Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер         1045     град Бургас         от 29.05.2018 г.

                  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на трети май две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Чавдар Димитров

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря Маринела Върчева и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 793 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „М и Д Травел груп“ ООД,  ЕИК 204432447, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от А.М.Я. против Решение № 56/06.02.2018 г., постановено по НАХД № 2734/2017 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-001382/20.11.2017 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което за нарушение на чл. 76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност(ЗТМТМ), на основание чл.79, ал.4, вр.чл.76, ал.1 от ЗТМТМ и чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република България, на „М и Д Травел груп“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на  2 000 лева. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и да отмени наказателното постановление.

Касаторът, редовно уведомен, в съдебно заседание не се представлява. По делото е постъпила молба от адв.А.-пълномощник на касатора с искане решението на РС –Несебър да бъде отмено, като бъде отменено издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага аргументи в тази насока.

Касационната жалба e подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С решение  № 56/06.02.2018 г., постановено по НАХД № 2734/2017 г. по описа на Районен съд – Несебър, е потвърдено  наказателно постановление № 02-001382/20.11.2017 г., издадено от издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което за нарушение на чл. 76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност(ЗТМТМ), на основание чл.79, ал.4, вр.чл.76, ал.1 от ЗТМТМ и чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република България, на „М и Д Травел груп“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на  2 000 лева.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образ уването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че е доказано по несъмнен начин осъществяването на обективните елементи на състава на нарушението. Съдът е отчел и фактът, че по делото не е спорно липсата на разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта.

Решението на първата инстанция е неправилно, като съображенията за това са следните:

Дружество е санкционирано за това, че в качеството си на работодател на 24.08.2017 г. е допуснало до работа К.А.Н., роден на *** г., гражданин на Украйна, да предоставя работна сила в к.к. Слънчев бряг-Автогара, като шофьор на автобус ДК №В *** МВ, собственост на дружеството „М и Д Травел груп“ ООД, без разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта.

Съгласно представената пред РС-Несебър справка от търговския регистър (л.5 от делото) и след извършената  служебна справка настоящият съдебен състав установи,че  през проверявания период  лицето К.А.Н. е бил съдружник в търговското дружество, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана в качеството му на работодател на същото лице. В справката по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, на която районният съд се е позовал, К.А.Н. изрично е посочил, че има качеството на съдружник в дружеството „М и Д Травел груп” ООД. В същата справка не фигурират каквито и да било данни относно трудовия договор,  работно време, почивни дни и възнаграждение, както и не е посочено, че лицето изпълнява длъжността „шофьор”.

Трудовият договор не доказва, че лицето на датата, посочена в наказателното постановление – 24.08.2017 г., е имал трудови правоотношения с дружеството, доколкото към тази дата това лице е имало качеството на съдружник, а не на лице, наето по трудов договор. 

Видно от показанията на актосъставителя става ясно, че  той лично не е възприел лицето да управлява автобус. Обстоятелството, че същото лице се е намирало в автобуса, не е достатъчно, за да се приеме, че е упражнявало такава дейност. Отделно от това, след като същото лице към този момент е съдружник в дружеството, няма никаква законна пречка да осъществява всички дейности, които изпълват съдържанието на търговската дейност, осъществявана от дружеството, без да е нужно то да влиза в други специални отношения с дружеството, тъй като качеството му на съдружник е достатъчно, както по отношение на неговото осигуряване, така и по отношение на данъчните отношения, които се следват.

Съгласно разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗТМТМ, в редакцията към датата  на извършване на нарушението, на работодател, за който чужденец предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, или на местно лице, приело на работа командирован чужденец без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, както и на чужденец, извършващ трудова дейност без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, и на командирован в Република България чужденец в рамките на предоставяне на услуги без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер, определен по чл. 48 от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

 От съдържанието на нормата става ясно, че субекта на нарушението трябва да има специално качество – работодател на чужденец. В конкретния случай наказаното дружество към 24.08.2017 г. не е имало качеството на работодател по отношение на К.А.Н., което означава, че дружеството не може да е субект на това нарушение.

По изложените съображения настоящият състав счита, че в случая касаторът   не е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана административно- наказателната му отговорност, тъй като към датата на извършване на нарушението дружеството не е било работодател на лицето К.А.Н..

Като е стигнал до различен извод районния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 56/06.02.2018 г., постановено НАХД №2734/2017 г. по описа на Районен съд - Несебър и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателното постановление № 02-001382/20.11.2017 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което на „М и Д Травел груп“ ООД, ЕИК 204432447, за нарушение на чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на основание чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република България, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                          2.