Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

1030

 

гр. Бургас, 23.05.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 803/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                               

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност.

 

Образувано е по жалби /жалба и молба, с която е предоставена допълнителна жалба/ на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано от управителя А.К.К.против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-18-0271941/14.02.2018 г., издадена от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – бърза закуска, находяща се в ***, ул. ***, стопанисвана от ***, и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС. 

Заявено е твърдение, че така постановената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Посочва се, че не е образувано административно-наказателно производство за констатираното нарушение и се моли съда да отмени оспорваната заповед. Моли се за присъждане на разноски.

Ответникът, изпраща цялата преписка по издаване на оспорения административен акт, включваща съставения при проверката Протокол за извършена проверка сер. АА № 0271941 от 12.02.2018 год. /л. 17-18/, дневен финансов отчет за 12.02.2018 год., видно от който дневния оборот е 0.00 лева, въведени пари в касата – 20 лева /л. 20/, опис на парите, установени в касата в размер на 22.00 лева /л. 19/, справка за лица, работещи по трудови правоотношения /л. 18 гръб/, справки за общи задължения на дружеството /л. 21-22/, справки за регистрирани данни от Z задачи за ФУ/л. 23-24/, АУАН /л. 25/. Прилага и снети сведения от служителя Б.С./л.19 гръб/, в които същата посочва, че в момента е работила в обекта и неиздаването на касови бележки не е постоянна практика. Изпраща издадената ЗПАМ, както и изготвената при връчването й разписка /л. 11- л.16/.

Във връзка с удостоверяване компетентността на административният орган в административното производство е представена заповед № ЗЦУ – 1657/29.12.2016г. на Изпълнителния директор на НАП, където съгласно т. 1 Директорите на Дирекции „Контрол“ при ТД на НАП са упълномощени от органа да налагат ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС /л. 27/. Приложена е и служебна бележка /л. 26/, видно от която П.Ж. заема длъжността Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, считано от 01.01.2006 год. и към настоящия момент.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Н. П., който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Не ангажира доказателства и не оспорва констатациите в Протокола за извършена проверка сер. АА № 0271941 от 12.02.2018 год., който като официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на компетенциите му се ползва с доказателствена сила до оборването на авторството или съдържанието му.

Ответникът – директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-гр.Бургас, представил пълната административна преписка, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставяне в сила на заповедта.

Бургаският административен съд, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От съставения по повод на проверката и неоспорен от жалбоподателя Протокол за извършена проверка сер. АА № 0271941 от 12.02.2018 год. се установява това, че на 12.02.2018 г., в 08.45 ч. служители на ТД на НАП – гр. Бургас извършили проверка на търговски обект – бърза закуска, находяща се в ***, ул. ***, стопанисвана от ***. В хода на проверката било констатирано, че при извършена на 12.02.2018 г., в 08.45 ч.  покупка на 1 бр. кафе, на стойност 0.80 лева, заплатени в брой от проверяващите, не е издаден фискален касов бон от функциониращо в обекта фискално устройство. Сумата е приета от Б.С.– служител в проверявания обект. Отразено е и обстоятелството, че разчетената касова наличност от ФУ е 20 лева, фактическата наличност – 22 лева, въвеждане на пари в касата – 20, извеждане на пари от касата – няма, разлика 2 лева. Към момента на проверката в обекта са работили три наети лица, като след започване на проверката в обекта се е явило и четвърто.

Гореописаните обстоятелства са посочени и в оспорената заповед за налагане на ПАМ.

На 14.02.2018 год., административният орган – Директор на дирекция Контрол при ТД на НАП – гр. Бургас е приел, че с посоченото деяние от обективна и субективна страна са осъществени признаците на административно нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С оглед на това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство административен акт – Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-18-0271941/14.02.2018 г., издадена от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – бърза закуска, находяща се в ***, ул. ***, стопанисвана от ***, и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването.

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК - заповедта е връчена на 16.02.2018 г., като жалбата е подадена на същата дата - 16.02.2018 г. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че с оспорената заповед № ОП-18-0271941/14.02.2018 г., издадена от директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Бургас, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – бърза закуска, находяща се в ***, ул. ***, стопанисвана от ***, и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, а на основание чл. 60 от АПК, е допуснато предварително изпълнение. Изложени са мотиви, че: при извършената контролна покупка не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство. Задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС. Средно-дневните обороти варират между 50 лева и 130 лева.Фискализирания оборот за м. 01.2018 год. е в размер на 2 555.60 лева или 82.44 лева средно-дневен оборот, а от 01.02.2018 год. до 12.02.2018 год. – 1087.66 лева или 90.64 лева средно-дневен оборот. При тези данни органът е формирал извод, че разгледани в съвкупност – вида на обекта, местоположението му в центъра на града, клиентопотока, работното време на обекта и обичайната надценка за този вид дейност и отчетените обороти, обосновано може да бъде направен извод за укрити приходи от извършваната дейност. Отделно е отбелязано и наличието на непогасени публични задължения в размер на 12283.59 лева към 13.02.2018 год., което е допълнително доказателство, че дружеството е неизряден платец. При тези данни органът е формирал извод, че създадената организация на работа позволява част от оборота да не се отчита чрез фискално устройство, с което е засегнат утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява отчетност на извършваните от лицата продажби и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти, като по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение на данъчното облагане.

Налагането на ПАМ е обосновано с необходимостта от промяна в начина на извършване дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният- недопускане на вреда за фиска. Вредата е в размер на дължимия корпоративен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажби.

На първо място, по въпроса за валидността на оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка са приложени служебна бележка и Заповед № ЗЦУ -1657/29.12.2016г. на изпълнителния директор на НАП /л. 27/, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и  чл.186, ал.3 и  4 от ЗДДС  и  чл.81, ал.1 от АПК е определил директорите на дирекция “Контрол” в териториалните дирекции на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното разпореждането е издадено от компетентен орган.

По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:

Съгласно АПК, когато административния орган действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на ПАМ.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката - на 12.02.2018 г., в 08.45 ч.,  Б.С.– служител в търговския обект, разположен в ***, на ул. *** е бездействала правнорелевантно като не е издала касов бон за извършената покупка на стойност 0.80 лева.  В жалбата този факт не се отрича от жалбоподателя. Не се оспорва и в хода на проведеното съдебно заседание. Нещо повече, от представения по делото дневен финансов отчет и опис на парите в касата, също неоспорени от жалбоподателя се установява разминаване между отчетените и налични суми - минимална разлика, която е показателна за създадената организация на работа, в нарушение на изискванията на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

При това положение на административния орган не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената Заповед № ОП-18-0271941/14.02.2018 г. е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката Протокол сер. АА № 0271941 от 12.02.2018 год., а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. При определяне на продължителността на мярката са взети под внимание извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на търговската дейност, а така също и нерегистрирането на задълженото лице по ЗДДС, средно-дневните обороти, вариращи между 50 лева и 130 лева; фискализирания оборот; местоположението на обекта - в центъра на града, клиентопотока, работното време на обекта и обичайната надценка за този вид дейност и отчетените обороти, както и наличието на непогасени публични задължения в размер на 12283.59 лева към 13.02.2018 год.

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и по-конкретно на нейната б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя относно невъзможността за прилагане нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, предвид заявеното, че за нарушението все още не е образувано административно-наказателно производство. В тази връзка следва да се посочи, че принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Ето защо съдът приема, че липсата на АУАН /към момента на издаване на заповедта, тъй като понастоящем вече е издаден такъв/ е ирелевантна за законосъобразността на процесното разпореждане. Липсата на влязло в сила НП също е ирелевантно за настоящия спор с оглед независимия характер на двете производства. В случая се касае за отделно административнонаказателното производство, като поставеният въпрос за взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл.187, ал.4 ЗДДС, (където е предвидено, че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“) и касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а не неговата законосъобразност, като е предмет на възражение и обсъждане в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и наказателното постановление в сила.

Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., която урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада. Именно това правнорелевантно бездействие се установява по делото.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.

Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, посочен от него. Съдът констатира, че административният орган – Директор на Дирекция „Контрол“ при ДТ на НАП – гр. Бургас е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената Заповед № ОП-18-0271941/14.02.2018 г. е постановено да се приложи ПАМ – запечатване на обект за срок от 10 (десет) дни, което е обосновано с вида на нарушението, последиците от него, вида и характера на търговската дейност, а така също и нерегистрирането на задълженото лице по ЗДДС, средно-дневните обороти, вариращи между 50 лева и 130 лева; фискализирания оборот; местоположението на обекта - в центъра на града, клиентопотока, работното време на обекта и обичайната надценка за този вид дейност и отчетените обороти, както и наличието на непогасени публични задължения в размер на 12283.59 лева към 13.02.2018 год.

Наред с това съдебният състав намира срокът и за правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Съдът счита, че при наличието в търговския обект на констатираните минимални регистрирани обороти със затварянето на обекта за десет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на жалбоподателя, ще му въздействат предупредително-възпиращо и възпитателно.

Така определеният размер е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна.

Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция. Още повече, че в случая е възможно АНО да не е санкционирал жалбоподателя именно защото е сметнал, че прилагането на ПАМ би било достатъчно за постигане на превантивната и предупредителна функции по отношение на търговеца. Продължително упражняваната търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение.

С оглед на всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-18-0271941/14.02.2018 г., издадена от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас  не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на закона.

По делото не е направено искане от ответната страна за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано от управителя А.К.К.против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-18-0271941/14.02.2018 г., издадена от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – бърза закуска, находяща се в ***, ул. ***, стопанисвана от ***, и забрана за достъп до него за срок от 10 (десет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС. 

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: