Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 981              17  май 2018 година             град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  БУРГАС, VІІІ -ми състав, в открито на девети май,  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                Съдия : Златина Бъчварова

                                                                       

Секретар Биляна Чакърова

като разгледа административно дело  номер  796   по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   

Производството е по  чл. 156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на „*** - 98“ЕООД с ЕИК по Булстат 113048373, със седалище и адрес на управление-с.Млекарево, община Нова Загора, стопански двор, представлявано от К.Г.А. против акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ №П-02002017218836-004-001 от 10.01.2018 г. на главен инспектор по приходите при ТД НАП Бургас, потвърден с решение №55 от 14.03.2018 г. на директора на дирекция  „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас при ЦУ НАП,  с който с подлежащия на възстановяване ДДС за месец ноември 2017 г. в размер на 3 312.78 лева е прихванато част от задължение за корпоративен данък в размер на 2 289.20 лева, установено с ревизионен акт №Р-02000217005056-091-001 от 11.12 2017 г.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че АПВ е незаконосъобразен и неправилен, постановен в несъответствие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Иска да се отмени. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - директорът на  дирекция „ОДОП” Бургас при ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази представените по делото доказателства и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 АПК, пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Видно от представената административна преписка, производството е образувано във връзка с резолюция за извършване на проверка №П-02002017218836-0РП-001 от 15.12.2017 г. на началник сектор при ТД НАП Бургас по повод ДДС за възстановяване, на основание чл.92, ал.3 ЗДДС, за месец ноември 2017 г. в размер на 3 612.78 лева, със срок до 05.01.2018 г./л.65 от делото/. Резолюцията е подписана с електронен подпис, който е валиден към датата на издаването й/л.82 от делото/.

По повод искане за продължаване на срока за извършване на проверка №П-02002017218836-049-001 от 05.01.2018 г. на главен инспектор по приходите при ТД НАП Бургас/л.64 от делото/, подписано с електронен подпис, валиден към датата на издаване на искането/л.83 от делото/, срокът на проверката е продължен до 11.01.2018 г., видно от промяна на резолюция за извършване на проверка №П-02002017218836-0РП-002 от 05.01.2018 г., подписана с валиден електронен подпис към датата на издаване/л.63 и 82 от делото/.

На 10.01.2018 г. е издаден акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ №П-02002017218836-004-001 от главен инспектор по приходите при ТД НАП Бургас, на основание чл.129 ДОПК, с който е извършено прихващане с подлежащия на възстановяване ДДС за месец ноември 2017 г. в размер на 3 612.78 лева със  задължение за корпоративен данък в размер на 2 289.20 лева, установено с ревизионен акт №Р-02000217005056-091-001 от 11.12 2017 г.

Процесният АПВ е обжалван по административен ред и е потвърден с решение №55 от 14.03.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП”Бургас при ЦУ НАП, и съгласно който са направени следните констатации и правни изводи:

Предмет на извършената проверка е деклариран ДДС за възстановяване  в размер на 3 612.78 лева, посочен в клетка 81 от справка-декларация по ЗДДС за данъчен период месец декември 2017 година. Проверката е възложена с обхват данъчен период месец ноември 2017 г. Констатирано е, че са налице предпоставките за възстановяване на данъка в срока по чл.92, ал.3, т.1 ЗДДС. Констатирано е още, след проверка на данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя, че към момента на подаване на справката-декларация по ЗДДС, дружеството има публични задължения в общ размер на 30 447.07 лева и срещу него няма образувани изпълнителни дела.

Затова, на основание чл.92, ал.5 ЗДДС, органът по приходите е прихванал с подлежащия на възстановяване ДДС за данъчен период месец ноември 2017 г., част от установените с ревизионен акт №Р-02000217005056-091-001 от 11.12 2017 г.  задължения за корпоративен данък в размер на 2 289.20 лева.

Жалбоподателят твърди, че извършеното прихващане е незаконосъобразно, тъй като ревизионният акт, задълженията, по който са прихванати с процесния акт, не са изискуеми, съобразно чл.128, ал.1 ДОПК.

С постановления №С170020-023-0004051 от 20.11.2017 г. и №С170020-023-0004053 от 20.11.2017 г. са наложени предварителни обезпечителни мерки за обезпечаване задълженията, установени с ревизионен акт №Р-02000217005056-091-001 от 11.12.2017 г., запор върху следните МПС, а именно:товарен автомобил, марка „MAN“, модел „Ман“ 19.464 ФЛС, рег.№СН3108КА, рама №WMAT32ZZZ1M317409, двигател №3989627050В2Е1, произведен през 2000 г., мощност 338 kw, с балансова стойност 0.00 лева и застрахователна стойност-28 000.00 лева и товарно ремарке и полуремарке марка „KOGEL“, модел „Кьогел СНЦ 024“, рег.№СН7461ЕЕ, рама №WK0SNC02430716382 година на производство 2003 г., балансова стойност 0.00 лева и застрахователна стойност 9 800.00 лева.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, акт за прихващане или възстановяване №П-02002017218836-004-001 от 10.01.2018 година е издаден от компетентен орган-главен инспектор по приходите при ТД НАП Бургас, по арг. от чл.129 ДОПК, подписан с валиден електронен подпис/л.83 от делото/.

На второ място, същият е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити.

На трето място, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На следващо място обаче, актът е издаден в нарушение на материалния закон и съображенията за това са следните:

 Предмет на оспорване е акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №П-02002017218836-004-001 от 10.01.2018 година, с който е прихванат подлежащия на възстановяване ДДС в размер на 3 612.78 лева за данъчен период месец ноември 2017 г. с част от установените с ревизионен акт №Р-02000217005056-091-001 от 11.12. 2017 г.  задължения за корпоративен данък в размер на 2 289.20 лева.

Спорът е правен и се свежда до това дали органът по приходите е следвало да издаде акт за прихващане или възстановяване при положение, че установените с ревизионния акт не са изискуеми по смисъла на чл.128, ал.1 ДОПК.

Безспорно АПВ №П-02002017218836-004-001 от 10.01.2018 година е издаден  по повод подадена от жалбоподателя справка - декларация по ЗДДС за м. ноември 2017 г., с вх.№200013600535/13.12.2017 г., с която, е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 3612.78  лева за данъчен период месец ноември 2017 г.

При извършената проверка по данъчната сметка на дружеството-жалбоподател е установено, че към датата на подаване на справката-декларация, същото има изискуеми публични задължения в общ размер на 30 447.07 лева, част от които представляват установени и незаплатени такива по ревизионен акт №Р-02000217005056-091-001 от 11.12.2017 г. - корпоративен данък в размер на 2 289.20 лева. Последният е оспорен по съдебен ред, за което е образувано адм. дело №738 /2018 г. по описа на Административен съд Бургас. Производството по цитираното административно дело, към момента на издаване на процесния АПВ, не е приключило с влязъл в сила съдебен акт./вж. справка от деловодната система на АС Бургас, л.111 от делото/.

Безспорно е също, че обжалването на ревизионния акт, както по административен, така и по съдебен ред, не спира неговото изпълнение, по арг. на чл.153, ал.1 и чл.157, ал.1 ДОПК.

С определение №747/29.03.2018 г., постановено по адм. дело №331/2018 г. на Административен съд Бургас, в сила от 29.03.2018 година, е спряно изпълнението на ревизионен акт №Р-02000217005056-091-001 от 11.12.2017 г./л.68-70 от делото/. Обстоятелството, че към датата на издаване на процесния АПВ, изпълнението на ревизионния акт не е спряно с акт на съда, не може да обоснове извод за законосъобразност на извършеното прихващане предвид следното:

В глава шестнадесета, „Особени производства“, Раздел I, „Прихващане и възстановяване“, чл.128 и сл. ДОПК е регламентиран специален режим на прихващането, отличаващ се от общата уредба на този правен институт, съдържаща се в ЗЗД. Докато чл.103 ЗЗД изисква задължително вземането да е ликвидно и изискуемо, т.е. безспорно по основание и размер, то чл.128, ал.1 ДОПК допуска прихващане да се извърши само при наличие на изискуемо, но не и ликвидно вземане. Логическо развитие на този законодателен подход са разпоредбите на чл.153, ал.1 ДОПК, респ.157, ал.1 ДОПК, според които обжалването на ревизионния акт не спира изпълнението му, т.е. принципно е възможно и при липса на влязъл в сила ревизионен акт да се извърши прихващане на вземания с установените в него публични задължения на ревизирания субект.

Когато обаче изпълнението бъде спряно, прихващане не може да бъде извършено. Това е така, защото прихващането е законово дефиниран способ за погасяване на публични задължения - чл.168, т.2 ДОПК. При положение, че изпълнението е спряно, то вземането не е изискуемо и не може да бъде погасявано.

В конкретния случай, определение № 747/29.03.2018 г., постановено по адм. дело №331/2018 г. на Административен съд Бургас, в сила от 29.03.2018 година, с което е спряно изпълнението на  ревизионен акт №Р-02000217005056-091-001 от 11.12.2017 г., постановено след издаване на оспорения АПВ№П-02002017218836-004-001 от 10.01.2018 г., представлява „нов факт“ по смисъла на чл.142, ал.2 АПК, приложим съобразно §2 ДР ДОПК, който има значение за делото и се преценява към момента на приключване на устните състезания. Следователно е налице обстоятелство, което рефлектира върху законосъобразността на атакувания акт и осуетява приложението на института на прихващане по ДОПК.

При това положение оспореният административен акт е незаконосъобразен, което налага неговата отмяна.

 При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на 650.00/шестстотин и петдесет/ лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева, дължима и заплатена държавна такса и 600.00/шестстотин/ лева адвокатско възнаграждение.

 Мотивиран от  изложеното и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК, Административен съд Бургас, VІІІ- ми състав:

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ОТМЕНЯ акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ №П-02002017218836-004-001 от 10.01.2018 г. на главен инспектор по приходите при ТД НАП Бургас, потвърден с решение №55 от 14.03.2018 г. на директора на дирекция  „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас при ЦУ НАП, с който, с подлежащия на възстановяване ДДС за месец ноември 2017 г. в размер на 3 312.78 лева е прихванато част от задължение за корпоративен данък в размер на 2 289.20 лева, установено с ревизионен акт №Р-02000217005056-091-001 от 11.12 2017 г.

 ОСЪЖДА дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ НАП да заплати на „*** - 98“ЕООД с ЕИК по Булстат 113048373, със седалище и адрес на управление-с.Млекарево, община Нова Загора, стопански двор, представлявано от К.Г.А. разноски в размер на 650.00/ шестстотин и петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

 

                                                               СЪДИЯ :