Р Е Ш Е Н И Е

 

  Номер 931           Година 30.05.2015            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV състав, на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир ХРИСТОВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                              2.Атанаска АТАНАСОВА

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 789 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Илмар” ООД, гр.Приморско, ул.”Васил Левски” № 4, представлявано от управителя Й. И. П. срещу решение № 23/26.02.2014г., постановено по н.а.х.д. № 477 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Царево. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение с което да се отмени решението на Районен съд гр.Царево и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба – Директора на Регионална дирекция Комисия за защита на потребителите гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Царево е потвърдил наказателно постановление № 26159/28.10.2013год. на Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД “Контрол на пазара” в КЗП, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на основание чл.206 , ал.1 от Закона за туризма, във връзка с чл.114, т.1 от ЗТ. За да постанови решението си, съдът е приел, че няма допуснати нарушения на процедурата по издаването на акта и постановлението. От доказателствата по делото се установи, че към момента на проверката обектът на жалбоподателя е нямал категоризация, но въпреки това заведението е работело и в него са се обслужвали клиенти. С това е осъществен състава на административно нарушение по чл.114, т.1 от ЗТ от страна на жалбоподателя. При определяне размера на административното наказание имуществена санкция, наказващият орган правилно е преценил, че не са налице отегчаващи вината обстоятелства и е наложил санкцията в размер на предвидения в закона минимум, а именно 1000лв. Съдът е преценил, че изложените доводи във възражението срещу акта са съобразени от наказващия орган, като от него е определено наказание в минимален размер.  Тези възражения не се преценяват като основание за приложение на чл.28 от ЗАНН и е неоснователно направеното в жалбата оплакване за маловажност на нарушението.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Съгласно чл.114, т.1 от Закона за туризма, лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Неизпълнението на това законово задължение е скрепено със санкция предвидена в нормата на чл.206, ал.1 от ЗТ, съгласно която  „Който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 - 3, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.”.

В настоящия случай е безспорно установено по делото, че към момента на проверката, стопанисвания от касатора туристически обект е подлежал на категоризация и е функционирал без да е категоризиран, с което е осъществен от обективна страна състава на нарушението по чл.206, а.1 от ЗТ.

Този извод не се променя и от представената в последствие заповед за открита процедура по категоризиране на туристически обект № 657/29.07.2013г., доколкото тази заповед е с дата последваща датата на извършване на проверката. След като проверката на контролните органи е извършена на 18.07.2013г. и на тях не е представено изискуемото се по закон удостоверение за категоризация на обекта, нито временно такова, то категорично се обосновава изводът, че към този момент туристическия обект не е бил категоризиран и законосъобразно търговското дружество е санкционирано с налагане на съответната имуществена санкция.

Конкретните обстоятелствата обусловили поведението на търговеца, в този смисъл твърденията за неуредени договорни отношения със собственика на земята – Община Приморско, са ирелевантни за състава на установеното нарушение и съдът не следва да се съобразява с тях. Всеки е длъжен при осъществяваната от своята дейност, да се съобразява с действащите в Република България закони и след като на лицето, му е било известно, че не му е издадено удостоверение за категоризация, но е започнало да осъществява дейност, недопустимо е да оправдава своето незаконосъобразно поведение с облигационните си отношения с трети на настоящото производство лица.

Неоснователно се явява и искането за прилагане на чл.28 от ЗАНН и освобождаване от административнонаказателна отговорност на касатора, като изложените от първоинстанционния съд мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. В допълнение следва да се има в предвид, че за да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая от касатора не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно наказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили  тази разпоредба.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решения, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23/26.02.2014г., постановено по н.а.х.д. № 477 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Царево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                           2.