РЕШЕНИЕ

 

Номер                              дата 17 май 2011 год.                   Град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,  ІХ-ти    състав,

в   закрито заседание на 17 май 2011 год.,

 в следния състав:

 

                                                                          Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: …………………..

Прокурор: ………………….

                  

 разгледа адм. дело 799 по описа за 2011 год.

 и за да се произнесе взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.294 – чл.298 от АПК и се разглежда в закрито съдебно заседание на основание чл.297, ал.1, във връзка с чл.234, ал.1 от кодекса.

Образувано е по жалба, подадена от П.П.Я. ***, с която се оспорва мълчалив отказ на Началника на Митница – Бургас да се произнесе по искане с вх.№ 2605-135 от 28.02.2011г., подадено във връзка с изпълнението на Решение № 2605-135/01.02.2011год. на Началника на Митница - Бургас, с което на жалбоподателя е възстановена сумата за надвнесен акциз в размер на 3445лв. за въведен на територията на страната употребяван автомобил ведно със законната лихвата.

Жалбоподателят Я. оспорва размера на законната лихва, която му е изплатена в изпълнение на Решение №2605-135/01.02.2011год. на Началника на Митница- Бургас в размер на 47,75 лв. Възразява, че след като в ЗВНАУА не е указано за какъв период следва да се изчисли законната лихва, то нейният размер трябва да бъде изчислен от момента на недължимо внесения акциз. Моли да се постанови решение, с което да се осъди Териториално Митническо Управление – Бургас да изпълни изцяло Решение №2605-135/01.02.2011год. на Началника на Митница- Бургас, като се заплати неизплатената част от дължимата лихва за забава, сочена от жалбоподателя в размер на 1171,99лв.

По делото е постъпила административната преписка, както и становище по жалбата от началника на Митница – Бургас, видно от което, административният орган оспорва претендираният от жалбоподателя размер на дължимата лихва, като счита, че същата следва да се начислява, считано от 01.01.2011г., когато е влязъл в сила Законът за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили.  

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Установява се по делото, че с Искане с вх.№ 2605-135/17.01.2011 год. (л.11 от делото) по реда на чл.7, ал.1 и следв. от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (ЗВНАУА), подадено до Началника на Митница Бургас, П.П.Я. е поискал да му бъде възстановен надвнесен акциз в размер но 3 445 лв., за това че съгласно Акцизна декларация с Вх.№ BG001000/4-00059/16.04.2008год. е въвел на територията на страната употребяван лек автомобил в периода 01.01.2007год. до 31.12.2009 год. Автомобилът, марка „Ауди”, модел „А 6”, с мощност на двигателя 121 kW, попада в дефиницията за „употребяван автомобил” по смисъла на чл.3, т.2 от ЗВНАУА и за него е платен дължим акциз в размер на 4 235 лв. видно от ПКО № 1719/16.04. 2008год. (л.13 от делото)

    С Решение № 2605-135/01.02.2011год. на Началника на Митница Бургас (л.7 от делото), на основание чл.3, т.1 и чл.4 от ЗВНАУА е разпоредено сумата на надвнесения акциз да бъде възстановена на жалбоподателя заедно със законната лихва, в тридневен срок от датата на влизане в сила на решението. Решението е съобщено на жалбоподателя на 03.02.2011год. (разписка - л.9 от делото) и същото е влязло в законна сила на 17.02.2011 год., като на 21.02.2011год. банковата сметка на жалбоподателя е заверена с два парични превода от Митница – Бургас - съответно със сумата на възстановения акциз – 3 445 лв. и сумата на законната лихва – 47,75 лв.

С последващо Искане с вх.№ 2605-135/28.02.2011год. (л.32 от делото), подадено до Началника на Териториално митническо управление – Бургас, П.П.Я. е поискал да бъде изпълнено изцяло Решение № 2605-135 /01.02.2011год. на Началника на Митница - Бургас, като бъде изплатена и останалата част от дължимата законна лихва, изчислена според жалбоподателя в размер на 1 171,99 лв. считано от момента на недължимо внесения акциз – 16.04.2008год. В искането е посочил, че след като в решението на административния орган не е указано за какъв период е дължима законната лихва, то следва да се приложат разпоредбите на чл.128 и следв. от ДОПК вр. с чл.15, ал.3 от ЗВНАУА.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че настоящото обжалване не касае мълчалив отказ на Началника на Митница Бургас да се произнесе по последващото искане с вх.№ 2605-135/28.02.2011г. за изпълнение изцяло на постановеното решение за възстановяване на надвнесения акциз, а касае изпълнителното производство по влезлия в сила административен акт и по-конкретно следва да се квалифицира като обжалване на бездействие на органа по изпълнението по реда на чл. 294 и сл. от АПК. Въпреки че жалбоподателят е квалифицирал липсата на отговор от Митница – Бургас и неизплащането на останалата част от дължимата според него законна лихва като мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по последващото направено искане с вх. №2605-135/28.02. 2011год., от обстоятелствената част на жалбата може да се направи извод, че всъщност се оспорва бездействие на органа по изпълнението да начисли и изплати в цялост претендирания размер на законната лихва, поради което съдът разглежда настоящото оспорване в производство по реда на чл. 294 и сл. от АПК. Противно на разбирането на жалбоподателя, след като административният акт – Решение № 2605-135/01.02.2011г., който е за него изцяло позитивен, е вече влязъл в сила, обективно невъзможно е да се формира последващ мълчалив отказ по смисъла на чл.58 от АПК, в частта относно претендираната лихва. След влизане в сила на административния акт, следващото производство, което се развива е това по неговото изпълнение по реда на Дял Пети от АПК и именно в този контекст следва да се разглежда настоящото оспорване.

В конкретния случай, орган по изпълнението, по аргумент от чл.271, ал.1, т.1 от АПК, се явява административния орган, издател на акта, а именно Началника на Митница – Бургас. Защитата срещу постановленията, действията и бездействията на органа по изпълнението е регламентирана в раздел VІ на АПК – Обжалване на действията на органа по изпълнението. Тази защита се осъществява чрез жалба, подадена от страна в производството по изпълнението, като съгл. чл.296, ал.2 бездействието на органа по изпълнението може да се обжалва безсрочно след изтичането на 7 дни от подаването на искането за извършване на изпълнителното действие, което в настоящия случай е подадено с дата 28.02.2011год.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

         Материалното право на възстановяване на недължимо платен акциз за внос на употребяван автомобил е регламентирано в Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили, в сила от 01.01.2011г. Член 7, ал.1 от закона предвижда възстановяването да се извърши ведно със законната лихва.

         Спорът между страните е правен и се свежда до определяне на началния момент, от който следва да се изчислява законната лихва.

         Тезата на жалбоподателя е, че това следва да е моментът на внасяне на недължимо платения акциз – 16.04.2008г.

         Тезата на административния орган е, че това следва да е моментът на влизане в сила на ЗВНАУА – 01.01.2011г.

  Съдът не възприема становището на жалбоподателя.

  Правото на възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили, по силата на новоприетия ЗВНАУА (Обн., ДВ, бр. 98 от 14.12. 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм. и доп., бр. 19 от 8.03.2011 г., в сила от 8.03.2011г.) възниква за  лице, което е внесло или въвело на територията на страната употребяван автомобил през периода от 1 януари 2007год. до 31 декември 2009 год. включително, посочено е като получател в митническата декларация за режим едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба или като данъчно задължено лице в акцизната декларация по чл. 76г, ал. 1 (отм., ДВ, бр. 44 от 2009 г.) от Закона за акцизите и данъчните складове и е внесло дължимия акциз. Считано от влизането в сила на този закон възниква и материалното право на жалбоподателя да претендира за възстановяване недължимо платения акциз. След като това материално право е възникнало, считано от 01.01.2011г. няма как дължимата за него лихва да е възникнала в един предходен момент – 16.04.2008г. Лихвата, като акцесорно задължение, следва главницата и е подчинена на нейния режим. Към момента, когато е внесена сумата за акциза – 16.04.2008г. това задължение е било дължимо, с оглед разпоредбите на тогава действалото законодателство, т.е. лихвата не може да се претендира от този предходен момент, защото към онзи момент задължението за акциз е било дължимо. Едва след влизане в сила на новия ЗВНАУА, който урежда по нов начин тези обществени отношения, законодателят е приел, че заплатеният акциз следва да бъде възстановен при наличието на горните предпоставки, поради което следва са е приеме, че от момента на възникване на това материално право е възникнало и акцесорното право на лихва. Обратното разбиране противоречи на принципите на института на законната лихва, чиято дължимост възниква от момента на настъпване изискуемостта на вземането.   

На основание горните мотиви, жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.298 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.Я. *** против бездействие на органа по изпълнението за начисляване и заплащане на претендирана лихва в размер на 1171,99 лв. в изпълнение на влязло в сила Решение № 2605-135/01.02.2011г. на началника на Митница – Бургас. 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                      СЪДИЯ: