Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     861                  от 12.05.2017 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря С.Х. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 794 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник РУ Айтос против Решение № 20/ 23.02.2017 г., постановено по НАХД № 541/2016 г. по описа на Районен съд Айтос, с което е отменено Наказателно постановление № 16-0237-000518/05.10.2016 г., издадено от касатора,  с което на Б.И.П. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДВП е наложена глоба  в размер на 100 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт изцяло и да потвърди процесното наказателно постановление.  Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – Б.И.П., ЕГН **********, с настоящ адрес *** в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Ж.А. от БАК, оспорва жалбата като неоснователна и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Айтос е образувано по жалба на Б.И.П. против Наказателно постановление № 16-0237-000518/05.10.2016 г., издадено от Началник РУ Айтос при ОДМВР Бургас,  с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДВП е наложена глоба  в размер на 100 лева. За да отмени процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че оспореното наказателно постановление е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – не е издирено пострадалото лице, не е направено описание на нарушението и не е доказано как е установено, че водачът се е движил с несъобразена скорост.

Решението на Районен съд  - Айтос е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира за неоснователни твърденията, релевирани в касационната жалба. Твърдението, че пострадалото лице се установява от допълнителен протокол за настъпилото ПТП, лично връчен на участниците в ПТП е ирелевантно за изхода на настоящия спор, тъй като административнонаказващият орган не се е позовал на това доказателство в мотивната част на наказателното постановление. Съдът намира, че в случая нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не може да бъде приложена, тъй като за да е налице пътно-транспортно произшествие, следва да са посочени участниците в него, т.е. не е установено по безспорен начин извършването на нарушението.

От описаната фактическа обстановка в съставения АУАН безспорно се установява, че липсват данни как точно е преценено, че скоростта, с която П. е управлявал лекия автомобил е била възприета като несъобразена. Съдът намира, че въпреки че не следва да се доказва конкретната стойност на скоростта, с която водачът е управлявал превозното средство, то следва да се посочи с кой от факторите, посочени в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не е била съобразена скоростта, тъй като в противен случай не може да се реализира съдебен контрол за законосъобразност.

При така изложените доводи, настоящата инстанция намира оспореното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20/23.02.2017 г., постановено по НАХД № 541/2016 г. по описа на Районен съд Айтос.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                        2.