Р Е Ш Е Н И Е

 

  Номер 808         Година 10.06.2011       Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на тринадесети май две хиляди и единадесета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар С.А.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 796 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на С.А.К. ***, ЕГН ********** против заповед № 699/22.03.2011г. на кмета на Община Бургас, с която е прекратено наемното му  правоотношение за общинско резервно жилище, находящо се в гр.***, поради изтичане срока за настаняване. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли да бъде отменена оспорената заповед.

Ответника по жалбата – Кмета на община Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли заповедта да бъде оставена в сила като законосъобразна.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със заповед № 1079/28.05.2007г., на основание чл.45, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, С.А.К. и семейството му са настанени в общинско резервно жилище, находящо се в гр.***, с полезна площ 94,12 кв.м., с жилищна площ 55,64 кв.м., ведно с принадлежащо към него избено помещение № 3, за срок от две години. Със С.К. е сключен договор да отдаване под наем на общински жилищен имот на 30.05.2007г.. По делото е представен съставения за имота акт за частна общинска собственост № 819/ 30.03.1998г..

С писмо изх.№ 94-С-210/09.03.2011г., на основание чл.26, ал.1 от АПК, С.А.К. е уведомен за започналото административно производство по издаване на заповед по чл.46, ал.2 от ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение, на основание чл.46, ал.1, т.6 от ЗОбС във връзка с чл.45, ал.1 от ЗОбС, поради изтичане на срока за настаняване. С възражение вх.№ 82/11.03.2011г. С.К. изразява несъгласието си с уведомлението и счита за неоснователно прекратяването на наемното му правоотношение на наетото от него общинско жилище. Посочва, че не е нарушил сключения договор и отговаря на всички условия за продължаването му. Твърди, че е обжалвал в срок заповед №367/14.02.2011г. на Кмета на Община Бургас, с която му се отказва издаване на заповед за настаняване в общинско жилище, като счита, че при положение, че същата не е влязла в сила не може да му бъде прекратено наемното правоотношение и договора за ползване на общинско жилище. Със заповед № 699/22.03.2011г. на кмета на община Бургас е прекратено наемното правоотношение на основание чл.46, ал.2, във връзка с ал.1, т.6 от ЗОбС. Заповедта е връчена лично на лицето на 23.03.2011г. и с жалба вх.№ Ж-94-Е-376/05.04.2011г. е оспорена по съдебен ред.

 Със съобщение № 223/23.03.2011г., жалбоподателят е поканен да изпълни доброволно заповедта и предаде общинското резервно жилище, като е уведомен, че при липса на доброволно изпълнение, ще се осъществи принудително такова на 28.04.2011г. Със съобщение №355/05.05.2011г. принудителното изпълнение е определено за 10.05.2011г., като съобщението е залепено на входната врата, при посещение на обекта. На 10.05.2011г. е съставен протокол за приемане и предаване на процесното общинско жилище.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед № 699/22.03.2011г. е издадена от компетентен орган, с оглед правомощията му по чл.46, ал.2 от ЗОбС, при спазване на установената писмена форма, в съответствие с процесуалните и  материалноправните разпоредби на закона.

Преди издаване на заповедта, по реда на чл.26 от АПК, жалбоподателят е уведомен за започване на производството, като е представил писмено възражение, доводите в което са приети от административния орган за неотносими към производството.

Заповедта е мотивирана, тъй като в нея са описани фактически и правни основания за издаването и.

Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1, т.6 на ЗОбС, послужила като основание за издаване на процесната заповед, наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока за настаняване, като в ал.2 на същия текст от закона е посочено, че наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. Следователно за да се приеме, че законосъобразно е прекратено наемното правоотношение за процесния недвижим имот, то следва да е изтекъл срока за настаняване в него и органа по настаняване да е издал заповед за прекратяването му.

Наемното правоотношение между жалбоподателя К. *** е възникнало на основание настанителна заповед № 1079/28.05.2007г. и договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 30.05.2007г., за срок от две години. Този срок безспорно е изтекъл, към момента на издаване на процесната заповед – 22.03.2011г., поради което се установява наличието на предвидените от законодателя материалноправни предпоставки за прекратяване на наемното правоотношение.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че общинското жилище, за което е сключен договорът за наем, по своето предназначение е резервно жилище. За тези жилища при настаняване под наем е приложима разпоредбата на чл. 45 от ЗОбС и настаняването на лица в тях е за срок не по-дълъг от две години, при наличието на предвидените в закона специфични условия. Законодателят е предвидил максимален срок за настаняване в общинските резервни жилища, който срок в случая е съобразен в настанителната заповед и договора за отдаване под наем и е изтекъл, като възможност за продължаване на наемното правоотношение по отношение на тези жилища не е предвидена. Ето защо, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че след като не е нарушил сключения договор и отговоря на всички условия той да бъде продължен, то неоснователно ще бъде прекратено наемното правоотношение по което е страна.

В допълнение на изложеното следва да се има в предвид и, че действително в разпоредбите на чл.46, ал.4 от ЗОбС е предвидена възможността след изтичане на срока за настаняване, наемното отношение да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, но тази норма има диспозитивен характер, тъй като не съдържат безусловно задължение за продължаване на наемното правоотношение, при наличие на условия за настаняване. Ето защо, дори и при съществуване на законовите предпоставки за настаняване административният орган, в условията на оперативна самостоятелност, взема решение за продължаване на наемното правоотношение, каквото решение в случая липсва.

Изложените от жалбоподателя твърдения относно тежкото му социално, икономическо и здравословно положение са неотносими към предмета на спора и не следва да се обсъждат, тъй като преценката на тези обстоятелства не е въведена от закона като елемент от състава на чл. 46, ал.1, т.6 от ЗОбС.

С оглед на изложеното жалбата на С.А.К. против заповед № 699/22.03.2011г. на кмета на Община Бургас, се явява неоснователна, поради което и на основание чл.172 ал.2 от АПК, следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.К. с ЕГН ********** против заповед № 699/22.03.2011г. на кмета на Община Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: