Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 1054                   29 май 2018  година                  град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, XIV -ти състав, в открито заседание на десети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. Стела Динчева

                                                                  2. Атанаска Атанасова

 

Секретар М.В.

Прокурор Деян Петров

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                                                       

касационно административно наказателно дело номер 780 по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Блу сторм“ООД, с ЕИК по Булстат 201643211, със седалище и адрес на управление - гр.***, представлявано от А.Ч. против против  решение № 16 от 12.02.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 471/2017 г. по описа на Районен съд  Поморие, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № 02-024358 от 28.08.2014 г. издадено от директора на дирекция „Инспекция на труда”  Бургас, с което на касатора, на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда/КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 / хиляда и петстотин/ лева, за нарушение по чл. 62, ал.1  КТ.

Касаторът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на закона и иска неговата отмяна, както и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът - директорът на дирекция „Инспекция на труда”  Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба, а решението на Районен съд Поморие да се отмени като неправилно.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка, Административен съд  Бургас, ХІV-ти състав, намира за основателна по следните съображения:

Районен съд Поморие, с решение №  16 от  12.02.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 471/2017 г. по описа на съда е потвърдил наказателно постановление № 02-024358 от 28.08.2014 г., издадено от директора на дирекция  Инспекция на труда”  Бургас, с което на „Блу сторм” ООД, с ЕИК по Булстат 201643211, на основание чл. 414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 / хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 62, ал.1  КТ.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да засягат правото на защита на жалбоподателя. АУАН  и НП съдържат всички необходими реквизити, като е посочено кога е извършено нарушението и въз основа на какви доказателства това е установено. Подробно са описани обстоятелствата, при които същото е извършено.  Като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето, което е допуснал на работа, жалбоподателят е осъществил соченото в АУАН и НП административно нарушение. Съдът е изложил  мотиви, че в конкретния казус не изтекла абсолютната давност за наказателно преследване по чл.81, ал.3 НК във вр.чл.80, ал.1, т.5 НК.

Санкцията е наложена на „Блу сторм“ООД за това, че в качеството си на работодател, на 20.02.2014 г. не е уредило като трудови правоотношенията  при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И.Т.И., което е заварено да престира труд като работник мазач на подова настилка на 20.02.2014г. на втори етаж на обект „новострояща се сграда в гр.Поморие, УПИ VIII-3052, 3053, 3054 и 3055 по плана на гр.Поморие. За така установеното деяние на дружеството е съставен АУАН № 02-02024358/17.03.2014 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление, връчено на дружеството на 06.11.2017 г.

Основното възражение на касатора е, че предвидената в чл.80, ал.1, т.5 НК тригодишна давност за административнонаказателно преследване е  изтекла на 28.08.2017 г., което налага отмяна на оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Съгласно тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по тълк. дело № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи  предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното  си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се погасява  наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното производство недопустимо. С диспозитива на  същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX-та от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение  наказание.

За извършване на визираното в санкционния акт нарушение, както към момента на извършването му, така и към настоящия момент  законодателят предвижда налагане на административно наказание „глоба“, респ. „имуществена санкция“. Съгласно приложимата към настоящия случай  разпоредба  на чл.80, ал.1, т.5 НК  наказателното преследване се изключва по давност, а според чл. 81, ал.3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, а именно в случая от 3 години.  Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на  чл. 80, ал. 1 НК /обикновена давност/.

В конкретния случай, деянието е довършено на датата на която е извършено - 20.02.2014 г., установено е на 20.02.2014 г., АУАН е съставен на 17.03.2014 г.,  а  НП е издадено на 28.08.2014 г. Следователно отнесена към датата на довършване на твърдяното нарушение - 20.02.2014 г.  абсолютната погасителна давност /четири години и половина/  изтича на 20.08.2018 г.  Ето защо настоящият съдебен състав намира, че  към настоящият момент  не са налице предпоставките на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т. 5 НК за прекратяване на административнонаказателното производство на това основание.

Налице са обаче предпоставките за прекратяване на административно наказателното производство посочени в чл.80, ал. 1, т. 5 НК. Това е така, тъй като от датата на издаване на наказателното постановление на 28.08.2014 г., до датата на връчването на НП на санкционираното лице - 06.11.2017 г., е изтекъл срок по-голям от три годишния /3г. и 2 месеца/, предвиден в чл. 80, ал. 1, т .5 НК вр. с чл. 11 ЗАНН и в този период не са били предприети никакви действия от надлежните органи спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, т.е. обикновената погасителна давност за административнонаказателно преследване е била изтекла още на 28.08.2017г. Не е прекъсване на давността връчването на НП, тъй като, както се посочи по-горе, същото е извършено след изтичане на срока по чл.80, ал.1, т.5 НК. Настоящият съдебен състав намира последната норма за приложима в административнонаказателното производство по силата на препращащата норма на чл.11 ЗАНН и съгласно тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС. Според тълкувателното постановление приемането на обратната теза, а именно, че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението.

С оглед изложеното, като е потвърдил наказателното постановление районният съд е постановил решение при неправилно приложение на закона, което налага неговата отмяна.

По тези съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, ХІV-ти състав

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 16 от 12.02.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 471/2017 г. по описа на Районен съд  Поморие и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-024358/28.08.2014 г. издадено от директора на дирекция „Инспекция на труда”  Бургас, с което на „Блу сторм“ООД, с ЕИК по Булстат 201643211, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ул.“Шейново“ №61, представлявано от А.Ч. е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 / хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 62, ал.1  КТ.

Решението е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                        2.