Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1055                      16.06.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На дванадесети юни,                                     две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:   Станимир Христов

Членове:       1.  Румен Йосифов

                       2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 800 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.Й.Д., ЕГН-**********,***, против решение № 426/13.03.2014г. постановено по НАХД № 5278/2013г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 380/18.11.2013г. на началника на РУП-Камено, с което на касатора за нарушение по чл.150 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева; за нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца и за нарушение по чл.175, ал.1, т.3, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като постановен в нарушение на материалния закон и несъответстващ с целта му. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от редовно упълномощения адв.Андонов, който пледира единствено за намаляване размера на санкцията за първото нарушение. Не ангажира нови доказателства.

Ответникът по касация – началник на РУП-Камено, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на П.Й.Д. против наказателно постановление (НП) № 380/18.11.2013г. на началника на РУП-Камено, с което на касатора за нарушение по чл.150 от ЗДвП, на осн. чл.177, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева; за нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да МПС за срок от 24 месеца и за нарушение по чл.175, ал.1, т.3, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева. Приема се, че жалбата е подадена в срока за обжалване на НП, но не заради изложените от районния съд мотиви относно специфичното й прегъване, от което следвало вероятност тя да е подадена по пощата, а защото връчването на НП е ненадлежно – първоначално в самото НП е отбелязан отказ на нарушителя да го получи, но без посочване на датата на което е извършено това, а след това на 24.11.2013г. НП е връчено лично, без да се отбележи кой е връчителят. Това води до извода, че жалбата е подадена в срок, заради допуснатите нередовности при връчването на НП, от които не може да се установи точната дата на което е сторено това и от която е започнал да тече срока за обжалване.

Районният съд правилно е разгледал спора по същество и при извършената служебна проверка в рамките на предвидените от закона правомощия не е констатирал наличие на процесуални нарушения в производството, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя до степен, че да налагат отмяна на наказателното постановление, а отделно от това актът за установяване на административното нарушение (АУАН) е съставен съобразно изискванията на закона и предявен на жалбоподателя, за да се запознае със съдържанието му. Първата инстанция е приела, че нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, са описани ясно както в акта, така и в наказателното постановление, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Решението на Районен съд Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, районният съд пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която следва да се възприеме и от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл.150 от ЗДвП пътните превозни средства трябва да се управляват от правоспособни водачи, а чл.177, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП санкционира водачите които управляват МПС след като свидетелство им за управление е отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП. Не е спорно в настоящото производство и съгласно показанията св.П., С., Н. и А., нарушителят е бил временно лишен от правоуправление и наказан за нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000лв.

Чл.175, ал.1, т.3, предл.1 от ЗДвП предвижда налагане на административна санкция: лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200лв. на водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 10.11.2013г. касаторът е управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ А-1562-МК, като контролните органи са го следвали с полицейски автомобил с включени светлинна и звукова сигнализация. Той спрял пред дома си в Камено, при което полицаите го поканили да представи документите си и да бъде изпробван с техническо средство за алкохол. Същият отказал както да предаде документите си, така и да бъде изпробван с техническо средство, като бил видимо под въздействието на алкохолно опиянение. При извършена справка полицаите установили, че нарушителят бил временно лишен от право да управлява МПС за нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП.

За така констатираните нарушения на жалбоподателя бил съставен АУАН. Като свидетели са разпитани актосъставителят П. и свидетелите по акта С., Н. – тримата полицейски служители, установители на нарушенията, от показанията на които се установява, че непосредствено преди проверката автомобилът на жалбоподателя се е движел, а те са го следвали със служебния автомобил, като го застигнали едва пред дома му. Показанията на актосъставителя и свидетелите-полицаи кореспондират с отразеното в акта. Районният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетелите доведени за разпит от жалбоподателя, заради близките и роднинските им отношения – св.Андонова живее на съпружески начала с него, а св.Атанасов му е брат.

При така изложените обстоятелства този съдебен състав намира изводите на районния съд за правилни и съответни на материалния закон.

Липсват основания за намаляване размера на наказанието по чл.177, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП. Правилно то е индивидуализирано от наказващия орган в максималния предвиден в закона размер, с оглед цялата противоправна деятелност на нарушителя. Началникът на РУП-Камено е проявил достатъчно снизхождение към нарушителя, като за нарушението по чл.175, ал.1, т.3, предл.1 от ЗДвП му е наложил единствено наказание глоба, без комулативно да го лиши от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца, макар че е бил длъжен да наложи и това наказание. В тази връзка настоящият съдебен състав не намира основание да проявява допълнително милост към касатора, след като вече е бил санкциониран за управление на МПС след употреба на алкохол и въпреки отнемането на свидетелството му за правоуправление, е продължил с противоправното си поведение, извършвайки настоящите нарушения.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 426/13.03.2014г. постановено по НАХД № 5278/2013г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 380/18.11.2013г. на началника на РУП-Камено, с което на П.Й.Д., ЕГН-**********, за нарушение по чл.150 от ЗДвП, на осн. чл.177, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева; за нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да МПС за срок от 24 месеца и за нарушение по чл.175, ал.1, т.3, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                                                                          2.