Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 786                                      23.04.2018 година                                      гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 7 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от Т.Д.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, партер, против принудителна административна мярка по чл.171, т. 5, б. ”б” от ЗДвП- преместване на паркирано пътно превозно средство марка „Пежо“ с рег. № А ***КС без знанието на неговия собственик, наложена с устна заповед от 22.12.2017 г. на Д.Д.Ф. на длъжност „Специалист“ в отдел „Общо функционален контрол”, Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” (УКОРС) при Община Бургас. С оспорването е съединен иск за сумата от 130.20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на принудителната административна мярка, поради нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че не са налице установените в нормата на чл.171, т. 5, б. ”б” от ЗДвП материалноправни предпоставки. По същество се иска отмяна на принудителната административна мярка и присъждане на претендираната сума от 130.20 лева.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли да бъде отменена наложената принудителна административна мярка и да бъде присъдено претендираното обезщетение.

Процесуалният представител на ответника по жалбата и ответника по иска заявява становище за тяхната неоснователност. Представя доказателства. Моли да бъдат отхвърлени оспорването и исковата претенция.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и недопустимост на предявения иск за сумата от 50 лева, представляваща заплатена глоба, както и за неоснователност на исковата претенция в останалата и́ част.

Жалбата срещу принудителната административна мярка е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

На 22.12.2017 г. в 15.15 часа в гр. Бургас, ж.к. „Възраждане”, до бл. 14, служители на Община Бургас и ОП „Транспорт“ установили паркирано в нарушение на правилата за движение пътно превозно средство- лек автомобил марка „Пежо” с рег. № А ***КС, собственост на жалбоподателя Т.М.. След изготвяне на фото снимки, ответникът Д.Ф., заемащ длъжността „Специалист“ в отдел „Общо функционален контрол”, Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” (УКОРС) при Община Бургас, разпоредил принудително преместване на лекия автомобил и същият бил репатриран до специализиран наказателен паркинг на общинско предприятие “Транспорт” при Община Бургас. За освобождаването му жалбоподателят заплатил сумата от 83.20 лева, от които 43.20 лева за репатриране на автомобила и 40 лева- за паркинг. Срещу последния бил и издаден фиш № 0023449 от 23.12.2017 г., с който била наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на правилата за паркиране, заплатена на същата дата с приходна квитанция (на л.16 от делото).

Съгласно нормата на чл.168, ал.1 от ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, на отговорно пазене на предварително публично оповестено място. В конкретния случай нарушението е извършено в гр. Бургас, ж.к. „Възраждане ” и следователно компетентно да приложи мярката по чл.171, т.5, б. ”б” от ЗДвП е определеното от кмета на общината длъжностно лице. Със Заповед № 1453/15.06.2015 г., издадена от кмета на Община Бургас, е възложено на служителите от дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“, заемащи длъжностите началник на отдел, главен експерт, главен специалист, старши специалист и специалист, да налагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП. Видно от приложеното по делото допълнително споразумение към трудов договор № ЧР 1188 от 30.07.2012 г., ответникът по жалбата Д.Д.Ф. е служител на Община Бургас, дирекция „УКОРС“, отдел „ОФК“ и заема длъжността „Старши специалист- общинска отговорност“, чиито функции и задължения, съгласно приложената длъжностна характеристика за заеманата длъжност, включват налагане на принудителни административни мерки по преместване на ППС без знанието на собственика. При тези данни съдът приема, че оспорената ПАМ е наложена от компетентен орган, в обема на правомощията му.

Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик е допустимо при наличие на една от хипотезите на чл. 171, т.5, б. „а“ и „б“ от ЗДвП, а именно: 1) превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; 2) превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение, на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване; 3) превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение и създава опасност за движението; 4) превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение и прави невъзможно преминаването на други участници в движението. В случая административният орган е счел, че е налице последната хипотеза, по съображения, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил паркиран върху тротоара и е препятствал движението на останалите участници- пешеходците.

Според нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2.5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Неспазването на тези правила съставлява административно нарушение по чл. 178е от ЗДвП. От приложените в преписката фото снимки е видно, че процесният автомобил е бил паркиран в нарушение на правилата за движение, установени с горната разпоредба, върху свободната площ между жилищна сграда (бл. 14) и отделено с бордюр пътно платно, която площ несъмнено представлява тротоар по смисъла на § 6. т. 6 от ДР на ЗДвП- „изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци“. По делото липсват данни този тротоар да е определен от общинската администрация за паркиране на автомобили и следователно в случая не е налице хипотезата на чл. 94, ал.3, изр.2 от ЗДвП. От снимковия материал е видно, че автомобилът е заемал целия тротоар и следователно е препятствал преминаването на други участници в движението- пешеходците. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП за репатриране на превозното средство.

С оглед данните по делото съдът счита, че процесната ПАМ е приложена в съответствие с целта на закона, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административното нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка съдът не констатира пороци, обуславящи незаконосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице и сочените в жалбата основания за неговата отмяна. Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата, предявеният иск за обезщетение в размер на заплатените за освобождаване на автомобила и за паркинг суми съответно от 43.20 лева и 40 лева, се явява недопустим на основание чл. 207, ал. 2 от АПК. Искането за заплащане на сумата от 50 лева, представляваща заплатена от жалбоподателя глоба по фиш № 0023449 от 23.12.2017 г., също е недопустимо, доколкото предварителната отмяна на акта по съответния ред е въведена с нормата на чл. 204, ал.1 от АПК като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, а в случая не е установена по съответния ред твърдяната незаконосъобразност на наложената глоба. Ето защо, поради отсъствие на една от кумулативно предвидените процесуални предпоставки, исковата претенция е недопустима и производството в тази част следва да се прекрати.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Д.М. с ЕГН ********** против принудителна административна мярка по чл.171, т. 5, б. ”б” от ЗДвП- преместване на паркирано пътно превозно средство марка „Пежо“ с рег. № А ***КС без знанието на неговия собственик, наложена с устна заповед от 22.12.2017 г. на Д.Д.Ф. на длъжност „Специалист“ в отдел „Общо функционален контрол”, Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност” (УКОРС) при Община Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Т.Д.М. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 130.20 лева (сто и тридесет лева и двадесет ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                                         СЪДИЯ: