О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 676                    от  13.04.2016г.,      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 792 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 166, ал. 3 от АПК.

Образувано е по жалба от „151 БГ“ ЕООД с ЕИК 201698300, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цар Симеон“ № 58-60, представлявано от управителя Д.Д.С., чрез процесуалния си представител адв. К. С. А. ***, офис 1 против Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 186-188 от ЗДДС № 257/17.02.2016 год. на Заместник Директор на ТД на НАП гр. Бургас. В жалбата е заявено твърдение, че оспореното разпореждане е незаконосъобразно, неправилно, необосновано, недоказано, издадено при съществени процесуални нарушения, при противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В сезиращата съда жалба е формулирано искане за отмяна на оспореното разпореждане за предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ.

След извършена служебна справка, съда установи, че дружеството жалбоподател „151 БГ“ ЕООД е депозирало пред Административен съд гр. Бургас и жалба с вх. № 3864/12.04.2016 год. по описа на съда, в която е оспорило и по същество Заповед за налагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 186-188 от ЗДДС № 257/17.02.2016 год. на Заместник Директор на ТД на НАП гр. Бургас.

При разглеждане на жалбата с искане за спиране на предварителното изпълнение и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:

Със Заповед за налагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 186-188 от ЗДДС № 257/17.02.2016 год., Заместник Директора на ТД на НАП гр. Бургас  е разпоредил да се приложи принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на обект – офис, находящ се в гр. Бургас, ул. „Цар Симеон“ № 58 за срок от един месец, срещу „151 БГ“ ЕООД. С цитираната заповед е забранен достъпа до обекта. В мотивите на цитираната заповед, Зам. Директор на ТД на НАП Бургас е описал фактическите основания за налагане на ПАМ, а именно: при извършени проверки в 14.10 ч. на 02.02.2016 год. и съставен протокол № 0036502/02.02.2016 год. и в 10.20 ч. на 28.01.2016 год. и съставен ПИП № 0036499/28.01.2016 год. се установи, че в обект „Безстационарен обект“, стопанисван от „151 БГ“ ЕООД с ЕИК 201698300, на 03.11.2015 год. лицето Р.Ц.Г. от фондация „Заедно в час“ е платила сумата от 15.00 лева за електроремонтна услуга, предлагана от провереното лице, заплатено с пари в брой, след предаване на парите не е издаден фискален бон от работещите в обекта две фискални устройства (ЕКАФП) или касова бележка от кочан. На лицето е представена квитанция от приходен касов ордер за сумата от 15.00 лева. В обекта има монтиран и въведен в експлоатация, свързан с НАП и работещ в момента на проверката ЕКАФП модел „TREMOL“ с № ZK 100793 и фискална памет № 50111911 и модел „DEISY“ с № DY265614 и фискална памет № 3636022. По отпечатаните на хартия контролни ленти на електронен носител на електронен носител от фискалните устройства на провереното лице за 03.11.2015 год. се установи, че получената сума от 15.00 лева не е отчетена с издаване на фискална касова бележка. За същия период ФУ не са били на ремонт.

Като правно основание за постановяване на оспорената заповед, административния орган е посочил нарушаване на разпоредбите на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, във връзка със съставен АУАН № F199989/02.02.2016 год. и издадено Наказателно постановление № 257/17.02.2016 год. на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, във вр. с чл. 187 ЗДДС, вр. с чл. 188 от ЗДДС и във вр. с чл. 60, ал. 1 от АПК. В оспорената заповед са развити и мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ, във връзка с които и на основание чл. 188 е включено и разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. Изрично е посочено, че заповедта за налагане на ПАМ на основание чл. 188, във вр. с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 60, ал. 1 от АПК подлежи на предварително изпълнение, като в подкрепа на това, административния орган е развил мотиви. В заключителната част на заповедта е указано, че разпореждането за предварително изпълнение може да се обжалва в 3 дневен срок от връчването й, чрез Директора на ТД на НАП Бургас пред Административен съд гр. Бургас, на основание чл. 60, ал. 4 от АПК. 

Съгласно чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Във връзка с така цитираната правна норма, предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона с издаването на самия акт и не е нужно нарочно разпореждане на органа в този смисъл. Неправилно административният орган е посочил, че заповедта подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, което може да се обжалва по реда на алинея 4 от същата правна норма. В случая предварителното изпълнение на заповедта, с която е наложена процесната принудителна мярка е допуснато по силата на закона и това е видно от нормата на  чл. 188 от ЗДДС. След като законът е този, който допуска предварителното изпълнение на административния акт, то разпореждането на административния орган в същия смисъл е напълно лишено от предмет. Това обаче влияе върху съдебния ред на оспорването на предварителното изпълнение – дали по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК или по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК. Когато предварителното изпълнение на административния акт е съобразно разпореждане на органа (не настъпва по силата на закона), правната защита на адресата на акта е по реда на чл. 60 от АПК, като целеният правен резултат е отмяна на разпореждането. В случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт настъпва по силата на закона, тогава правната защита е по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК, като правният резултат е спиране на изпълнението. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

В настоящия случай, в мотивите на оспореното разпореждане са развити три довода, обосноваващи необходимостта от предварително изпълнение на наложената ПАМ, а именно: 1. Да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; 2. Опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта; 3. От закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

Анализът на размитите в заповедта мотиви налага извод, че в оспореното разпореждане не са изложени конкретни фактически основания за допуснато предварително изпълнение, няма конкретни съображения на органа, като бланкетно е посочено, че предварителното изпълнение се налага с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси, както и наличието на опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на наложената санкция по издаденото наказателно постановление. Липсата на конкретни факти води до невъзможност съда да анализира тези факти и да прецени дали те изпълват една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. Не е ясно кои са особено важните публични интереси, чиято защита се търси с предварителната изпълняемост на заповедта, както и при какви критерии е преценено наличието на опасност от затрудняване на изпълнението, как изпълнението на ПАМ е обвързано с плащането на санкцията постановена с наказателното постановление, като по този начин освен останалото, предварителното изпълнение не само не съответства на предпоставките в чл. 60, ал. 1 от АПК, но се отклонява от тяхната цел. То следва да бъде обвързано с наложената ПАМ, чието изпълнение следва да обезпечава, а не изпълнението на друг акт, какъвто издаденото против търговеца наказателно постановление. В този смисъл, чрез предварителното изпълнение по същество се цели заплащане на санкция по наказателно постановление, а не обезпечаване на наложената ПАМ. 

Поради липса на конкретни фактически основания в мотивите за налагане на предварителното изпълнение на заповедта (а не бланкетни фрази, често неотносими към конкретното нарушение, по повод на което е наложена ПАМ) и по този начин непосочване на конкретни мотиви за конкретния казус от една страна и поради констатирано несъответствие на целта на разпореждането за предварително изпълнение с целта на закона в хипотезите, когато допуска постановяване на такова разпореждане, то следва да се отмени.

Следва също да се отчете и обстоятелството, че административното нарушение, за което е наложена процесната принудителна административна мярка е установено с АУАН № F164031 на 02.02.2016г., в който АУАН е посочено, че самото административно нарушение е извършено на 03.11.2015 год., а заповедта за ПАМ, с която е допуснато предварителното изпълнение е издадена на 17.02.2016г., т.е. повече от три месеца след извършване на нарушението.

Не на последно място за съда остава неясно, защо след като в АУАН, НП и Заповедта за налагане на ПАМ е посочено, че административното нарушение е извършено в обект – „Безстационарен обект“, то с оспореното разпореждане се допуска предварително запечатване на обект - офис, находящ се в гр. Бургас, ул. „Цар Симеон“ № 58. По своята същност ПАМ и допуснатото по закон нейно предварително изпълнение цели предотвратяване на възможността за извършване на други подобни административни нарушения в обекта, в който такова е установено. В случая липсва яснота по какви причини се допуска предварително запечатване на офис, при положение, че обекта в който е извършено административното нарушение е различен от запечатвания офис. Обстоятелството, че седалището на дружеството е в посочения офис не обосновава задължително извода, че в същия офис е и допуснато нарушението. 

По изложените съображения, съда намира жалбата за основателна, а оспореното разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени.

В сезиращата съда жалба е формулирано и искане за присъждане на направените разноски. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 550 лева, 50 от които за платената държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр. Бургас, втори състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 186-188 от ЗДДС № 257/17.02.2016 год. на Заместник Директор на ТД на НАП гр. Бургас.

ОСЪЖДА ТД на НАП Бургас да заплати в полза на „151 БГ“ ЕООД с ЕИК 201698300, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цар Симеон“ № 58-60, представлявано от управителя Д.Д.С. сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева разноски по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: