РЕШЕНИЕ

 

№………….                      дата 27 юни 2011 год.                      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 13 юни 2011  година,

 в следния състав:

 

                                                                          Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 782 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от КСО.

         Предмет на оспорване е Решение № 45/30.03.2011 год. на директора на РУ “СО” – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 770721/ 8.03.2011 год. на ръководителя на “ПО” при РУ “СО” – Бургас, с което на основание чл.72 на КСО, на Г.Г.И. ***, е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност.

Жалбоподателят И. оспорва решението, като подадените от него заявление и частна жалба, които следва да се считат за жалба по смисъла на чл.126 и сл. от АПК не съдържат конкретни оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, но в съдебно заседание пледира за отмяна на оспореното решение  като необосновано, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като възразява, че в същото са допуснати фактически грешки и непълноти. Счита, че при постановяване на решението не е оценена представената комплексна съдебно - психиатрична  и психологична експертиза от дата 31.03.2010год. по същество се иска постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено постановеното Решение № 45/30.03.2011г. на директора на РУ “СО” – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 770721/18.03.2011 год. на ръководителя на “ПО” при РУ “СО” – Бургас и да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност или да бъдат дадени указания на РУ „СО” Бургас за ново произнасяне.

         В съдебно заседание, жалбоподателят лично поддържа подадената жалба-заявление и уточняващата частна жалба на сочените в тях основания, представя допълнителни доказателства.

         Ответникът – директор на РУ “СО” – гр.Бургас не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е неоснователна.

         С молба вх. № МП-6027/14.02.2011 год. (л.34 от делото), подадена до РУ “СО” – Бургас, жалбоподателят И. е поискал да бъде пенсиониран съгласно разпореждане № 179/16.08.2006г. на НОИ – Бургас и Експертно решение № 0153 от 013/26.01.07год., като е посочил, че въпреки дългия интервал от време, не е възстановил работоспособността си в пълен обем от преди 05.07.2006г. - дата на претърпяната от него трудова злополука, като е посочил, че това го прави неравнопоставен в обществото и е невъзможно да си намери работа и да води нормален начин на живот.

         С Разпореждане № 770721/18.03.2011год. на ръководителя “Пенсионно осигуряване” при РУ “СО” - Бургас, на основание чл.72 от КСО, е отказано отпускането лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) на жалбоподателя И., като в мотивите на разпореждането е посочено, че лицето не попада в хипотезата на чл.72 от КСО, тъй като не му е определена 50 или над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Посочено е, че с експертно решение № 0153 от 26.01.2007год., ТЕЛК „Психични заболявания” гр.Бургас е определила 50 на сто трайно намалена работоспособност за трудова злополука. Експертното решение е обжалвано от жалбоподателя и с експертно решение № 0192 от 11.05.2007год. на НЕЛК същото е отменено изцяло, като на Г.И. е определена оценка на работоспособността - „работоспособен”.

От жалбоподателя е подадено възражение с вх.№ МП-10749 от 22.03.2011год. (л.47 от делото), в което е заявил, че отказът за отпускане на пенсия е недопустим и е посочил, че са налице нови доказателства, които обезсилват действието на експертно решение № 0192 от 11.05.2007год. на НЕЛК. Приложил е комплексна съдебно - психиатрична  и психологична експертиза от 31.03.2010год. и Разпореждане №179/16.08.2006год. на РУ”СО” гр.Бургас.

 Възражението е разгледано от горестоящия директор на РУ “СО” – Бургас, като разпореждането е потвърдено с процесното Решение № 45/30.03.2011 год. на директора на РУ “СО” – Бургас, в мотивите на което са възпроизведени фактическите констатации на пенсионния орган, като отново е споделен изводът, че лицето не попада в хипотезата на чл. 72 от КСО, тъй като не му е определена 50 или над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Изложени са подробни мотиви относно невъзможността, представената от жалбоподателя комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза от 31.03.2010год. да бъде призната и взета като основание за отпускане на пенсия за инвалидност.

         Решението е законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 71 от КСО осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Видно от нормата на  чл. 72 от КСО, пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност, като съгласно чл. 74 от КСО, осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането в посочените в същата разпоредба размери.

Съгласно чл. 103, ал. 4 от Закон за здравето, експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. В настоящия случай с Експертно решение № 0153 от 26.01.2007год., ТЕЛК „Психични заболявания”, гр.Бургас е определила 50 на сто трайно намалена работоспособност за трудова злополука. Решението е обжалвано от г-н Г. пред НЕЛК, в резултат на което решението на ТЕЛК е отменено, като с Експертно решение № 0192 от 11.05.2007год. на Национална експертна лекарска комисия, оценката дадена на работоспособността на жалбоподателя е „работоспособен”, като е взето предвид представеното от него разпореждане № 179/16.08.2006 год. издадено от РУ „СО” Бургас на основание чл.60, ал.1 от КСО, с което внезапното увреждане на жалбоподателя е прието за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

Разпоредбата на чл.55, ал.1 КСО дефинира понятието "трудова злопо­лука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработо­способност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обектив­ни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и вто­ро, да е във връзка с извършваната работа или по повод на тази работа или въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ), експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност (смърт) по повод на трудова злополука, професионална болест, военна инвалидност, гражданска инвалидност. Установя­ва­нето на причинната връзка при травматично увреждане (каквото безспорно е налице в конкретния случай: в решението на НЕЛК за водеща диагноза е посочено  вътречерепна травма” и за общо заболяване – „състояние след мозъчна контузия с фрактура на черепа”) се извършва от ТЕЛК/НЕЛК, но след приемането на злополуката за трудова, което става с раз­по­реж­да­не по чл.60 ал.1 КСО.

От мотивите на експертно решение № 0192 от 11.05.2007год. е видно, че НЕЛК-София е взела становище както за причинната връзка между увреждането и трудовата злополука установена с разпореждане с № 179/16.08.2006 год. издадено от РУ „СО” Бургас, така и по отношение на физическото и психическото здраве на жалбоподателя, във връзка със заявените от него  функционални възможности и желание да учи и работи. В настоящия случай решението на НЕЛК не е оспорвано от жалбоподателя в законоустановения срок и е влязло в сила. Влезлите в сила експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК съгласно разпоредбата на чл. 113 от Закона за здравето са задължителни.

С оглед на изложеното и конкретните данни съдът намира, че след като на лицето не му е определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (съгласно влязлото в сила решение на НЕЛК), то безспорно жалбоподателят не попада в хипотезата на чл.72 от КСО и по отношение на него не е налице основание за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че представените пред административния орган комплексна съдебно - психиатрична  и психологична експертиза от 31.03.2010год. и Разпореждане № 179/16.08.2006год. на РУ ”СО” гр.Бургас следва да бъдат ценени и въз основа на тях да бъдат отменени оспорваните от него Решение № 45/30.03.2011 год. на директора на РУ “СО” – Бургас и оставеното в сила Разпореждане № 770721/ 8.03.2011 год. на ръководителя на “ПО” при РУ “СО” – Бургас. С оглед разпоредбата на чл.3, ал.1 от НПОС, правилно същите са приети от административния орган като неотносими, тъй като не присъстват сред изчерпателно изброените изискуеми документи, които биха били законна предпоставка за придобиване право на пенсия.

Следва да се има предвид, че наличието на евентуални нови доказателства за работоспособността на жалбоподателя му дават основание и възможност за повторно подаване на заявление по смисъла на чл.72 от КСО за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Такова ново доказателство може да бъде ново Експертно решение за определяне на работоспособност от ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК, не и друг медицински документ в това число експертиза от ОДПЗС гр.Бургас, по аргумент от чл.3, ал.1 от НМЕ.

Като е констатирал правнозначимите факти, свързани с липсата на законното основание за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по отношение на жалбоподателя, правилно административният орган е постановил законосъобразен административен акт, като е оставил в сила Разпореждане № 770721/ 8.03.2011 год. на ръководителя на “ПО” при РУ “СО” – Бургас, с което е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност.

Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г.И. *** срещу Решение № 45/30.03.2011 год. на директора на РУ “СО” – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 770721/ 8.03.2011 год. на ръководителя на “ПО” при РУ “СО” – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                               СЪДИЯ: