна ос 2 на ОП "Развитие на селскостопанските райони" 2007 - 2013 и възстановяване на неправомерно усвоени средства по проект, съфинансиран от ЕФР. След като при наличието на предвидени в договора условия на дружеството е предоставена, а то е получило ефективно безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект, двете страни са равнопоставени в правоотношението. Отправяйки искане (покана) до съконтрахента за възстановяване на сумата, поради неизпълнение на договора, директорът на ИАРА не действа като административен орган и не упражнява властническа функция. Доколкото се касае за спор относно изпълнението на условията на сделка, фактическите и правни действия на страните нямат публичноправен, а облигационен характер.

По изложените съображения, за съда не съществува задължение да разгледа по същество подадената жалба, тъй като липсват издадени в хода на административното производство индивидуални административни актове, с които да се засягат законните права и интереси на жалбоподателя и които акт да подлежи на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от „Бляк сий шелс“ ООД – град Варна с ЕИК 103907541  срещу решение № РД-137/27.02.2015 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и покана за доброволно изпълнение изх. № 2600 -297/05.03.2015 година, издадена от изпълнителния директор на ИАРА.

 

ПРЕКРАТЯВА административно дело № 807/2015 година.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба - в седемдневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

СЪДИЯ: