Р Е Ш Е Н И Е

 

      520          19.03.2018 година,   град Бургас,

  

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

 

Съдия: Чавдар Димитров

 

при секретар И. Л. и с участието на Х.К. – прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, разгледа адм.дело № 79/2018 година.

 

Производството е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от „Росбул транс“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Р.З.Б., със съдебен адрес;***, против Национална агенция за приходите /НАП/, гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ №52 за осъждане на същата на основание чл.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204 от АПК да заплати на ищеца сума в размер на 4 490,00 лева, представляващи причинени имуществени вреди вследствие отменено с окончателен съдебен акт като незаконосъобразно наказателно постановление № 378/29.03.2017 година, издадено от заместник-директора на ТД на НАП - Бургас против ищеца, ведно с законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по настоящото дело разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен представител – адв. Г.Н., който поддържа исковата молба. Иска присъждане на съдебни разноски. Представя списък на разноските.

Ответникът – Национална агенция по приходите гр.София, се представлява от ю.к. С.. По делото, на основание чл.131 от ГПК, е постъпил отговор на  искова молба, с който ответната страна оспорва размера на исковата претенция, като счита че същата е прекомерно завишена. Намира, че искът е необосноват и недоказан.

Прокурорът дава становище за основателност на исковата молба.

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от фактическа страна:

С наказателно постановление №378/29.03.2017г. издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас дружеството „Росбул транс“ ЕООД е санкционирано за това, че в качеството си на търговец на едро с твърди, течни и газообразни горива, не е предоставил обезпечение по чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС за месец август 2016г, а наказващият орган е установил, че в периода 01.08.2016г. – 24.08.2016г. са извършени доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто в размер на 71 006,13 лв. С издаденото наказателното постановление за установеното нарушение, на основание чл.180в, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв.         

Наказателното постановление е оспорено пред РС – Бургас, за което е образувано административно-наказателно дело № 2710/2017 година. С решение № 1459/26.09.2017 година съдът е отменил НП, с мотиви, че при съставянето на АУАН и издаването на НП, с което е санкционирано дружеството, са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че НП е издадено в нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като в НП са описани две нарушения, а е наложена само една имуществена санкция на основание чл.180в, ал.1 ЗДДС, както и че в АУАН и в НП липсва дата и място на извършване на нарушението, което според него са абсолютно необходими реквизити, въз основа на които се индивидуализира нарушението и се следи за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН. На последно място намира, че не са представени доказателства за прилагане нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Решението на районния съд е обжалвано с касационна жалба, подадена от административнонаказващия орган, пред Административен съд-Бургас, за което е образувано к.а.н.д. № 2871/2017 година. Касационният състав се е произнесъл с решение № 2005/27.11.2017 година, с което е оставил в сила решението № 1459/26.09.2017 година на РС – Бургас.

В образуваното административнонаказателно дело, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител – адвокат Г.Н., видно от представени пълномощни и договори за правна защита и съдействие – по 2бр. – съответно за процесуално представителство пред въззивната и касационна инстанции.

Пред Районен съд - Бургас е бил депозиран договор за правна защита и съдействие №33/08.06.2017 година (лист 19 от а.н.д. № 2710/2017 г.) видно от който е уговорено възнаграждение в размер на 2 050 лв. без ДДС или 2 460 лв.  с ДДС, посочено като заплатено в брой. Пред настоящото производство са представени фактура и приходен касов ордер (лист 5-6), удостоверяващи основанието и начина на изплащане на посочената сума. Пред Административен съд – Бургас, по повод образуваното к.а.н.д. №2871/2017г., ищецът „Росбул транс“ ЕООД отново е бил  представляван от адв.Н., като същият е представил ново пълномощно, както и нов договор за правна защита и съдействие №56/31.10.2017 година (лист 7), видно от който е договорено възнаграждение в размер на 2 030 лева, заплатено по сметка, като са приложени и фактура и вносна бележка удостоверяващи това (лист 8-9).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник  по смисъла на  чл. 205 АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен.

По делото няма спор, че с НП № 378/29.03.2017г. издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас ищецът - „Росбул транс“ ЕООД е санкциониран за това, че в качеството си на търговец на едро с твърди, течни и газообразни горива, не е предоставил следващото се обезпечение по чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС за месец август 2016г. и с издаденото наказателното постановление на основание чл.180в, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. Същото е било оспорено по съдебен ред пред РС – Бургас, посредством наетия адвокат Г.Н.. С решение №1459/26.09.2017 година, районният съд е отменил НП, а с решение №2005/27.11.2017 година АдмС – Бургас е оставил в сила решението на първоинстанциония съд. Решението е постановено на 27.11.2017 година и същото е окончателно.

Обикновено отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно тълкувателно решение № 6/2012  на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В двуинстанционното производство по обжалване на НП № 378/29.03.2017г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП ищецът е бил представляван от процесуален представител, на когото е заплатил адвокатско възнаграждение, в брой, в размер на 2 460 лева за въззивната инстанция и 2 030 лева, по банков път за касационната, съобразно представените договори за правна защита и съдействие № 33/08.06.2017 година и № 56/31.10.2017 година. Ответникът не оспорва факта, че договор № 33/08.06.2017 година е бил представени по а.н.д. № 2710/2017 година по описа на Районен съд Бургас. Не се оспорва и договорът представен в настоящото производство, касаещ това по образуваното к.а.н.д. №2871/2017 година по описа на АдмС – Бургас.

На основание чл. 203 ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203 ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Според чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. От цитираната разпоредба следва, че за да възникне правото на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението; 2. вреда от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Независимо какви са мотивите за отмяна на процесното наказателно постановление, съществен за основателността на иска е противоправния характер на последното.

 Предвид изложеното, съдът приема, че издаденото НП представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Според тълкувателното решение, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред, то и настоящият случай попада в тази хипотеза, като ирелевантни за предявения иск са мотивите за отмяната. Съгласно диспозитива на същото тълкувателно решение, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Ето защо, следва да се приема, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. От незаконосъобразният акт - отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен акт, наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление, в размер на общо 4 460 лева.

Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил разноските адвокатското възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие заради противоправния си характер. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай,  може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1 ал.1 ЗОДОВ.

Налице е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение и направените разходи за заверени копия на съдебните актове.

Според тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1 ал.1от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана.

В писменият отговор от страна на ответника е направено възражение относно размера на претендираното обезщетение, с аргументи, че същия е прекомерен. Възражението е мотивирано с това, че отмяната на НП е на процесуално основание, а не поради липса на извършено нарушение, както и че делото е с ниската фактическа и правна сложност.

Предвид посоченото по-горе, а именно, че адвокатското възнаграждение е било заплатено от ищецът поради наличието на издадено НП и този разход се явява нормален и присъщ и разноските му подлежат на възстановяване, възражението за прекомерност се явява допустимо и съдът следва да се произнесе по него в настоящото производство. Съдебният състав намира обаче, че възражението е неоснователно, поради следните съображения:

 Адвокатското възнаграждение е в пряка-причинно следствена връзка с отмененото НП и размерът му следва да съвпадне с определеният в Наредба №1/09.07.2004г., минимален размер на адвокатските възнаграждения за защита от подобен род дела, определен към датата на сключване на договорите т.е. към 08.06.2017г. и 31.10.2017г. Видно от разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г., в редакцията и към посочените дати, е, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7 ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.

Съобразно норма на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, която сочи, че при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. възнаграждението е в размер - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., то предвид определената с отмененото НП имуществена санкция в размер на 50 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение следва да възлиза в размер на 2 030 лв. В конкретния случай, ищецът е извършил разноски за адвокатско възнаграждение на две съдебни инстанции, които са в общ размер от 4 490 лв. – 2 460 лв. за първоинстанционното производство, т.е. 2 030,00 лева плюс ДДС и 2 030 лв. за касационното при 0% ставка за ДДС. Т.е, с оглед приложените по делото договори за правна защита и съдействие и съпътстващите ги платежни документи, удостоверяващи реалното заплащане на сумите, за всяка от двете инстанции по оспорване на наказателното постановление, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение, което е нормативно обосновано и същото за всяка от двете инстанции е на предвидения в Наредбата минимум. Всичко това това води до извод за неоснователност на възражението за прекомерност.

С оглед изложеното, исковата претенция като основателна и доказана, следва да бъде уважена изцяло, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в пълния размер от 4 490 лв., представляващи направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение за обжалване на две съдебни инстанции на наказателно постановление № 378/29.03.2017г. издадено от заместник-директора на ТД на НАП – Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2018г. до окончателното изплащане.

Процесуалният представител на ищеца е направил  и своевременно искане за присъждане на разноски по настоящото дело. Срещу размера на тези разноски възражение за прекомерност представителя на ответника не е направил. Ищецът е внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 50 лева. Такава е дължима по делото, като с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на ответника, а така също и 550 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък за разноски (лист 20) и договор за правна защита и съдействие от 08.01.2018 година (лист 17).

За разлика от принципа в исковото производство, според който всяка страна следва да получи разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от иска, в случая на ответника не се дължат разноски в производството. Такива са дължими единствено при пълно отхвърляне на иска или при оттегляне/отказ на ищеца от предявения иск, съобразно нормата на чл.10 ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото, обаче, предпоставките по чл.10 ал.2 от ЗОДОВ не са налице, искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.

 

С оглед на изложеното, на основание чл. 203 ал.2 от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА  Национална агенция по приходите, гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №52 да заплати на „Росбул транс“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, *** сума в размер на 4 490 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2018г. до окончателното им изплащане.

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №52 да заплати на „Росбул транс“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, *** сума в размер на 600 (шесттотин) лева представляваща разноски по делото, от които 50 лв. държавна такса и 550 лв. адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: