Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         986                        06.06.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На двадесет и девети май,                           две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:    Румен Йосифов

Членове:       1. Любомир Луканов

                       2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 796 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас (РДГ-Бургас) против решение № 396/10.03.2014г., постановено по НАХД № 4702/2013г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 409/30.09.2013г. на директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.275, ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ), вр. чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ, вр. чл.52, ал.1 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите (Наредба №8), на К.П.К. е наложено наказание глоба в размер на 500 лева. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – К.П.К., ЕГН-**********,***, също не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на К.П.К. против наказателно постановление № 409/30.09.2013г. на директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.275, ал.1, т.1 от ЗГ, вр. чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ, вр. чл.52, ал.1 от Наредба №8, му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд Бургас е отменил атакуваното постановление като е приел, че атакуваното НП е постановено при недоказаност на административното обвинение. Изпълнителното деяние на нарушението се осъществява чрез бездействие, но по преписката липсват доказателства, кога точно е осъществена незаконната сеч, поради което не може да се установи кога нарушителят е бездействал. По делото е представен констативния протокол за проверката от 25.03.2013г., която дата е крайната дата на бездействието. Разпитан в хода на съдебната следствие е актосъставителят С. М., който не е успял да посочи точно периода в който е извършвал проверки в района на нарушението. Заявил е, че и преди 15.03.2013г. – началната дата на бездействието, е извършвал проверки. По делото е представено и НП № 410/30.09.2013г., с което на К.П.К., за същата дървесина – 57бр. дървета, но за друг състав на нарушението – отново по чл.257, ал.1, т.1, от ЗГ, но във вр. чл.50, ал.5 от Наредба №8 – немаркирана дървесина с контролна горска марка (по настоящото дело нарушението е за дървесината, но без позволително за сеч). В тази връзка районният съд е приел, че за едни и същи факти наказващият орган е издал две наказателни постановления с идентично съдържание.

При постановяването на първоинстанционното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението на Районен съд Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

В хода на касационното производство не се доказаха твърденията на касатора за незаконосъобразност и неправилност на оспорения съдебен акт.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че районният съд в противоречие с материалния закон е приел, че по настоящото НП №409/30.09.2013г. и НП №410/30.09.2013г. се касае за едно и също нарушение. Видно от нормата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Касае се за нарушение с форма на изпълнителното деяние – бездействие, поради което при допускането на сеч на незаконно добита дървесина, без значение дали тя е била само без позволително за сеч чл.52, ал.1 от Наредба №8, или е била и немаркирана с контролна горска марка по чл.50, ал.5 от Наредба №8, винаги ще се осъществи състава на едно нарушение – чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ. В случая няма значение за осъществения административно-наказателен състав, на колко различни правни изисквания не е отговарял дървесината. След като тя е била една и съща, нарушението – допускането на нейната сеч, осъществено чрез бездействие от страна на контролния орган, е само едно. В тази връзка в нарушение на закона жалбоподателят е санкциониран за две нарушения с НП №409/30.09.2013г. и НП №410/30.09.2013г., както правилно е констатирал районния съд, макар мотивите му в тази насока да не са съвсем ясни.

Настоящата съдебна инстанция счита, че посоченото нарушение е достатъчно да обоснове отмяна на процесното наказателно постановление, поради което не е необходимо да излага допълнителни доводи по останалите касационни оплаквания.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а оспореното решение като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 396/10.03.2014г., постановено по НАХД № 4702/2013г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 409/30.09.2013г. на директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас, с което за нарушение на чл.275, ал.1, т.1 от Закона за горите, вр. чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ, вр. чл.52, ал.1 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите, на К.П.К., ЕГН-**********,***, е наложено административно наказание: глоба в размер на 500 лева

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                         2.