Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    914               /11.05.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети април , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                        ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар С. А., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 785/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „М и Д Травел груп“ ООД, ЕИК ****, с адрес на управление гр.Варна, ул.“Евлоги Георгиев“ ****, представлявано от А.М.Я., чрез адвокат Й.А. и съдебен адрес ***, е оспорил решение № 80/09.02.2018г. постановено по АНД № 2735/2017г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателното постановление № 02-001383/20.11.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е основателна.

Касаторът е наказан за това, че на 24.08.2017г. е допуснал В.П.Д., роден на ***г., гражданин на Украйна, да предоставя работна сила в к.к. Слънчев бряг – автогара, като шофьор на автобус с рег.№****, собственост на касатора, без разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта.

Районният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, като е приел, че при издаването му не са нарушени процесуалните правила, регламентирани в ЗАНН, както и че са доказани по несъмнен начин осъществяването на обективните елементи на състава на нарушението. Съдът се е позовал на представен по делото трудов договор № 3 от 25.05.2017г., сключен между касатора и Володимир Д., независимо, че договорът не е регистриран по реда на чл.62, ал.3 от КТ.

Освен това съдът е посочил и представена по делото саморъчно попълнена от Д. справка по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ. За това е приел, че е доказан фактът на престиране на работна сила на 24.08.2017г. от страна на Д., в качеството му на шофьор на автобус, собственост на дружеството-касатор. Съдът е отчел и фактът, че по делото не е спорна липсата на разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта.

Настоящият съдебен състав счита, че решението е неправилно.

По делото е доказано, а и съдът след служебна справка в търговския регистър се увери в това, че в периода от 16.08.2017г. до 08.03.2018г. лицето В.Д.е бил съдружник в търговското дружество-касатор по делото, чиято административно-наказателна отговорност е ангажирана в качеството му на работодател на същото лице. В справката по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, на която районният съд се е позовал, В.Д.изрично е посочил, че има качеството на съдружник в дружеството „М и Д травел груп” ООД. В същата справка не са посочени никакви характеристики на трудовия договор, като работно време, почивни дни и възнаграждение, нито е заявено, че лицето изпълнява длъжността „шофьор”.

Трудовият договор, на който също се е позовал районния съд, е сключен на 25.05.2017г. – три месеца преди В.Д.да стане съдружник в дружеството, което означава, че този трудов договор, макар и нерегистриран по реда на чл.62, ал.3 от КТ, може да се приеме, че е уреждал отношения между дружеството и Д., които могат да бъдат квалифицирани като трудови само до 16.08.2017г., когато същото лице е станало съдружник. Това води до извода, че трудовия договор не доказва, че лицето на датата, посочена в наказателното постановление – 24.08.2017г. е имал такива отношения с дружеството, доколкото към тази дата същото лице е притежавало качеството на съдружник, а не на лице, наето по трудов договор. 

От показанията на актосъставителя се установява, че той и свидетеля по акта, чакайки автобуса с регистрационния номер, посочен в наказателното постановление, да пристигне на шести сектор на автогара Слънчев бряг, не е възприел лично лицето В.Д.да управлява този автобус. Обстоятелството, че същото лице се е намирало в автобуса, не е достатъчно за да се приеме, че е упражнявало такава дейност. Отделно от това, след като същото лице към този момент е съдружник в дружеството, няма никаква законна пречка да осъществява всички дейности, които изпълват съдържанието на търговската дейност осъществявана от дружеството, без да е нужно то да влиза в други специални отношения с дружеството, тъй като качеството му на съдружник е достатъчно както по отношение на неговото осигуряване, така и по отношение на данъчните отношения, които се следват.

Съгласно чл.76, ал.1 от ЗТМТМ, посочена като нарушена норма, в редакцията приложима към датата на извършване на нарушението, на работодател, за който чужденец предоставя работна сила без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, или на местно лице, приело на работа командирован чужденец без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, както и на чужденец, извършващ трудова дейност без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, и на командирован в Република България чужденец в рамките на предоставяне на услуги без разрешение за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер, определен по чл. 48 от Закона за чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Както става ясно от съдържанието на нормата, субекта на нарушението трябва да има специално качество – работодател на чужденец.

В конкретния случай наказаното дружество към 24.08.2017г. не е имало качеството на работодател по отношение на Володимир Д., което означава, че дружеството не може да е субект на това нарушение.

По изложените съображения настоящият състав счита, че в случая касаторът не е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като към датата на извършване на нарушението дружеството не е било работодател на лицето Володимир Д..

Като е стигнал до различен извод районния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 80/09.02.2018г. постановено по АНД № 2735/2017г. по описа на Районен съд Несебър, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателното постановление № 02-001383/20.11.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което на „М и Д Травел груп“ ООД, ЕИК ****, за нарушение на чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на основание чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република България е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: