Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  614

 

гр. Бургас, 27 април  2012 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и девети март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА РАДИКОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

СТАНИМИРА ДРУМЕВА

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ЕЛГИНА ЧАЛЪМОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 7/2012 Г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е  по касационна жалба на В.В.В., против Решение №2613/12.12.2011 година, постановено по н.а.х.д. №3448 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000471/23.08.2011 година на Началник ОО „КД-ДОИ”– гр. Бургас, определен от Министъра на транспорта за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАП, с което на основание чл. 157, ал. 6 от ЗДвП на В.В.В. е наложено наказание „глоба”, в размер на 20 лева за нарушение на чл. 185 от ЗДвП и за нарушение по чл. 52, ал. 1, предл. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 година на Министерството на транспорта и на основание чл. 105, ал. 1 ЗАП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева. В касационната жалба по същество се оспорва приложението на закона от първоинстанционния съд по отношение на частта от наказателното постановление, с което е наложена санкция на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАП и се излагат подробни аргументи в тази насока.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адвокат Т., поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като счита, че по посоченото нарушение доверителят й е санкциониран незаконосъобразно той не е и не би могъл да бъде негов субект.

Ответникът по касационната жалба не взема становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, но не по изложените в нея съображения.

С потвърденото от районния съд наказателно постановление касаторът е бил санкциониран за това, че представя акт за нарушение от ЗДвП вместо контролен талон към свидетелство за управление на МПС, който е със срок повече от един месец от издаването му, както и за това, че като водач на автобус не спазва утвърденото маршрутно разписание, като е установено, че един от пътниците е с продаден билет до гр. Пазарджик без посоченото място да е упоменато в изпълняваното маршрутно разписание.

Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че деянията, за които е наложена санкция са осъществени от обективна и субективна страна. Тези изводи са мотивирани с общи бланкетни формулировки.

Настоящият съдебен състав не споделя тезата на първоинстанционния съд, изложена по отношение на нарушението, което е санкционирано на основание чл. 105 от ЗАП, по следните съображения:

Проверката, при която са установени нарушенията, е била извършена от контролните органи на 16.06.2011 година на Автогара Юг – гр. Бургас. Тази автогара е била в случая отправна точка при предстоящо изпълнение на маршрут от страна на санкционираното лице Бургас – София. При проверката в автобуса е бил установен пътник, на който е бил издаден автобусен билет с крайна точка гр. Пазарджик, каквато спирка липсва предвидена в представеното на проверяващите лица маршрутно разписание. Последните не са установили кой е извършил продажбата на автобусния билет.

При тези факти, описани в акта и в наказателното постановление е прието, че е осъществен съставът на нарушение по чл. 52, ал. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Нормата гласи, че при изпълнение на превози по автобусни линии всички лица по чл. 2, ал. 1 и водачите задължително използват автогарите и автоспирките, съобразно възложеното им разписание. За да бъде нарушена тази норма, би следвало да бъде установено, че лицето по чл. 2, ал. 1 или водачът на автобуса не използва автогарите и автоспирките, съобразно възложеното разписание. В настоящия случай административнонаказващият орган въз основата на установения автобусен билет до гр. Пазарджик е приел, че касаторът е извършил нарушение „в бъдеще време”. Както бе посочено по-горе, проверката е извършена при начална отправна точка на маршрута – гр. Бургас. Няма как въз основа на установените към момента на проверката факти да се направи извод, че при всички положения водачът ще спре в бъдеще време в гр. Пазарджик на автогара или автоспирка, която е извън възложеното му разписание. Само наличието на издаден билет за този краен пункт не може априори да предпостави извод за извършване на нарушение в един по-късен момент.

Отделно от това не е установено и кой е извършил продажбата на билета. Нормата на чл. 56 от същата наредба сочи, че в автогарите по маршрута на автобусните линии билетите се продават на билетно гише. След приключване на продажбата от билетното гише, билети се продават в автобуса от член на екипажа. По делото няма данни дали към момента на проверката е била приключила продажбата на билети от билетното гише. В случай, че тази продажба е била приключила, то хипотетично би могло да се предположи, че билетът е бил продаден от санкционираното лице. Неизяснен обаче остава фактът дали водачът на автобуса е бил единственият член на екипажа на автобуса, защото ако екипажът е имал и други членове, някой от тях също би могъл да извърши тази продажба.

Дори и да беше установено, че продажбата на билета до гр. Пазарджик е извършена от касатора, то това му деяние би могло да се квалифицира като евентуален опит за извършване на посоченото в наказателното постановление нарушение, тъй като най-малкото сочи за намерение да бъде реализирано спиране съобразно продадения билет на спирка, която е извън маршрутното разписание. Но дори и всички тези обстоятелства да бяха изяснени, то това деяние не би могло да бъде санкционирано, тъй като законът, съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗАНН не предвижда възможност за налагане на санкция за административно нарушение във фазата на опита.

По изложените съображения, като е приел обратното, че е доказано нарушение по чл. 56 от наредбата, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и в тази част решението следва да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление поради липса на състав на извършено нарушение.

Поради това и на основание чл. 221 АПК, ХІV състав на Административен съд – гр. Бургас

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Решение №2613/12.12.2011 година, постановено по н.а.х.д. №3448 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Бургас, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 22-0000471/23.08.2011 година на Началник ОО „КД-ДОИ”– гр. Бургас, определен от Министъра на транспорта за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАП, с което на В.В.В. за нарушение по чл. 52, ал. 1, предл. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 година на Министерството на транспорта и на основание чл. 105, ал. 1 ЗАП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0000471/23.08.2011 година на Началник ОО „КД-ДОИ”– гр. Бургас, определен от Министъра на транспорта за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАП, с което на В.В.В. за нарушение по чл. 52, ал. 1, предл. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 година на Министерството на транспорта и на основание чл. 105, ал. 1 ЗАП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: