Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 906/26.05.2014 година, град Бургас

 

 

Административен съд – Бургас, на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д. разгледа адм. дело № 78/2014 година:

 

Производството е по глава Х раздел І от АПК.

Образувано е по жалба на „Велис” ООД с ЕИК 102974455 против заповед № 925/22.10.2013 година на директора на ТД – Бургас на НАП.

Със заповедта на основание чл. 186 ал.1 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “запечатване на обект” за срок от един месец - за търговски обект “рибна борса”, намиращ се в курортен комплекс “Слънчев бряг”, складова база “Капитално строителство”, стопанисван от жалбоподателя, като, на основание чл. 60 ал.1 от АПК, е допуснато и предварително изпълнение на заповедта.

Жалбоподателят твърди, че заповедта не е мотивирана, а самата фактическа обстановка по констатиране на нарушението е непълно установена. Обяснението, дадено от проверявания служител на дружеството – за механизма на търговия с рибните продукти изобщо не е обсъден от административния орган. Заявява, че в склада му се намира стока на значителна стойност, която – ако бъде извадена – ще се развали и ще застраши живота и здравето на гражданите. Поддържа, че ПАМ е явно несъразмерна, тъй като засягането на неговите права и законни интереси е прекомерно. Иска отмяна на заповедта.

Ответникът – Директора на Териториална дирекция - Бургас на Националната агенция за приходи, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Бургас приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

На 21.08.2013 г. е извършена проверка от служители на ТД - Бургас на НАП на търговски обект – “рибна борса”, намиращ се в курортен комплекс “Слънчев бряг”, складова база “Капитално строителство”, за която е съставен протокол за извършена проверка със сериен № АА 0080305/21.08.2013 г (лист 10 -11).

Акт за установяване на административно нарушение № F077650/26.08.2013 г. е съставен на търговеца, за това, че при извършената проверка на 21.08.2013 година в търговски обект – “рибна борса”, намиращ се в курортен комплекс “Слънчев бряг”, складова база “Капитално строителство”, експлоатиран от “Велис” ООД, е установено, че при извършена контролна покупка се издава касова бележка от непрошнурован кочан – при налично и работещо в обекта фискално устройство (лист 12-13). При връчване на акта, не са направени възражения.

С наказателно постановление № 925/22.10.2013 година, за нарушение на чл.25, ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

С оспорената заповед директорът на ТД - Бургас на НАП, е наложил на “Велис” ООД  принудителната административна мярка. Като правно основание на издадената заповед са посочени разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, във връзка с чл.187 и чл.188 от ЗДДС, във връзка с чл.60, ал.1 от АПК.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповедта на директора на ТД - Бургас на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010 година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите.

При издаването на обжалваната заповед от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законовоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта .

В случая са налице материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано с АУАН нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е, че търговецът не издава фискален бон при извършена контролна покупка, поради което и при наличие предпоставките на чл.186 ал.1, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. На търговеца е издадено и наказателно постановление на същата дата, което е и фактическото основание за издаването заповедта, тоест заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен за спора е факта, дали наказателното постановление е влязло в сила, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ. Жалбоподателят не спори по установените факти при проверката на приходната администрация, а единствено по тяхната интрепретация, като в хода на съдебното производство не бяха представени доказателства за опровергаването им.

Административният орган при налагането на ПАМ действа при условията на обвързана компетентност и при наличие на установено нарушение, той няма възможност за избор да наложи или не ПАМ, а е длъжен да го направи.

В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил максималния срок определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно преустановяване на лошите практики в обекта, необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, както и с необходимата превенция да не се извършва ново нарушение, от което за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди. Така посочените мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен състав.

С оглед на изложеното жалбата против заповед № 925/22.10.2013 година на директора на ТД – Бургас на НАП е неоснователна и на основание чл.172 ал.2, предл.пето от АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ЗДДС, следва да бъде отхвърлена.

Затова, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Велис” ООД с ЕИК 102974455 против заповед № 925/22.10.2013 година на директора на ТД – Бургас на НАП.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен срок, от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: