Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№:         238                             18.02.2016г.                        гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

на единадесети февруари                         две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в следния състав:

Председател:       Таня Евтимова

Членове:           1. Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов

 

Секретаря: С.К.

Прокурор: Галя Маринова

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 77 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Вик Мар-13“ЕООД, ЕИК-***; със седалище и адрес на управление:  гр.Пловдив, район Западен,  ул.Звезда ***, против решение № 409/19.11.2015г. постановено по НАХД № 1434/2015г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № КХ062/17.08.2015г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Бургас, с което за нарушение на чл.12, ал.1 от Закона за храните (ЗХ), на основание чл.42, ал.2 от ЗХ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като неправилен поради противоречие с материалния  и процесуалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – директор на ОДБХ-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в процеса, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, поради което иска атакуваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд Несебър с оспореното решение № 409/19.11.2015г. постановено по НАХД № 1434/2015г., е потвърдил НП № КХ062/17.08.2015г., издадено от директора на ОДБХ-Бургас, с което за нарушение на чл.12, ал.1 от ЗХ, на основание чл.42, ал.2 от ЗХ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.  При извършена проверка от служители на административно-наказващия орган на 22.07.2015г. на количка за варена царевица, ситуирана на адрес гр.Обзор, общ.Несебър, ул.Иван Вазов №10, стопанисвана от дружеството-жалбоподател, е установено, че в обекта се извършва търговия с храни – варена царевица, без обекта да е регистриран по реда и при условията на чл.12 от ЗХ, с което е нарушил посочената правна норма.

За да постанови решението си районният съд е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на санкционираното юридическо лице. Изложени са мотиви във връзка с размера на определената санкция, както и относно приложението на чл.28 от ЗАНН.

Основните възражения на касатора са, че първоинстанционното решение е постановено без да е съобразен факта, че не е налице осъществен състав на административно нарушение, тъй като преди проверката е подал заявление за регистрация на обекта си чл.12, ал.4 от ЗХ, а ако е налице нарушение, същото следва да се квалифицира като маловажен случай.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд Несебър е правилно по следните причини:

Настоящият касационен състав намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

В жалбата се излагат възражения, че е налице несъставомерност на деянието, с които настоящият съдебен състав не е съгласен. Подаването на заявление до компетентния административен орган не дава възможност за извършване на търговска дейност по смисъла на чл.12 от ЗХ, тъй като този административен орган не е извършил преценка дали заявителя отговаря на всички законоустановени изисквания за реализирането на дейността. Неговото решение за съответствието с тези изисквания се обективира именно в допускане на регистрацията. Обикновеното действие на подаване на заявление не може да се приравни на мълчаливо съгласие на компетентния административен орган подобна дейност да се реализира до момента на извършване на регистрацията. Търговецът е имал възможност да подаде това заявление своевременно, а не както е видно от възражението му (л.12-13 от първоинстанционното дело) едва след като му е дадено задължително предписание. Незнанието на закона не освобождава от отговорност при неговото нарушаване и търговецът не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Във връзка с искането за прилагане чл.28 от ЗАНН касационният състав напълно споделя изложените от първата инстанция мотиви, поради което не намира за необходимо да излага отново същите.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 409/19.11.2015г. постановено по НАХД № 1434/2015г. по описа на Районен съд Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

 

 

 

           2.