Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         527                               25.03.2016 г.                                  гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря С.К., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 78 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от В.Й.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, против решение № 199 от 19.11.2015 г., постановено по АНД № 342/2015 г. по описа на Районен съд- Айтос.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като резултат от допуснати в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление процесуални нарушения при осъществяване на дейността по оценка на доказателствата. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на потвърденото с него наказателното постановление.

В съдебното заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. Не са ангажирани нови доказателства.

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не е заявил становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след като се запозна с обжалваното решение и взе предвид доводите на жалбоподателя, намира следното:

С оспореното пред Районен съд- Айтос наказателно постановление № 14-0237-000141/29.04.2014 г. на началника на РУП- Айтос са наложени на касатора административни наказания, както следва: 1) на основание чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП; 2) на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; 3) на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева; 4) на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева; 5) на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.

С решението, предмет на касационната проверка, съдът е отменил наказателното постановление в частта, с която на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева; изменил е наказателното постановление, като е намалил размера на санкциите за нарушението по чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП- наложената глоба от 200 лева на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС- от 6 месеца на един месец; и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в производството по издаване на наказателното постановление, досежно наложените наказания под т. 1-4 от същото, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че деянията са съставомерни и са установени по несъмнен начин от доказателствата по делото. Намерил е за неоснователни доводите на санкционираното лице за недоказаност на авторството на деянията.

Недоволен от съдебното решение, касаторът го обжалва в частта му, с която е потвърдено наказателното постановление, досежно наложеното на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението.

В производството пред АРС са установени чрез съответните доказателствени способи всички елементи от обективната и субективна страна на деянията. Събрани са относимите и допустими доказателства, и оценката на същите е извършена в съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК, приложим в първоинстанционното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Съдът е обсъдил всички доказателствени източници, анализирал ги е и обосновано е посочил защо кредитира едни, а не кредитира други свидетелски показания. Отделил е специално внимание на показанията на свид. К.И. (според които последният е управлявал автомобила) и като е отчел невъзможността те да бъдат отнесени към конкретната проверка, правилно не ги е кредитирал. Приетата от съда фактическа обстановка е била установена по несъмнен начин от непротиворечивите показания на полицейските служители К. и Б., и с оглед на това доводите на касатора, че съдържанието на приобщените доказателствени източници налага други фактически изводи, се явяват неоснователни. В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като обосновано и постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199 от 19.11.2015 г., постановено по АНД № 342/2015 г. по описа на Районен съд- Айтос в обжалваната част.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.