Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, № 874/23.05.12г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                             СЪДИЯ:    ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 78 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството по делото е по реда на чл.197 от ДОПК.

Жалбоподателят И.Д.А., с ЕГН: ********** е оспорил решение № 127/21.11.2011г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което е потвърдено запорно съобщение изх.№1488/2010/0000017 от 13.10.2011г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас. Иска от съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно и постановено в нарушение на административнопроцесуалните правила на ДОПК.

В съдебно заседание жалбоподателят и ответникът по жалбата не се явяват. С писмо вх.№3328/23.04.2012г. жалбоподателят е направил доказателствени искания.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С постановление за налагане на обезпечителни мерки № 1488/2010/000016/13.10.2011г. (л.27) издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас, на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, във връзка с чл.195, ал.1-3 от ДОПК е наложена обезпечителна мярка запор върху месечно възнаграждение получавано от жалбоподателя в Затвор гр.Бургас. Постановлението е връчено на 22.12.2011г.  

На основание чл.202, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.215, ал.1, т.2 от ДОПК публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас е издал запорно съобщение № 1488/2010/000017/13.10.2011г. Съобщението е връчено на жалбоподателя на 29.10.2011г.

Същото е потвърдено с решение № 127/21.11.2011г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас. В мотивите на решението е посочено, че обжалваното постановление съдържа необходимите реквизити с оглед спецификата на мярката и процедурата, издадено е от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания за издаването му, съобразно целите на закона. Съгласно чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК принудителното изпълнение не се насочва срещу трудово възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията в размер до 250 лева. Съгласно чл.446, ал.1 от ГПК изпълнението може да се насочи срещу трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и пенсия с размер над минималната работна заплата, ако длъжника има доход над определения месечен минимум. Двете посочени норми се отнасят за възнаграждения придобити от трудови правоотношения, а между г-н И.Д. и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” Бургас няма трудови правоотношения и следователно получените суми не са от трудови правоотношения. В подкрепа на тази тезата е и нормата на чл.78 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), като съгласно ал.1, за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното, а съгласно ал.3, на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за неоснователна.

Съгласно чл.195, ал.1 и ал.2 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Съгласно чл.198, ал.1 от ДОПК обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника, като съгласно ал.2 публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането. Съответно в нормите на чл.200-чл.207 от ДОПК е предвиден реда за налагане на запора и възбраната, както и тяхното действие.

Съгласно чл.213, ал.1 от ДОПК принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на: 1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет; 2.единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо; 3.сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството; 4.земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар; 5.трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията - в размер до 250 лв. месечно. В ал.2 е предвидено, че не се допуска принудително изпълнение и върху: 1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица; 2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет; 3. сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение; 4. вземанията за издръжка, определени от съда.

В нормата на чл.446, ал.1 от ГПК е предвидено, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само: 1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа; 2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа; 3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа; 4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.

Видно от изложеното, законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва тогава, когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.

Обезпечителното производство е строго регламентирано, като на публичния изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки. В разпоредбите на чл.213 от ДОПК е регламентирано върху кое имущество не се допуска принудително изпълнение, а от там и кое имущество не би могло да служи за обезпечение на установените и изискуеми публични вземания. След като в ДОПК е предвиденото изрично върху кое имущество не би могло да се насочи принудителното изпълнение, съответно не може да служи за обезпечение, нормите на ГПК не намират приложение, тъй като съгласно § 2 от ДОПК, само за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК.

Получаваното от жалбоподателя възнаграждение за труда, който полага в Затвора в Бургас, не попада под изрично предвидени изключения в нормата на чл.213 от ДОПК. Същото не е трудово възнаграждение, не е обезщетение по трудово правоотношение, пенсията или стипендията - в размер до 250 лв. месечно, не е обезщетение по социалното осигуряване, включително за безработица или социалните помощи, предоставяно от държавния или общинския бюджет.

Жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода и не се намира в трудово правоотношение, съответно не получава трудово възнаграждение. Съгласно чл.77, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като съгласно чл.78, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част определена със заповед на Министъра на правосъдието, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното.

В случая не е налице трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда, доколкото в ЗИНЗС е предвидено, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел поправяне на осъдените лица и тяхното ресоциализиране. Също така полагането на труд от лишените от свобода се извършва не само за да получат възнаграждение, а има и други изрично предвидени последици, различни от тези присъщи на едно трудово правоотношение – така например при изчисляване срока на изтърпяното наказание два работни дни се смятат за три дни лишаване от свобода, строгият режим може да бъде заменен с общ при добро поведение и положително отношение към труда и обучението не по-малко от два месеца, след като непълнолетният е бил поставен на строг режим.

Следва да се има в предвид и разпоредбата на чл.78, ал.3 от ЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. С тази разпоредба законодателя изрично е предвидил, възможността да се правят удръжки от получаваното от лишените от свобода възнаграждение.

В допълнение следва да се посочи, че законодателя е предвидил определен доход като несеквестируем за да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло. В чл.84, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1.безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2.непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3.самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4. здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. С оглед така предвидените права на лишените от свобода, същите са поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди.

След като сумите, които жалбоподателят получава за полагания от него труд в Затвора в гр.Бургас, не попадат в изрично предвидените от законодателя изключения, няма пречка върху тях да бъде наложена обезпечителна мярка и те да служат за погасяване на установените публични задължения на лицето, както правилно е приел административният орган в оспореното решение.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас,  

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.А. с ЕГН: ********** против решение № 127/21.11.2011г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което е потвърдено запорно съобщение № 1488/2010/000017/13.10.2011г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: