Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  917          19.04.2013г.      град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, петнадесети състав, на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

  Членове:   1. Лилия Александрова

                      2. Павлина Стойчева

 

при секретаря М.В. и прокурор Галина Колева, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 7 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Мони 1-2005” ЕООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление с.Везенково, общ.Сунгурларе, представлявано от Г.И.Д. – управител против решение № 161/23.11.2012г. постановено по НАХД № 266/2012г. на Районен съд Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление № 19700/22.02.2012г. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към главна дирекция „Контрол на пазара”, с което за нарушение на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на касатора на основание чл. 233, ал. 2 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът - Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към главна дирекция „Контрол на пазара”, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, като излага доводи в подкрепа на тази теза.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Карнобат е образувано по жалба на „Мони 1-2005”ЕООД против наказателно постановление №19700/22.02.2012г. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към главна дирекция „Контрол на пазара”, с което за нарушение на чл. 127, ал. 2  от ЗЗП на основание чл. 233, ал. 2от ЗЗП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че нарушението безспорно се доказва от събраните поделото писмени и гласни доказателства, като така наложената санкция е справедлива по размер.

 

Решението на Районен съд – Карнобат е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав възприема като неоснователно оплакването на касатора, че не е извършено нарушение. Както правилно е установил наказващият орган, а впоследствие и районният съд, в момента на проверката в търговския обект липсва регистър на рекламациите. Този съдебен състав напълно споделя доводите на районния съд относно липсата на идентичност между т.нар. „книга за похвали и оплаквания”, която има обичаен, ненормативен характер и регистърът на предявените пред търговеца и пред упълномощени от последния лица рекламации по смисъла на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП.

Несъстоятелни са и твърденията за нарушения в хода на административнонаказателното производство, тъй като същото стартира със съставянето на АУАН по реда на ЗАНН, а не със съставянето на констативен протокол.

Не следва да бъде споделяна тезата на касатора за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като видно дори от самата жалба, касатора е убеден, че в правния мир подобен регистър не съществува, което означава, че същият не разбира необходимостта от неговото водене. Отделно от това, районният съд е стигнал до правилния извод, че нарушението е формално и на просто извършване, поради което за съставомерността му не е необходимо настъпването на вредни последици.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161/23.11.2012г. постановено по НАХД № 266/2012г. на Районен съд Карнобат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                 2.