Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 800

 

град Бургас, 05.04.2013г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на седми март, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                                         ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар М.В. и с участието на прокурор ТИХА СТОЯНОВА изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 77/2013г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Български мистерии 54” ООД, ЕИК 147048483, представлявано от Н.Б.Д. – управител е оспорил решение №426/22.11.2012г. постановено по АНД №581/2012г. по описа на Районен съд Несебър, с което е изменено наказателно постановление №02-0202566/10.05.2012г. издадено директор на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, в частта относно размера на наложената имуществено санкция, намалена от съда на 1 500 лв. С наказателното постановление на касаторът, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000лв. за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба, редовно призовани, не изпращат представители.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, предлага да бъде оставено в сила.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно.

Районният съд е приел, че са налице елементите от фактическият състав на административното нарушение, визирано в чл.415, ал.1 от КТ, не са допуснати съществени нарушения на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното наказателно постановление. Относно размера на наложеното наказание съдът е приел, че в нарушение на чл.27 от ЗАНН не са взети предвид всички обстоятелства имащи отношение към индивидуализацията на конкретното наказание и е изменил размера на имуществената санкция от 5 000 лв. на 1 500 лв.

Според районния съд сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН не са изтекли, защото съставомерното деяние е бездействие, представляващо продължено нарушение, което продължава до възникване на обстоятелства, които го прекратяват, в случая това е проверката извършена на 19.12.2011г. 

Тези изводи на районния съд не се споделят от настоящия състав.

Изводът направен от районния съд относно приложението на чл.34, ал.1 от ЗАНН в случая почива на разпоредбата на чл.80, ал.3, предл. последно от НК, според която давността за преследване започва за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им. Процесното деяние е административно нарушение, което се установява и наказва по реда на ЗАНН и разпоредбите на НК са субсидиарно приложими само в хипотезата на чл.11 от ЗАНН –доколкото в този закон не се предвижда друго. В чл.80, ал.1-3 от НК са уредени хипотезите, при които наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено(започнало) в продължение на съответно количество време в зависимост от вида и размера на наказанието за съответното престъпление, както и началният момент, от който давността започва да тече. Аналогична уредба се съдържа в ЗАНН, именно в чл.34, ал.1 и 2 - не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В тази разпоредба са уредени и началните моменти, от които срока започва да тече - три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението. По тези съображения хипотезата на чл.80, ал.3 от НК не е приложима в административнонаказателното производство. Цитираната от районния съд съдебна практика – решение от 06.04.2009г. по КАНД №551/2009г. на АССГ, не се споделя от настоящият състав на АСБ, а тази на ВАС е неотносима.

Актът за установяване на нарушение е съставен извън срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Процесното предписание представлява т.7 от Протокол, съставен на 14.07.2011г., в която като краен срок за изпълнение е посочена датата 15.08.2011г. Този срок е определен от административния орган, който е автор на предписанието. Същият орган в административнонаказателното производство има качеството на наказващ. След като той е дал срок на работодателя да изпълни предписанието най-късно до 15.08.2011г., то неизпълнението на това предписание може да се констатира от деня, следващ изтичането на дадения срок, в случая 16.08.2011г. Действително констатирането на неизпълнението изисква активно действие от страна на наказващия орган, но това не е предпоставено от актове или действия на други органи или лица. Затова следва да се приеме, че на 16.08.2011г. на наказващия орган е бил известен нарушителят и извършеното от него нарушение. Активното действие, което се изисква от наказващия орган да бъде извършено за да се констатира неизпълнението на предписанието, след като не е обусловено от никакъв друг фактор, следва да се извърши в рамките на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, от датата на изтичане на дадения от същия орган в друго качество (административен орган) срок за изпълнение на предписанието. Обратното разбиране, че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече от датата на действително извършената проверка от наказващия орган необосновано и в противоречие с разума на закона предоставя възможност на този орган неоправдано дълго да бездейства, въпреки че за констатиране на неизпълнението на предписанието неговите действия не са обусловени от нищо друго, освен от наличие на добра вола и организация.

В този смисъл настоящият състав счита, че от бездействието си от 16.08.2011г. до 19.12.2011г., когато реално е извършена проверката за изпълнение на предписанието, наказващия орган не може да черпи права, като накърнява правата на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност.

Неспазването на срока за съставяне на АУАН по реда на чл.34, ал.1 от ЗАНН, е съществено нарушение на административно-наказателните правила, което опорочава наказателното постановление, обуславяйки неговата незаконосъобразност.

По изложените съображения решението на РС-Несебър следва да бъде отменено, както и наказателното постановление.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

                ОТМЕНЯ решение №426/22.11.2012г. постановено по АНД №581/2012г. по описа на Районен съд Несебър, ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТМЕНЯ наказателно постановление №02-0202566/10.05.2012г. издадено директор на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: