ОПРЕДЕЛЕНИЕ

   

Номер  763                30 Март 2018 година             град  Бургас

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІІІ-ти състав, в закрито заседание на тридесети март,  две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

                                                                            

      Съдия : Чавдар Димитров

                                                                       

Секретар

като разгледа докладваното от съдия  Чавдар Димитров                              

административно дело  номер  800   по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.41, ал.3 във вр. с чл.127ж, ал.1 ДОПК.

Образувано е по жалба на „Казакос и сие“ ЕООД с ЕИК 203792944, със седалище и адрес на управление – гр. ***, със законен представител Г.К.К.с ЕГН **********, против действията на органите по приходите по извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол с №010200833445_5 от 17.03.2018г., потвърдени с Решение №25 от 20.03.2018 година на директора на ТД НАП – Бургас.

Жалбоподателят твърди, че предприетите действия са неправилни и незаконосъобразни, тъй като органът по приходите не е доказал по безспорен начин, че събирането на дължимите от дружеството данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. Напротив, излага се становище, според което дружеството-жалбоподател към момента на извършване на спорните действия, както и към настоящия момент няма никакви задължения към бюджета, а в случай на възникване н атакива счита, че реда за обезпечаването им е чл.121 от ДОПК. Счита, че предпоставка за реализиране на процесуалните компетенции по чл.121, ал.1, ал.2 и ал.5 ДОПК, е приходните органи да са поискали от публичния изпълнител да наложи с постановление по реда на чл.195 от ДОПК предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване вземания от данъци. В тази връзка обяснява, че самите приходни органи не са компетентни да налагат тези мерки. В тази връзка счита, че освен действията по определяне размера на обезпечвнието, за което са компетентни да сторят, са предприели и действия по чл.40 ДОПК по обезпечаване на доказателства, които са от компетенциите на публичния изпълнител.

Моли съда да отмени действията по извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск и предприетите действия по обезпечаване на доказателствата. Не ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна-Директорът на ТД НАП – Бургас, не взема становище по жалбата.

Административен съд- Бургас, като взе предвид доводите на страните, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази закона, намира следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 41, ал.3 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което е адресат на акта и има правен интерес, съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От представената административна преписка, се установява, че на 17.03.2018 година, органът по приходите е извършил проверка на стоки с висок фискален риск с получател „Казакос и сие“ ЕООД с ЕИК 203792944, със седалище и адрес на управление – гр. С***, представлявано от Г.К. и на основание чл.121а, ал.3 ДОПК е определил обезпечение в размер на 3600,00 лева. Проверката е обективирана в протоколи с № № 010200833445_4 и 010200833445_5 и двата от 17.03.2018 година.

На същата дата са предприети и действия по обезпечаване на доказателствата, представляващи 25 000.00 кг. Картофи, с пазарна цена, съответно 0,48 лева за кг., на обща стойност- 12 000,00 лева без ДДС. Стоката е иззета и описана в приемо-предавателен протокол №010200833445_7 от 17.03.2018г. и е оставена на отговорно пазене в склад, стопанисван от дружеството.

           При проверката е установено, че техническото средство за контрол не е с нарушена цялост. Тези действия са обективирани в протокол №010200833445_4 от 17.03.2018г.

На 19.03.2018 година дружеството е подало жалба, вх. №ИТ – 00- 2804 до ТД НАП – Бургас, в която сочи, че действията на органът по приходите са незаконосъобразни и частично нищожни, като моли за тяхната отмяна.

          По така подадената жалба директорът на ТД НАП – Бургас се е произнесъл с Решение №25 от 20.03.2018 година, с което е отхвърлена жалбата на Казакос и сие ЕООД като неоснователна. Като мотив за отхвърляне на жалбата е посочено, че съобразно резултатите от извършената на 17.03.2018г. проверка и установени обстоятелства по чл.121а, ал.1, т.4 ДОПК, а именно неявяване на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й, органът по приходите е установил, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено.

Предмет на оспорване в настоящото производство са предприетите действия от органа по приходите по извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск и действията за обезпечаване на доказателствата, потвърдени с решението на директора на ТД НАП – Бургас.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

На първо място, протоколите, в които са обективирани процесните действия и решение №25 от 01.02.2017 година са издадени от компетентни органи и в съответната форма.

 На второ място, при тяхното издаване не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:

           Съобразно нормата на чл.121а, ал.1 ДОПК при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в случаите на: 1. нарушаване целостта на техническите средства за контрол; 2. неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4; 3. несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката; 4. неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й. А според ал.2 на цитираната разпоредба  мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Предпоставките по чл.121а, ал.1 и ал.2 ДОПК следва да са категорично установени, а не да се основават на предположения.

        Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че в конкретния случай не е налице нито една от предпоставките, предвидени в нормата на  чл.121а, ал.1 ДОПК, (вкл. и сочената такава по т.4, неявяване на купувача/получателя на стоката) за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Освен това в протокола, в който са обективирани предприетите действия за обезпечаване на доказателства, липсват мотиви за извършването им или дори относима към същите действия фактология.

         Основен аргумент на органа по приходите за предприетите от негова страна действия е, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. Тези изводи на органа по приходите са необосновани. В протокола, обективиращ оспорените действия, не е налице анализ, извършен от органа по приходите на каквито и да било доказателства, а такива не са и посочени, нито представени. Изложеното от органа по приходите предполага предварително извършена проверка и анализ на задълженията на дружеството, техният размер и на трайна тенденция във времето към неплащане на установени публични задължения. 

          В конкретния случай, органът по приходите дори и да е извършил такава проверка в информационния масив на ТД НАП, то изобщо липсват резултати от нея. За да е налице посоченото от органа по приходите „невъзможно или значително затруднено събиране на данъци“ то следва дружеството не само да има установени публични задължения, но и да е налице тенденция към неплащането им, установена трайно във времето. Такива обстоятелства за дружеството-жалбоподател не се установяват. Липсват установени конкретни факти и по отношение на свързани с дружеството лица и установена вероятност за несъбиране на дължими от тях публични задължения. В тежест на органа е било да докаже така наведените доводи, като не го е сторил.

Отделно от това, видно от представените по делото доказателства и по-конкретно от протоколи с № № 010200833445_4 и 010200833445_5 от 17.03.2018 година се установява, че недоказани остават и предпоставките на чл.121а, ал.1, т.4 ДОПК, тъй като видно от така цитираните протоколи, същите са подписани от управителя Казаков, което доказва присъствието му по време на проверката. Противното твърдение най-лесно би било удостоверено с липсата на положен от негова страна подпис в протоколите.

По тези съображения, извършените от органа по приходите действия по извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск и действията по обезпечаване на доказателствата са неправилни и незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени.

         Искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя не е направено, поради което не се дължи произнасяне по него.

 

Мотивиран от изложеното, Административен съд-Бургас, ІІІ-ти състав

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ действията на органите по приходите по извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол с № 010200833445_5 от 17.03.2018 година, потвърдени с Решение №25 от 20.03.2018 година на директора на ТД НАП – Бургас., извършени по отношение на „Казакос и сие“ ЕООД с ЕИК 203792944, със седалище и адрес на управление – гр. ***, със законен представител Г.К.К.с ЕГН **********.

 

Определението е окончателно.

 

                                                         СЪДИЯ: