Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      1558                               02.08.2018 година                                      гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 784  по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.118 и сл. от КСО и е образувано е по повод жалбата на В.Г.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, против решение № 1012-02-10#1 от 01.03.2018 г., издадено от директора на ТП на НОИ Бургас. С обжалваното решение е потвърдено разпореждане № 1019-02-1650#1 от 13.02.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас, с което на основание чл.99, ал.1 от КСО е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречие с материалноправни норми. Жалбоподателят счита, че неправилно административният орган не е зачел времето, през което е работил под земята на длъжност „подземен маркшайдер на рудник“- от 03.06.1985 г. до 31.12.1999 г. като осигурителен стаж по чл.104, ал.3 от КСО и в нарушение на материалния закон не е оределил в правилен размер отпуснатата лична пенсия за осигуртелен стаж и възраст. Моли за отмяна на решението и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне при правилно прилагане на материалния закон, при което придобитият от него стаж през  посочения период да бъде зачетен по реда на чл.104, ал.3 от КСО.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Твърди, че трудовите задължения на жалбоподателя на заеманата от него длъжност „подземен маркшайдер на рудник“ в периода 03.06.1985г. до 31.12.1999г. са изпълнявани преимуществено под земята. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на оспореното решение. Претендира разноски.

Процесуалният представител на ответника заявява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Счита, че не са налице законоустановените предпоставки за зачитане на придобития от жалбоподателя стаж през процесния период по реда на чл.104, ал.3 от КСО. Представя административната преписка.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 118, ал.1 от КСО и е насочена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С разпореждане № **********/18.03.2013г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ- Бургас е отпусната на жалбоподателя В.Г.С. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.04.2013 г., пожизнено по §4, ал.1 от ПЗР на КСО по заявление, подадено на 29.04.2013г., при навършена възраст 56 години и 5 месеца. В разпореждането осигурителният стаж на С. е посочен, както следва: осигурителен стаж от I категория труд по чл.104, ал.2 от КСО- 14 г., 06 м., 28 дни; осигурителен стаж от II категория труд- 5 г., 07 м. 15 дни.; осигурителен стаж от III категория труд- 7 г., 01 м., 23 дни; осигурителен стаж по чл.104, ал.3 от КСО- 2 г., 05 м. На основание чл.104 от КСО общият трудов стаж, превърнат към III категория труд, е определен в размер на 45 г., 8 м. и 27 дни. Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст е определен на 485.01 лева, а впоследствие същият е преизчисляван с разпореждания на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ- Бургас с № **********/1.07.2014г., **********/1.07.2015г. и **********/1.07.2016г.

На 19.12.2016 г. жалбоподателят е депозирал заявление с вх.№ 1019-02-1650 до директора на ТП на НОИ- Бургас за преизчисляване и коригиране на пенсията му по отношение на зачетения стаж от 1985 г. до 2005 г. Със заявлението същият е въвел твърдения, че е работил на длъжност „подземен маркшайдер“, като е влизал в рудника и извършвал трудови дейности под земята ежедневно. Към заявлението е приложил удостоверения образец УП 3 с изх.№ 223/17.03.2013г. и УП-3 с изх.№ 287/11.05.2006г., издадени от „Мина Черно море- Бургас“ ЕАД.

С разпореждане 1019-02-1650#1 от 13.02.2017 г., ръководителят „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ- Бургас е отказал на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО поисканото изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, по съображения, че длъжността „подземен маркшайдер на рудник“, заемана от последния а времето от 03.06.1985 г. до 31.12.1999 г., попада в обхвата на § 1 от ПМС 70, т.1 от отм. ПКТП, към която разпоредба се отнася трудът на инженерно-технически работници до началник (ръководител) на рудник включително, инженерно-технически работници до началник (ръководител) на предприятие включително, в предприятие на безруднична структура и хронометражисти, заети с подземна работа в мините, тунелите и други подземни обекти; началници и зам. началници на минноспасителните станции и минноспасителните пунктове. Административният орган е посочил, че в тези случаи стажът се зачита от първа категория труд, а от 01.01.2000 г. се превръща по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Отбелязал е също, че единствените документи, представени при отпускане на пенсията и към момента на постановяване на разпореждането, са образци УП-3, в които е поставена заверка за категорията труд от осигурителя. Посочил е, че при отпускане и определяне размера на пенсията са съобразени данните от представените удостоверения, които установяват заемането на съответната длъжност и съответните условия на труд, а от страна на осигурителя не са представени други доказателства по отношение на придобития стаж.

Разпореждането е оставено в сила с обжалваното решение 1012-02-10#1 от 01.03.2018 г., издадено от директора на ТП на НОИ- Бургас. Изводът за неоснователност на жалбата е основан върху анализ на Постановление № 63/1960 г. на Министерски съвет, съгласно което длъжностните наименования на инженерно-техническите работници от миннодобивната промишленост - „маркшайдер на рудник“, „маркшайдер на участък“, „инженер маркшайдер“ „началник вентилация“ и „ст.ръководител вентилация“ са по щата на ръководството на управлението на подземните рудници. Решаващият орган е посочил, че рудничното ръководство включва следните ръководни длъжностни наименования: ръководител на рудник, зам.ръководител (гл.инженер), началници на отдели и инженерно-технически специалисти от отделите: „Производствен“, „Механичен“, „Енергиен“, „Безопасност на труда (охрана на труда)“, „Вентилация“, „Маркшайдерски“, „Геоложки“, „Организация и нормиране на труда“, „Технически и качествен контрол“. Посочил е също, че е задължително условие този персонал да бъде назначен по трудово правоотношение като „подземен“ и да има определени задължения в длъжностната си характеристика за работа в подземни условия. При тези данни е формирал извод, че длъжностното наименование „подземен“ не е определящо за превръщане на стажа по чл.104, ал. 3 от КСО. Отбелязал е, че процесната длъжност е зачетена от категорията труд, посочена от осигурителя в представения от жалбоподателя при пенсионирането образец УП 3 № 287 от 11.05.2006 г.-първа категория за времето от 03.06.1985 г. до 31.12.1999 г., и тъй като не са представени нови доказателства от осигурителя, които да не са били известни на пенсионния орган при определяне размера на пенсията, не са налице и основания за превръщането на стажа по чл.104, ал.3 от КСО, респ. за изменение размера на пенсията.

В хода на съдебното производство е извършена съдебно-техническа експертиза със задача: вещото лице да изясни кави са функциите и задълженията, произтичащи от длъжността „подземен маркшайдер в рудник“ и дали е следвало те да се изпълняват преимуществено под земята. При изготвяне на заключението вещото лице е взело предвид материалите по делото и е анализирало документите в съхраняваното лично трудово досие на жалбоподателя в „Мина Черно море- Бургас“ ЕАД, както и План за развитие н минните работи на рудник „Стоян Семенлийски“, „Мина Черно море- Бургас“ ЕАД. В констативно-съобразителната част на заключението са описани основните функции и задължения на маркшайдера на рудник. Въз основа на проверените документи вещото лице е достигнало до извод, че за изпълнение на основните функции и задължения на „маркшайдер на рудник“, като: наблюдение състоянието на минните изработки, добивните работи, даване и наблюдение на направлението, сечението и наклона на минните изработки, контролиране воденето на минните работи по направление, сечение и наклон и за воденето на документацията, се изисква прилагане на методи на критичен анализ при обследване на място на съществуващото състояние на минните изработки, което се извършва в подземни условия. Вещото лице сочи, че маркшайдерът на рудник обслужва не само един участък, а всички такива в рудника. По отношение на рудник „Стоян Сейменлийски“ е отбелязано в заключението, че добивните, подготвителни и капитални участъци са разположени на различни нива и посоки в рудника и отдалечени един от друг. Посочено е, че в рудника се е влиза по главна наклонена материална шахта с дължина около 1800 м при наклон 12°. Нивата са били З/три/: Н-6, Н-140 и Н-255. На ниво минус шест (Н-6) само основната галерия е била с дължина 2000 м. и уклоните (галериите) около 500 м., по които се достига до добивния фронт т.е. разстоянията за достигане до работното място са значителни (за да се отиде до работното място и да се върне обратно на повърхността е трябва да измине около 4000-5000 м.), а движението на хора по минните изработки се осъществява пеша. Наред с това е посочено в заключението, че за осъществяване на маркшайдерските измервания маркшайдерът работи с инструменти, които пренася до работното място, а това затруднява бързото вървене пеша и отнема време. От ИТР специалистите (какъвто е и маркшайдерът) се е изисквало да имат минимум 12 влизания на месец в рудника при престой половината от законоустановеното работно време. При описаните по-горе обстоятелства макшайдерът, за да изпълни трудовите си задължения, е влизал повече от 12 пъти и е престоявал и работил повече от половината законоустановеното работно време в рудника при същите условия, при които са престоявали и работили миньорите, което според разясненията на вещото лице в съдебното заседание е свързано с престой повече от четири часа за всяко влизане в рудника. С оглед горните констатации е формиран извод, че за изпълнение на трудовите функции и задължения „подземният маркшайдер на рудник“ в по-голямата част от работното си време е трябвало да работи в подземните работни места и в подземните минни изработки. Констатирано е също, че за изпълнение на тези задължения жалбоподателят С. е получавал допълнителни възнаграждения за труд под земята, съгласно заповед № 745 от 31.05.1985 г. за назначаването му на длъжност „маркшайдер на рудник Ст. Семейлийски“ и допълнителните споразумения към нея, и е ползвал допълнителен отпуск от 10 дни.

         При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, б.а от КСО, оправомощен със заповед № 1016-40-765/27.06.2016г. на управителя на НОИ. Решението е издадено в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила.

Съгласно нормата на чл.99, ал.1, т.1 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по заявление на пенсионера, когато същият представи нови доказателства за: a) осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 14- съгласно приложимата редакция на разпоредбата (изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.); б) гражданското си състояние. В случая е прието от административния орган, че не са налице основания за изменение на пенсията по отношение превръщането на стажа по реда на чл.104, ал.3 от КСО, поради което на основание чл.99, ал.1, т.1 от КСО е отказано на жалбоподателя изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по съображения, че липсват нови доказателства за осигурителния му стаж.

По делото не е спорно, а и се установява от приложеното удостоверение образец УП-3 изх.№ 287/11.05.2006г., издадено от „Мина Черно море- Бургас“ ЕАД, че през периода 03.06.1985 г. - 31.12.1999 г., жалбоподателят е заемал длъжността „подземен маркшайдер на рудник”, като за този перод осигурителният му стаж е категоризиран от „Мина Черно море- Бургас“ ЕАД като първа категория, съгласно § 1 от ПМС 70. Спорът между страните е досежно превръщането на този стаж към трета категория, като според административния орган това следва да стане по реда на чл.104, ал.2 от КСО, т.е в съотношение 3:5, а според жалбоподателя- по реда на чл.104, ал.3 от КС в съотношение 1:3.

На основание чл.104, ал.2 от КСО при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. В разпоредбата на чл.104, ал.3 от КСО за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. При анализа на двете норми се налага извод, че в чл.104, ал.2 от КСО е предвидено общо правило за превръщане на осигурителния стаж от първа и втора категория в трета категория, докато разпоредбата на чл.104, ал.3 от КСО регламентира специални правила за преобразуване на осигурителния стаж от първа категория на изброените категории лица, работили при определени специфични условия на труд (под земята в подземни рудници). Критерият, възприет от законодателя при определяне на правилата за преобразуване на осигурителния стаж при предвидените в нормата по-благоприятни условия, е заетостта под земята- трудът от първа категория на работника или инженерно-техническият специалист, е полаган изцяло или преимуществено под земята.

От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обосновано и изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания, се установява, че длъжността на жалбоподателя (маркшайдер) попада към ИТР специалистите, за които се изисква да имат минимум 12 влизания на месец в рудника при престой половината от законоустановеното работно време. При описаните по-горе обстоятелства макшайдерът, за да изпълни трудовите си задължения, е влизал повече от 12 пъти и е престоявал и работил повече от половината законоустановеното работно време в рудника при същите условия, при които са престоявали и работили миньорите- престой от повече от четири часа на влизане в рудника, според разясненията, направени от вещото лице в съдебното заседание. Получаването на допълнително възнаграждение за подземен труд и ползването на допълнителен отпуск за така положения труд, което е установено по несъмнен начин от експертизата, е показател, че задължителните 12 дни работа под земята са били полагани от жалбоподателя (в този смисъл е и решение № 6094/16.05.2017г. на ВАС по адм.д. № 5536/2016 г., VI отделение). Констатациите на вещото лице се подкрепят от представените по делото заповеди, издадени от директора на „Мина Черно море- Бургас“ ЕАД през 1985 г. и 1986 г., с които е определено увеличение на възнаграждението на жалбоподателя за подземен труд; от допълнителните споразумения към трудовия му договор в периода 1988-1999 г., както и от заповедите, с които му е разрешено да ползва допълнителен отпуск от 10 дни за така положения труд.

При тези данни следва да се приеме, че за периода 03.06.1985 г. -31.12.1999г. е изпълнено по отношение на жалбоподателя условието да е зает на работа под земята, тъй като изпълняваните от него служебни задължения и извършваните дейности са изисквали преимуществено пребиваване под земята в рудника, не по-мако от половината от законоустановеното работно време месечно. Следователно, налице е хипотезата на чл.104, ал.3 от КСО. Ето защо, оспореното решение, с което е потвърденото разпореждането на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Бургас, следва да се отмени и на основание чл. 173, ал.2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, административната преписка следва да се върне на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по заявлението с вх. № 1019-02-1650/19.12.2016 г., съобразно мотивите на настоящото решение.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в общ размер 890 лева, от които 600 лева- договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение и 290 лева- възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

        

ОТМЕНЯ решение № 1012-02-10#1 от 01.03.2018 г., издадено от директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане № 1019-02-1650#1 от 13.02.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Бургас

ИЗПРАЩА преписката на ТП на НОИ- Бургас за ново произнасяне по заявление с вх.№ 1019-02-1650/19.12.2016 г. на В.Г.С. с ЕГН **********, съобразно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА чрез Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Бургас, да заплати на В.Г.С. с ЕГН ********** сумата от 890 (осемстотин и деветдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: