РЕШЕНИЕ

 

        № …………….            дата 23 януари 2009 год.                гр.Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 15 януари 2009 год.,

в следния състав:

 

                                                                          Съдия: П.С.

 

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 790 по описа за 2008 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.195, ал.6 от ЗУТ.

         Предмет на оспорване е Заповед № РД-01-233/15.04.2008 год. на кмета на община Царево, с която е наредено да бъде премахнат обект, описан като жилищна сграда, находяща се в УПИ VІІІ, кв.18 по плана на гр.Ахтопол, община Царево, за която е посочено, че е изоставена, неподдържана, с видими пукнатини по външните стени, покривна конструкция с изгнила дървена част и корозирали керемиди, естествено износена, негодна за използване, опасна и застрашена от самосрутване.

         Жалбоподателят “Студентски столове и общежития” ЕАД – гр.София, собственик на процесния обект, оспорва заповедта като незаконосъобразна с твърдения за нарушение на административнопроизводствената процедура поради неуведомяването им за започването й, както и поради нарушаване на изискването за изслушване на заинтересованите лица от комисията, извършваща проверката. Навеждат се и доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се възразява, че сградата не е застрашена от самосрутване, би могла да бъде ремонтирана и не се налага да бъде прилагана най-крайната мярка за нейното премахване.

         В съдебно заседание търговското дружество се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски.

         Ответната община Царево се представлява от пълномощник, който оспорва основателността на жалбата, счита че са налице материалните предпоставки на закона за издаване на оспорената заповед, липсват твърдяните нарушения на административнопроизводствените правила. Представя се административната преписка, ангажират се допълнителни доказателства.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Безспорно е по делото и е видно от събраните доказателства, че жалбоподателят “Студентски столове и общежития” ЕАД – гр.София е собственик на процесния имот – жилищна сграда, находяща се в УПИ VІІІ, кв.18 по плана на гр.Ахтопол.

         Проведената административна процедура по реда на чл.195 и сл. от ЗУТ е започнала по повод на писмо № 229/07/20.03.2008 год. на Районна прокуратура – Бургас, във връзка с което, кметът на община Царево е издал Заповед № РД-01-184/28.03.2008 год. за назначаване на комисия, която да извърши оглед на всички опасни и застрашени от самосрутване сгради и съоръжения в населените места на територията на община Царево.

         В изпълнение на тази заповед, назначената комисия е съставила Констативен протокол от 31.03.2008 год., с който е установила и описала под т.1 от същия, наличието на процесната жилищна сграда, находяща се в УПИ VІІІ, кв.18 по плана на гр.Ахтопол, за която е констатирала, че е изоставена, неподдържана, с видими пукнатини по външните стени, покривна конструкция в много лошо състояние с изгнила дървена част и корозирали керемиди. Посочено е, че сградата е естествено износена, в крайно лошо състояние, негодна за ползване, застрашена от самосрутване и опасна, не подлежи на ремонт и е необходимо да бъде премахната.

         На основание така съставения протокол и съдържащите се в него фактически констатации, кметът на община Царево издал процесната заповед за премахване на жилищната сграда. В изпратената административна преписка не се съдържат доказателства за уведомяването на собствениците на обекта за извършената проверка, с оглед осигуряване на възможност да бъдат изслушани. Техни обяснения не се съдържат нито в съставения протокол, нито в друг документ и липсват доказателства както комисията, така и кметът на общината да са взели предвид техните становища при постановяване на своите актове.

         При така изложените обстоятелства, жалбата е основателна.

         Съгласно нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ комисията, която установява състоянието на обектите събира всички необходими данни за строежа, като изслушва и заинтересованите лица. Разпоредбата е императивна, тъй като от правилното й приложение зависи решението на комисията - да се премахне или не строежът (с оглед на възможните алтернативни решения – поправяне, заздравяване или премахване на обекта). Начинът по който е проведена проверката навежда на извод, че не са събрани всички необходими данни за строежа, най-малкото защото огледът е бил направен само от външна страна и то от разстояние, предвид наличието на масивна ограждаща имота ограда. Не са изслушани и заинтересованите лица – собственици на обекта, което обстоятелство трайната съдебна практика квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствената процедура и е достатъчно основание за отмяна на издадения акт само на процесуално основание, без да е необходимо да се изследва правилното приложение на материалния закон, респ. дали констатираните фактически обстоятелства изпълват хипотезата на правната норма на чл.195, ал.6 от ЗУТ.

         За да направи извод за приложението именно на нормата на чл.195, ал.6 от ЗУТ съдът изхожда от фактическите основания на административния орган за издаване на процесната заповед. Неправилно в своя акт кметът на общината се е позовал на разпоредбата на чл.196, ал.5 от ЗУТ и в този смисъл е налице противоречие между фактическите и правни основания на издадения административен акт. Освен това, дори и да се приеме, че волята на административния орган е формирана именно относно приложението на чл.195, ал.5 от ЗУТ, то и в този случай заповедта би била незаконосъобразна, тъй като не се доказват материалните предпоставки за приложението на тази норма – няма данни процесната сграда да е неподходяща по местонахождение, разположение, вид и материали, а и мотивите на административния орган категорично не са в тази насока.

         Независимо, че поради нарушение на административнопроизводствената процедура е безпредметно да се обсъжда правилното приложение на материалния закон, с оглед на направените от ответната страна възражения за правилното му приложение, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

         Съгласно нормата на чл.195, ал.6 от ЗУТ, в условията на кумулативност следва да бъдат налични както фактическите обстоятелства, свързани с естествено износване, негодност, опасност от самосрутване на сградата, така и невъзможност тя да бъде поправена или заздравена. Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, частите във влошено състояние - покривната конструкция, тавана и пода между двата етажа на процесната сграда могат да бъдат ремонтирани, а опасност от самосрутване съществува само по отношение на един архитектурен елемент, който може да бъде самостоятелно демонтиран.    

         Неоснователни са и възраженията за невъзможност за поправяне  на сградата поради законова забрана, с позоваване на нормата на чл.53 от ЗУТ и с твърдения, че постройката не се запазва по предвижданията на нов регулационен план, предвиждащ свързано застрояване на четириетажен хотел. Доводът е неоснователен защото кметът на общината в мотивите на своята заповед не се позовава на подобно обстоятелство, което да мотивира решението му за премахване на сградата и което  представлява недопустимо допълване на мотивите на административния акт. От мотивите на административния акт може да бъде направен извод, че решението за премахване на сградата е продиктувано единствено от нейното техническо и конструктивно състояние, а не е продиктувано от законова забрана за нейното поправяне. Съдът е обвързан и преценява законосъобразността на административния акт само въз основа на съдържащи се в него фактически основания за издаването му.

         На основание горните съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, като с оглед изхода на процеса, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните разноски по делото в размер на 150 лв., поради което и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-233/15.04.2008 год. на кмета на община Царево, с която е наредено да бъде премахнат обект, описан като жилищна сграда, находяща се в УПИ VІІІ, кв.18 по плана на гр.Ахтопол, община Царево, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

ОСЪЖДА община Царево да заплати на “Студентски столове и общежития” ЕАД със седалище и адрес на управление ***, с Булстат 831917453, сумато от 150 лв. разноски по делото.

 

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ:…………………