Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         987                        06.06.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На двадесет и девети май,                           две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:    Румен Йосифов

Членове:       1. Любомир Луканов

                       2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 799 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.К.К., ЕГН-**********,***, против решение № 419/13.03.2014г., постановено по НАХД № 538/2014г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000031/ 20.01.2014г. изд. от директора на РД“Автомобилна администрация“-Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба №2/15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (Наредба №2/15.03.2002г.), на осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е наложено административно наказание: глоба в размер на 1500 лева.

Счита се, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, явна несправедливост на наказанието и се иска неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление, които съдът квалифицира като оплаквания по чл.209, т.3 от АПК и чл.348 от НПК.  Твърди се, че не е извършено нарушение, защото е било налице маршрутно разписание. Не е осъществен състава на нарушението и защото за реализацията на административно-наказателна отговорност по предвидения състав не е релевантно дали маршрутното разписание се представя, а дали то съществува. Освен това деяние следва да се квалифицира като маловажен случай. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – директор на на РД“Автомобилна администрация“-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не представя становище по касационната жалба.

 Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. 

Касаторът е наказан за това, че извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия от гр.Бургас за с.Просеник, без маршрутното му разписание – нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба №2/15.03.2002г. Предвиденият в съответните санкционната норма – чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП размер на санкцията е фиксиран и в конкретния случай е определен така, както е посочен в разпоредбите. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен на датата, на която е констатирано нарушението, в присъствието на касатора и на същата дата му е връчен.

Въпреки твърденията си жалбоподателят, нито пред районния съд, нито пред настоящата касационна инстанция, той представя маршрутното разписание, заверено със свеж печат на общината възложител. Всички тези установени от районния съд факти обосновават верността на направения от него извод, че наказателното постановление съответства на закона и правилно е било потвърдено.

В случая касаторът е наказан затова, че при извършване на обществен превоз на пътници няма документи, които се изискват от подзаконови нормативни актове по прилагане на Закона за автомобилните превози, а именно Наредба №2/15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. Според чл.40, ал.1 от тази Наредба по време на работа водачът е длъжен да представи при поискване на контролните органи девет различни вида документи, изброени в девет точки. Под точка 5 е посочено – копие от маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по образец, съгласно приложение 1. Такова маршрутно разписание не се изисква само за превози по градски линии, които се управляват и контролират чрез система, осигуряваща достъп за наблюдение от контролните органи. Превозът, извършван от касатора не попада в това изключение, затова той е следвало да представи при поискване на контролните органи маршрутно разписание, което е заверено със свеж печат и подпис на общината възложител. След като тази наредба изисква от водачите да носят и при поискване да представят въпросното маршрутно разписание във вида указан в наредбата, то непредставянето на такова представлява нарушение на чл.93, ал.1, т.1 от ЗвтП, защото е документ, който се изисква от подзаконов нормативен акт по прилагането на този закон. Въпреки твърденията си, че притежава такова маршрутно разписание, касаторът не го представя и на съда.

Неоснователно е и оплакването на касатора, че деянието му е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По делото не се установяват обстоятелства, които да определят по-ниска степен на обществена опасност от тази на подобни нарушения. Деянитето е на просто извършване – непредставяне на изискуем от закона документ, при което осъщестяването му винаги покрива състава на нарушението. В тази връзка деянието на жалбоподателя се квалифицира като типичен случай за състава, а не като маловажен такъв.

Неоснователни са направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от съда в хода на съдебното производство. Няма съществени процесуални нарушения също при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, доколкото видно от съставения акта и издаденото въз основа на него постановление, тяхното съдържание е в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушените законови разпоредби и приложимите санкционни норми.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 419/13.03.2014г., постановено по НАХД № 538/2014г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000031/20.01.2014г. изд. от директора на РД“Автомобилна администрация“-Бургас, с което на В.К.К., ЕГН-**********,***, за нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба №2/15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, на осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание: глоба в размер на 1500 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                         2.