Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1190          Година 15.06.2018       Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ-ти състав, на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                                           2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Сийка Хардалова

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 802 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „България Ер Чартър“ АД с ЕИК 204830885, със седалище и адрес на управление гр.София 1138, район Младост, ж.к. „Горубляне“, ул.„Павел Красов“ № 35 срещу решение № 169/07.02.2018г., постановено по н.а.х.д. № 5799 по описа за 2017г. на Районен съд Бургас. Счита решението за незаконосъобразно, като не споделя мотивите на районния съд и оспорва съставомерността на констатираното деяние. Счита, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е посочено място на извършване на нарушението. Твърди, че са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. Иска се отмяна на съдебния акт и измененото наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – Гранично полицейско управление „Летище Бургас“, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е изменил наказателно постановление № 120 издадено на 02.10.2017г. от началника на ГПУ Летище Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.20, ал.1, т.1, във връзка с чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и на основание чл.51 от ЗЧРБ, е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева, като е намалил нейния размер на 2 000 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че при реализиране отговорността на нарушителя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи да порочност на административнонаказателното производство. По същество е обоснован извод за съставомерност на констатираното деяние и правомерно ангажиране на отговорността на дружеството. Посочено е, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ и правилно е бил санкциониран на основание чл.51 от ЗЧРБ.  Съдът е преценил, че  размерът на наложената имуществена санкция е завишен и с оглед обществената опасност на деянието го е намалил до минималния размер от 2 000 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Отговорността на касатора е ангажирана за това, че на 08.08.2017г., около 18,06ч. на Летище Бургас, при извършване на гранична проверка на пристигащите в Република България пътници, превозени с полет BUC 2130 от гр.Щутгард, Германия на авиокомпания „България Ер Чартър“, е установен пътник, неотговарящ на условията за влизане в страната, а именно лицето Buzhak Irina е без налична валидна входна виза за България, положена в паспорта или в разрешението за пребиваване, каквато се изисква според Регламент (ЕО) №539/2001г. Пътникът не отговаря на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ и чл.6, ал.1, т.“б“ от Регламент (ЕО) №399/2016г., което обстоятелство не е установено от превозвача и поради тази причина лицето не е допуснато да влезе в страната.

С Регламент (EС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на Шенгенските граници), който е в сила от 12.04.2016 г., т.е. към момента на извършване на процесното деяние, е отменен Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2016г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите. Както според чл.20 от отменения, така и според чл.22 от действащия Регламент, вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата, независимо от тяхното гражданство, но отсъствието на граничен контрол на вътрешните граници не накърнява възможността държава членка да предвиди в законодателството си задължение за притежаване или носене на документи, съгласно чл.23, б.“в“ от действащия Регламент, съответно чл.21, б.“в“ от отменения Регламент.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

Неоснователно е възражението на касатора, че не са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Видно от оспореното наказателно постановление, в обстоятелствената част на същото е описана установената фактическа обстановка, като същата безспорно покрива изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а описанието на нарушението е достатъчно ясно формулирано. Както в акта, така и в наказателното постановление е посочено мястото на установяване на нарушението - Летище Бургас, което описание е достатъчно ясно и конкретно индивидуализирано, като нарушението извършено чрез бездействие е установено при извършване на граничната проверка на това летище.

Неоснователни са възраженията за несъставомерност на вмененото нарушение. Действително по делото се установява, че пътничката Buzhak Irina е притежавала разрешително за пребиваване, което обаче не се е намирало у нея при извършената проверка. Този факт обаче не може да обоснове извод за изпълнено задължение от страна на касатора. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ „Превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя.“ Касаторът не твърди, че такава проверка е била извършена от негова страна, а единствено, че лицето притежава съответния документ и представя копие от същия. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че за да бъде допуснато едно лице на територията на страната, то следва не само да притежава необходимите документи, но и да ги носи фактически, като в случая лицето не го е носило. Дори и да се приеме, че контролните органи биха могли да извършат проверка в ШИСТ, така проверка не би могла да се извърши от касатора, на който е вменено задължението посоченото в чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, тоест отново би било налице неизпълнение на вмененото му задължение.

            Неоснователни са възраженията на касатора за наличието на предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. По делото липсват доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно административно наказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили  тази разпоредба. Още повече, че изпълнението на задължението по чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ касае обезпечаване на упражняването на строг граничен паспортно – визов контрол на всички лица, български и чуждестранни граждани, влизащи в и излизащи от територията на Р България през ГКПП, доколкото страната ни е външна граница на ЕС и се цели засилен контрол на миграционните процеси.

 

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 169/07.02.2018г., постановено по н.а.х.д. № 5799 по описа за 2017г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.            

 

 

                                                                                                                 2.