РЕШЕНИЕ

 

№………….                       дата 13 април 2010 год.                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 15 март 2010  година,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: Г.Д.

Прокурор: Тиха Стоянова

 

разгледа адм. дело № 79 по описа за 2010 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Съдебното производство е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗБЛД.

         Предмет на оспорване е Заповед № З-5173/20.11.2010 год. на ВНД Директор на ОД на МВР – Бургас, с която, по реда на чл.78, ал.1 и на основание чл.75, т.6 от ЗБЛД, на жалбоподателя Г.Т. ***, е наложена принудителна административна мярка за забрана за напускане на страната.

         Жалбоподателят навежда доводи за нищожност на заповедта, като твърди, че е издадена от некомпетентен орган, предвид подписването й със запетая, поставена пред подписа, т.е. от заместник, за който няма данни за овластяването му, а също така посочва, че в такъв случай заместникът би следвало да се подпише под собственото си име и длъжност. Заповедта се оспорва и като незаконосъобразна поради липса на мотиви, както и поради липса на материалноправни предпоставки за издаването й, а именно – липса на подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт. Иска се прогласяване нищожността на оспорената заповед или отмяната й като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба на сочените в нея основания.

         Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата. Поддържа становището, че административният акт е издаден от компетентен орган и при правилно приложение на материалния закон. Ангажира допълнителни доказателства.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, встъпил в процеса по реда на чл.16, ал.1, т.3 от АПК, дава заключение за неоснователност на жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е основателна.

         Установява се по делото, че против жалбоподателя Т. е издадена Заповед № 399/01.09.2009 год. по ЧГД № 587/2009 год. на Районен съд – Карнобат за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците ЕТ “Герман-Г.Т.”***, представляван от жалбоподателя Г.Т., както и жалбоподателя Г.Т., в личното му качество, да заплатят солидарно на кредитора “Хипо Алпе Адриа – Аутолизинг” ЕООД, гр.София сумата от 28 095,44 евро, представляваща частично вземане по главница по запис на заповед в общ размер от 43 297,27 евро, ведно със законната лихва за забава върху претендираната част от главницата, считано от 31.08.2009 год. до окончателното изплащане на сумата. Посочено е, че вземането произтича от парично задължение, възникнало въз основа на запис на заповед, предявен за плащане на падежа. На основание постановената заповед е издаден изпълнителен лист от 01.09.2009 год. за събиране на вземането.

         Против жалбоподателя Т. е издадена и Заповед № 400/01.09.2009 год. по ЧГД № 587/2009 год. на Районен съд – Карнобат за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците ЕТ “Герман-Г.Т.”***, представляван от жалбоподателя Г.Т., както и жалбоподателя Г.Т., в личното му качество, да заплатят солидарно на кредитора “Хипо Алпе Адриа – Аутолизинг” ЕООД, гр.София сумата от 43 297,27 евро, ведно със законната лихва за забава, считано от 31.08.2009 год. до окончателното изплащане на сумата. Посочено е, че вземането произтича от парично задължение, възникнало въз основа на запис на заповед, предявен за плащане на падежа. На основание постановената заповед е издаден изпълнителен лист от 01.09.2009 год. за събиране на вземането.

         Въз основа на представените изпълнителни листи, пред частен съдебен изпълнител Т.Колев с рег. № 708 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Бургас, е образувано изпълнително дело № 20097080400211.

         С писмо изх. № 3872/05.11.2009 год. частният съдебен изпълнител е сезирал директора на ОД на МВР – Бургас за издаване на разпореждане по реда на чл.75, т.6 от ЗБЛД за забрана за напускане на страната на длъжника Г.Т., като посочил, че лицето дължи олихвяема сума в размер на 139 632 лв., ведно с лихва за забава, която към периода е в размер на 2 934,26 лв., както и неолихвяема сума в размер на 11 535,18 лв.

         По повод на постъпили възражения от длъжника, с Определение № 1262/12.11.2009 год. по ЧГД № 587/2009 год. на Районен съд – Карнобат е спряно принудителното изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение № 399/01.09.2009 год. С Определение № 1261/12.11.2009 год. по ЧГД № 588/2009 год. на районен съд – Карнобат е спряно принудителното изпълнение и на Заповед за изпълнение на парично задължение № 400/01.09.2009 год.

         По повод искането на частния съдебен изпълнител и след като съобразил представените изпълнителни листи за наличие на задължения в размер над 5000 лв. и при липса на представено от длъжника обезпечение, административният орган – ВНД директор на ОД на МВР – Бургас, издал процесната Заповед № З-5173/20.11.2009 год., с която на основание чл.75, т.6 от ЗБЛД разпоредил забрана за напускане на страната на жалбоподателя Г.Т. до отпадане на основанието.

         Заповедта е незаконосъобразна.

         Съгласно разпоредбата на чл.75, т.6 от ЗБЛД не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение.  Анализа на правната норма сочи, че в условията на кумулативност следва да са налице материалноправните предпоставки за налагане на мярката – неизпълнение на подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, с който лицето е осъдено да заплати парично задължение в големи размери. В случая, съдът констатира наличието само на втората предпоставка – задължение в голям размер по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗБЛД. Не се констатира обаче, наличието на подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт. При постановяване на административния акт – 20.11.2009 год., органа не е взел предвид наличните към този момент правнозначими факти и в частност – постановените Определение № 1261/12.11.2009 год. и Определение № 1262/12.11.2009 год. на Районен съд – Карнобат, като в тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

         Заповедното производство по реда на Глава тридесет и седма на ГПК може да се развие само относно определени от закона притезания или за притезания, основани на посочени от закона документи. При първата група основания за издаване на заповед за изпълнение – чл.410, ал.1 от ГПК съдът първо издава заповедта за изпълнение и едва след влизането й в сила издава изпълнителен лист. При втората група неудовлетворени притезания по чл.417 от ГПК, както е в случая – чл.417, т.9 от с.к., кредиторът не чака влизането в сила на заповедта за изпълнение, защото той иска от съда заповед за незабавно изпълнение по смисъла на чл.418 от ГПК, като в този случай, съдът издава едновременно и заповедта за изпълнение и изпълнителен лист. Съобразно така очертаните две групи притезания, различен е и процесуалния ред за защита на длъжника. При издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, на изброените в тази правна норма документи законът признава формална удостоверителна сила по отношение на изпълняемото право. По отношение обаче на заповед за изпълнение, издавана на основание ценни книжа по смисъла на чл.417, т.9 от ГПК, както е в конкретния случай – на основание запис на заповед, тази ценна книга губи това си качество, както и формалната си доказателствена сила, при подаване на възражение от страна на длъжника за недължимост на претендираното вземане, което има за правен ефект спиране незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение, настъпващо по силата на закона – арг. чл.420, ал.1 от ГПК, без дори да е необходимо постановяване на съдебен акт в посочения изричен смисъл. Съгласно посочената правна норма възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 8, следователно, per argumentum a contrario, в случаите на т.9 на чл.417 от кодекса, възражението на длъжника има ефекта на спиране ex lege.  При този ред на процесуална защита не само, че вече не е налице подлежащ на принудително изпълнение влязъл в сила съдебен акт, но и вземането на кредитора вече подлежи на установяване по общия исков ред, т.е. подаването на възражение от страна на длъжника осуетява засилената от закона защита на вземането на кредитора, реализирана досега по реда на заповедното производство, т.е. вземането на кредитора не е ликвидно, а подлежи на установяване по общия ред.

         С оглед представените по делото доказателства - Определение № 1261/12.11.2009 год. и Определение № 1262/12.11.2009 год. на Районен съд – Карнобат и на основание изложения по-горе анализ, съдът приема, че към момента на издаване на процесната заповед – 20.11.2009 год. не е бил налице подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт. Вярно е, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но това не го освобождава от задължението да провери наличието на материалните предпоставки за налагането на исканата принудителна административна мярка. След като не е установил, че не е налице изискването на закона за наличие на подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт - материалноправна предпоставка по смисъла на чл.75, т.6 от ЗБЛД, административният орган е издал незаконосъобразна заповед, която следва да бъде отменена като такава. 

         Не се споделя възражението на жалбоподателя за нищожност на издадената заповед поради липса на материална компетентност на административния орган. Видно е, че подписът е положен със запетая, следователно актът не е подписан от посочения в него директор на ОД на МВР – Бургас. Независимо от това, видно от представените от юрисконсулт В. писмени доказателства, заповедта е подписана от заместник-директора на ОД на МВР – Бургас, за който се представя както заповед за заместване, относима за процесния период, така и доказателства за материална компетентност на този орган, съгласно Заповед № І-З-1903/28.10.2009 год. на министъра на МВР.

         На основание горните мотиви оспорената заповед следва да бъде отменена, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № З-5173/20.11.2010 год. на ВНД Директор на ОД на МВР – Бургас за налагане на принудителна административна мярка по чл.75, т.6 от Закона за българските лични документи на Г.Т. ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

 

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                               СЪДИЯ: