Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1287                      29.06.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На четиринадесети юни,                               две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Панайот Генков

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов

Секретаря: К. Л.

Прокурор: Андрей Черевяков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 794 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от С.С.С., ЕГН-********** ***, срещу решение № 10 от 18.01.2018г., постановено по НАХД № 1034/2017г. на Районен съд - Царево, с което е изменено наказателно постановление № 4635а-241/30.08.2017г. на началника на РУ-Приморско при МВР, с което за нарушение чл.7, ал.1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв., като съдът е намалил размера на глобата на 30лв.

 Касаторът счита, че решението на районния съд е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е бил редовно уведомен за проведеното съдебно заседание на 10.01.2018г. Призовката била връчена на адвокат М.В., която бил упълномощил устно за изготви жалбата му срещу наказателното постановление (НП), но не е подписвал пълномощно да го представлява пред съда. Освен това счита, че в атакуваното съдебно решение не били изложени мотиви за допуснатите процесуални нарушения в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП. Намира, че деянието е несъставомерно, а НП е издадено в нарушение на закона и е немотивирано. Счита за неправилен извода на съда, че деянието не е маловажен случай. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не прави искания.

Ответникът – началник РУ-Приморско при МВР, редовно уведомен, не се явява пред съда, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване решението на първоинстанционния съд.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. 

С него Районен съд - Царево е изменил НП № 4635а-241/30.08.2017г. на началника на РУ-Приморско при МВР, с което за нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД, на основание чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, на касатора била наложена глоба в размер на 50 лева, като размерът на глобата е намален на 30 лева. В хода на съдебното следствие била установена следната фактическа обстановка: На 09.08.2017г. в гр.Приморско, ул.Странджа №16, жалбоподателят отишъл в сградата на полицейското управление и заявил, че паспортът му е повреден и е необходимо издаването на нов. С оглед установеното, свидетелят Н.П.приел, че е налице административно нарушение и съставил АУАН срещу жалбоподателя, който му бил връчен на датата на издаването и подписан от С.С. без възражения. Въз основа на така съставения акт, било издадено и процесното НП. Във връзка с наложеното административно наказание и въз основа на така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД, поради което и правилно му е наложено описаното по-горе наказание по вид. По отношение неговия размер, първостепенният съд е приел същия за прекомерен, като го е намалил към минимума предвиден в закона. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, включително това, че в случая е неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН. Изложил е мотиви, че липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Според установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по  чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД. От обективна страна той е повредил български личен документ, при положение, че е бил длъжен да го пази от загубване, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД. Това той сам е заявил на полицейския орган при направеното от него искане да му бъде издаден нов паспорт. Съгласил се е и с констатациите по АУАН, подписвайки същия без възражение. От субективна страна нарушението е извършено умишлено, което се извлича от конкретното поведение на дееца при явяването му в полицейското управление. С деянието си касаторът С. е нарушила нормата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, съобразно която гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. За това нарушение, чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД предвижда наказание глоба в размер на от 30 до 200 лева. Районен съд - Царево правилно е намалил размера на наложеното наказание към минималния такъв, като е съобразил разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Действително жалбоподателят е осъществил нарушението, но за да му бъде наложено наказание в по-висок от минималния размер в производството е следвало да се ангажират доказателства, сочещи по-висока степен на обществена опасност на деянието и/или дееца, както и за имотното състояние на последния, което не е направено от наказващия орган.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение, включително досежно необходимостта от намаляване на наказанието. Както в АУАН, така и в оспореното пред районния съд НП, ясно са описани мястото и дата на нарушението – на 09.08.2017г. в гр.Приморско, ул.Странджа №16, сградата на полицейското управление. Това описание позволява те да бъдат точно идентифицирани. Няма разминаване в номерацията на акта. Точно е посочена нарушената правна норма. Описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН е недвусмислено. Деянието е квалифицирано еднозначно в акта и постановлението като нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, така, че със съставянето на АУАН на С. са предявени всички факти от значение за съставомерността на деянието и не е ограничено правото му на защита в процеса. В НП не е възможно и не е необходимо да се отразяват всички факти които имат значение за случая, включително и какви обяснения е дал нарушителя при установяване на нарушението. Достатъчно е да се посочат главните факти имащи значение за съставомерността на деянието, а именно установената в полицейското управление повреда на български документ за самоличност, заявена от жалбоподателя. Останалите факти имащи значение за случая е необходимо да отговарят на обективната действителност, което в случая е налице и жалбоподателя въпреки твърденията си, не ангажира никакви доказателства в тяхна подкрепа и липса на виновно поведение. Правилни са изводите на районния съд за липсата на основания за прилагане института маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, които изцяло се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

По отношение на възражението, че районният съд е нарушил процесуалните права на жалбоподателя, защото същият не е бил редовно призован за съдебното заседание на 10.01.2018г. Действително жалбата срещу НП е изготвена чрез пълномощник – адвокат М.В., но към нея не е било представено пълномощно. Същевременно за посоченото съдебно заседание жалбоподателят е бил призован чрез същия адвокат. Този процесуален пропуск на районния съд беше саниран в хода на настоящото производство, защото касационната жалба по която е образувано то, също беше подадена чрез адв.В. без представено пълномощно. Касационната жалба обаче беше оставена без движение, при което касаторът представи валидно адвокатско пълномощно към адв.В., в което изрично посочи, че потвърждава действията на същата по изготвянето на жалбата срещу НП. Следователно с това потвърждаване касаторът потвърди и посочването на адреса на адв.В. за призоваването му по делото, поради което вече не може да се приеме, че той е бил нередовно уведомен за проведеното от районния съд открито съдебно заседание.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10 от 18.01.2018г., постановено по НАХД № 1034/2017г. на Районен съд - Царево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:                   1.

 

 

 

 

                                                                                                2.