Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    1203

 

гр. Бургас, 02. 07. 2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, ХIІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

Председател: Любомир Луканов

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 79/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 269, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) (Обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., отм., бр. 53 от 27.06.2014 г.).

Образувано е по жалба на Д.П.Г. против Заповед за задържане на лице, рег. № 109 от 21.12.2013 година, издадена от старши полицай при РУП гр. Приморско, на основание чл. 63, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. П.Т. ***, поддържа нищожност на оспорената заповед. При условията на евентуалност излага доводи за незаконосъобразност, като моли съда да отмени оспорената заповед за задържане на лице, като постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се твърди, че към 16.30 часа на 20.12.2013г. Г. се явил във ІІ РПУ гр. София, където следвало да му бъде връчена призовка, но при явяването бил уведомен, че има постановление за принудителното му завеждане в РПУ Приморско. Излага твърдения относно фактическото му принудително завеждане до гр. Приморско от органите на МВР. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – старши полицай при РУП гр. Приморско – А.Г.Г., се явява лично в съдебно заседание и оспорва жалбата. Моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Представена е административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд гр. Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК (изпратена чрез пощенски оператор на 27.12.2013г.), от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. С жалбата се оспорва индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за задържане на лице за задържане на лице, рег.№ 109 от 21.12.2013 година, издадена от старши полицай в РУП гр. Приморско, на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.211 от Наказателния кодекс (НК). От административната преписка се установява, че на 21.12.2013 година жалбоподателят Д.П.Г. е задържан за срок до 24 часа, за което е издадена процесната заповед за задържане на лице. Като фактическо основание за задържането е посочено, че жалбоподателят е обвиняем в извършване на престъпление по чл.211 НК по ДП-15-201/2012г. В заповедта за задържане на лицето е посочен часа на издаване – 17.40 часа на 21.12.2013 година и часа на освобождаване на лицето – 13.20 часа на 22.12.2013 година. В административната преписка е представена декларация (съставна част от оспорената заповед) от 21.12.2013 година, че на жалбоподателя са му разяснени правата по чл. 63, ал. 3 от ЗМВР, както и че при задържането не могат да му бъдат ограничени други права, освен правото му на свободно предвижване.

От приложената в служебно заверен препис административна преписка се установява, че е образувано ДП-15-201/2012 година за извършено престъпление от общ характер на 22.10.2010 година в гр. Приморско. Описан е фактическия състав на извършено престъпление с правна квалификация по чл. 211, предл.1, вр. с чл. 210, ал.1, т. 3, предл. 2, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК. За същото престъпление от старши разследващ полицай е съставено постановление за привличане на Д.П.Г. в качеството на обвиняем. С постановление от 05.12.2013г. на ст. разследващ полицай при РУП гр. Приморско е постановено обвиняемият Г. да бъде доведен принудително в РУП гр. Приморско по ДП-15-201/2012 година. В мотивната част на същото постановление е отразено, че Г. не се е явил и не е посочил уважителна причина за неявяването си. 

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 от АПК, във връзка с чл.168 от АПК се налагат следните правни изводи:

Заповедта за задържане на лице, рег.№ 109 от 21.12.2013 година, издадена от старши полицай в РУП гр. Приморско, с която жалбоподателя е задържан за срок от 24 часа, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.53, ал.2 от ЗМВР (Обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., отм., бр. 53 от 27.06.2014 г., но действаща към момента на издаването й), при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл.63 от ППЗМВР.

С оглед установените по делото релевантни факти, съдът приема, че при произнасянето си полицейския орган, в случая старши полицай в РУП гр. Приморско, е приложил правилно материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта за задържане на лицето е съобразена с приложимия материален закон. Същата е издадена на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР (отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г., но в сила към релевантния момент – издаване на заповедта), според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна административна мярка (ПАМ) – „задържане за 24 часа”. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, което е обвинено в извършване на престъпление по смисъла на НК. Наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, е достатъчно административният орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи регламентираната в закона мярка.

Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление. В конкретния случай се установи, че е образувано досъдебно наказателно производство № ДП-15-201/2012г. по описа на РУП гр. Приморско за престъпление по чл.211 от НК. Съдът намира, че при наличие на данни за вероятност за извършено от определено лице престъпление, чрез налагане на принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР (отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г.), в рамките на оперативната си самостоятелност, органите на МВР могат да осъществяват основните си задачи, предвидени в разпоредбата на чл.6 от ЗМВР (отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г.), като съобразят и целта на мярката по чл.63, ал.1, т.1 ЗМВР (отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г.). Целта на съответната ПАМ е да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване, а не да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление.

Осъществяването на административна принуда в настоящия случай е била необходима, тъй като от една страна деянието за което е обвинен жалбоподателят Д.П.Г. е криминализирано по действащото право - чл. 211 от НК, а от друга страна, наличието на данни, обосноваващи предположение за извършване на престъплението, е достатъчно основание за налагането й. 

Възражението на жалбоподателя, че административния акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му, са неоснователни.

В оспорената заповед, като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г.), във връзка с получени данни за извършено престъпление по чл. 211 от НК, като изрично е посочено и образуваното досъдебно производство - ДП-15-201/2012г. по описа на РУП гр. Приморско. В последното се съдържат всички фактически обстоятелства относно извършеното на 22.10.2010 година в гр. Приморско деяние. 

Именно с налагане на принудителната административна мярка и извършването на оперативно-издирвателни мероприятия, полицейският орган следва да установи съпричастността на заподозреното лице към извършеното престъпление. Хипотезата на разпоредбата на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР (отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г.) - наличие на данни за извършено престъпление от дадено лице, сочи на извода, че в случая, доколкото Г. е бил заподозрян за извършване на престъплението от общ характер на 22.10.2010 година в гр. Приморско, по образуваното досъдебно производство №-15-201/2012 година по описа на РУП гр. Приморско, са налице законовите предпоставки за приложение на цитираната правна норма. Следва да се отрази, че приложението на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР (отм.) е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление (в същия смисъл са Решение №6367 от 10.05.2013 година по адм. дело №8784/2012 г., V отд. на ВАС, Решение № 5289 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7186/2011 г., V отд. на ВАС и др.).

Съдът приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо Г. в съответствие материалноправните предпоставки на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като ограничаването на правата е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление, да се осуети възможността за укриване на вещи, предмет на престъпление и да се попречи на лицето да се укрие. По този начин са спазени и изискванията на чл. 5, ал. 1, б. „с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - свободата на Г. е ограничена временно (само в рамките на 24 часа), на основание, което е конкретно уредено в закона, при обосновано подозрение за извършване на престъпление. Поради изложеното следва да се приеме, че принудителната административна мярка е приложена в съответствие с целите, посочени в закона и при спазване на предвиденото в международните актове (Решение № 6588 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12145/2013 г., V АО.). Всички установени факти обосновават извода на съда, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона.

По изложените съображения, съдът счита, че заповед за задържане на лицето е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния и процесуален закон и с целта на закона, поради което жалбата на Д.П.Г. следва да се отхвърли, като неоснователна.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.1 и 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 269 от ЗМВР (Обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., отм., бр. 53 от 27.06.2014 г.), Административен съд гр. Бургас, дванадесети състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адресат адв. П.Т. ***, против Заповед за задържане на лице, рег. №109 от 21.12.2013 година, издадена от старши полицай при РУП гр. Приморско, на основание чл. 63, ал.1, т.1 от ЗМВР, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

 

СЪДИЯ: