РЕШЕНИЕ

 

Номер     926                     11.05.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и шести април, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Б.Ч.

прокурор: Деян Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 806 по описа за 2018 година.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от И.И.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Б.П. *** против решение № 120/07.03.2018г. постановено по а.н.д. № 2483/2017 г. по описа на Районен съд – Несебър,  с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-0304-003572/20.09.2017г. на началник сектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на касатора е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като на осн. Наредба № Із – 2539 на МВР са му отнети общо 12 точки.

         В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е незаконосъобразно.  Излагат се подробни доводи, че неправилно съдът е приел, че лицето е имало качеството на водач на МПС, тъй като факта на влизане в превозното средство не означавало управление на същото. Иска се отмяна на решението и на НП.

         В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата.

         Ответникът по касация – Районно управление Несебър, редовно призован, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на процесуалния представител на касатора и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление, отговорността на К. е била ангажирана за това, че на 04.09.2017г., около 15:30 часа в гр.Несебър, паркинга на РУ - Несебър, управлява лек автомобил марка „Ауди“ с рег.№ ***, собственост на Г.А., като отказва да бъде тестван за употребата на наркотични вещества с техническо средство алкотест дрегер 5000 № 0041. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0129187, като е отказал да даде кръвна проба за химичен анализ.

         За установеното е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, връчен на касатора, който го е подписал с възражения. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови съдебното решение, първоинстанционният съд приема, че на посочените в АУАН и НП време и място К. е извършил действия по управление на МПС, а след като това е така, безспорно лицето има качеството на водач на МПС, т.е е субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Намира, че от обективна и субективна страна е извършено вмененото на санкционираното лице административно нарушение.

         Така постановено решение е правилно.

         Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП /в приложимата към момента на извършване на нарушението редакция/, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2 000 лв.

         Норма посочва като субект на административното нарушение водача на превозното средство, като в §6, т.25 от ДР на ЗДвП е посочено, че водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

         В касационната жалба се навеждат доводи, че неправилно РС - Несебър е приел санкционираното лице за водач, като се е позовал на Постановление №1/17.01.1983 г. по н.д.№8/1982 г., тъй като цитираните в т.2 от акта действия или бездействия следва да са свързани с настъпването на съставомерни последици, каквото в случая не са могли да настъпят.

         Тези възражения, касационната инстанция намира за неоснователни, поради следните причини:

                Съгласно  т.2 от Постановление №1/17.01.1983 г. по н.д.№8/1982 г, като "управление" на МПС следва да се квалифицират всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж Постановление на пленума на ВС на Р България №1 от 1983 година/.

         Правилно РС - Несебър е приел, че К. е извършвал действия по управление на автомобила, тъй като към момента на извършената проверка той е седял в лекия автомобил, на мястото на водача и е правил опити да приведе двигателя в работен режим, чрез завъртане на контактен ключ. Т.е от извършените телодвижения следва да се приеме, че касаторът е боравил с механизмите и приборите на превозното средство, които биха го накарали да бъде приведено в движение. Понятието „управление“ на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. Привеждането в действие на двигателя на автомобила не е задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС. От действията, които е извършил касаторът, може да се направи извод, че същият е правил опити да приведе в действия двигателя на автомобила. По отношение на твърдението на защитата на касатора, че тези действия могат да се приравнят на „управление на МПС“, само ако са свързани с настъпването на съставомерни последици обаче, следва да се посочи, че в случая такива последици са без значение, тъй като е достатъчно да съществува опасност за настъпване на тези последици.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита доводите в касационната жалба за несъответни на действителното фактическо положение.

         В настоящия казус от събраните доказателства и с оглед на изложените по-горе аргументи се установява по категоричен начин, че деецът е имал качеството на водач на МПС, като в същото време не е изпълнил задължението си да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, поради което правилно и обосновано РС - Несебър е приел, че И.К. е осъществил състава на административното нарушение, регламентирано в чл. 174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е формално нарушение, в което не е посочен никакъв резултат като изменение на определени елементи от съществуващата действителност.

         За нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. В конкретния случай и двете кумулативно предвидени наказания са определени в нормативно регламентирания размер на приложимата санкционна разпоредба и съобразно изискванията на чл. 27, ал.1 от ЗАНН. На осн. Наредба № Із – 2539 на МВР на К. са отнети и общо 12 точки.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 120/07.03.2018 г. постановено по а.н.д. № 2483/2017 г. по описа на Районен съд – Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                   2.