Р Е Ш Е Н И Е

 

№ /27.07.2012 година, град Бургас,   

 

Административен съд – гр. Бургас, в съдебно заседание на двадесет и седми март, две хиляди и дванадесета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа докладваното от съдия Енчев адм.д. № 77/2012 година.

 

Производството е по чл.107 ал.4 във връзка с чл.144 ал.1 и глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

 Образувано е по жалба на И.С.А. с ЕГН ********** ***, офис 2, против Акт за установяване на задължение по декларация № 1107537/16.08.2011 година (АУЗД) на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № 105/20.10.2011 година на директора на ТД - Бургас на НАП.

С АУЗД на жалбоподателя са определени публичноправни задължения за данъчен период 2009 година: авансови вноски по ДОО в размер на 405,60 лева – главница и 173,34 лева – лихва; авансови вноски по ЗО в размер на 124,80 лева – главница и 27,31 лева – лихва, както и авансови вноски по ДЗПО в размер на 156 лева – главница и 66,68 лева – лихва.

В жалбата се оспорва законосъобразността на РА. Твърди се, че от акта не може да се направи обоснован извод, че издателят му е служител на НАП, че може да извършва проверка и да издава АУЗД. Поддържа се, че жалбоподателят не е запознат с резолюцията, с която е възложено извършването на проверка, а това го е възпрепятствало да се защити срещу констатациите. Изтъква се, че твърденията му за неправилност на констатациите не са обсъдени по никакъв начин от директора на ТД – Бургас на НАП. Твърди се, че е налице груба грешка в АУЗД – задължения за 2009 година да се установяват при извършена проверка за 2008 година. Според жалбоподателя, както АУЗД, така и решението на директора на ТД – Бургас, са немотивирани.

Иска се отмяна на АУЗД.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното.

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

АУЗД съдържа всички необходими реквизити, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му.

В жалбата се оспорва компетентността на издателя на АУЗД.

В съответствие с предписанието на чл.160 ал.2 от ДОПК, което задължава съда да извърши служебна проверка на компетентността, настоящият състав приема следното.

Съгласно чл.107 ал.3 изр.ІІ - ІІІ от ДОПК, по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. АУЗД може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

От този текст, както и от нормата на чл.144 ал.1 от ДОПК, е очевидно, че АУЗД се издава от орган по приходите.

Според чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, органи по приходите са служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите".

В случая, издател на АУЗД е Р.Л.Г. – “инспектор по приходите” в ТД – Бургас на НАП. От своя страна, на основание чл.12 ал.1 т.1 във връзка чл.110 ал.3 от ДОПК, тя е оправомощена да извърши проверката с резолюция № 1107537/10.08.2011 година (лист 15), в която й е възложено и да състави “съответния документ” за резултатите от проверката.

С оглед изложеното, съдът приема, че АУЗД е издаден от компетентен орган – орган по приходите в ТД – Бургас на НАП, на който е възложено извършването на проверка по установения ред.

В административното производство не са допуснати процесуални нарушения. Не е налице поддържаното от жалбоподателя съществено процесуално нарушение, изразяващо се накърняване на правото му на защита, като бил лишен от възможност да се запознае с резолюцията, с която е възложено извършването на проверката. Резолюцията е вътрешнослужебен акт, с който висшестоящ орган възлага на орган по приходите да извърши проверка на определени факти и обстоятелства, имащи отношение към публичноправните задължения на проверяваното лице. Съгласно чл.110 ал.4 изр. І от ДОПК, проверка може да бъде извършена, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Т.е. писмената форма на разпореждането не е необходимо условие за започване на проверката, а оттам и липсата на предявяване на разпореждането (в случая - писмено) не може да бъде тълкувана като съществено процесуално нарушение, накърнило правото на защита на А..

Не е налице и твърдяната липса на мотиви в АУЗД и в решението на директора на ТД – Бургас на НАП. И в двата акта (вторият от които също по съществото на спора) са изложени мотиви за произхода и размера на установените  публичноправни задължения на А.. В решението на директора (лист 6-8) е извършен, макар и кратък, анализ на възражението на И.А. и е отговорено на доводите, формулирани от него в жалбата, подадена при административното оспорване на АУЗД (лист 9).

Действително, в АУЗД (лист 13) е допусната формална неточност. Във встъпителното изречение към мотивите е посочено, че проверката е извършена за задължения за данъчен период “2008 година”. От текста на АУЗД, обаче, недвусмислено се изяснява, че проверката е била извършена за данъчен период 2009 година, въз основа на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 0200022185/30.04.2011 година (лист 29-34), подадена от жалбоподателя.

АУЗД е материално законосъобразен.

При извършената проверка, в резултат от отправено искане (лист 18) за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) до  “Булстрад” ЗПАД, от страна на застрахователя са представени доказателства, че през 2009 година жалбоподателят, в качеството си на необвързан агент на дружеството (с договор за агентство от 31.10.2006 година – лист 19), е получил доход в размер на 1549,79 лева, който не е декларан по чл.50 от ЗДДФЛ.

При извършена справка в Агенцията по вписванията е установено, че И.А. е регистриран, като консултант, в регистър БУЛСТАТ, считано от 07.03.2001 година.

Установено е, че жалбоподателя е между лицата, изброени в чл.4 ал.3 т.1-2 от КСО, подлежащи на задължително осигуряване в размерите по чл.6 и чл.7 т.1 от КСО и чл.40 ал.2 т.1 от ЗЗО и дължи авансово внасяне на вноски по ДОО, ЗО и ДЗПО..

На основание чл.103 от ДОПК, на А. е изпратено съобщение (лист 23-24) по пощата, за отстраняване на несъответствието по подадената от него декларация с вх. № 0200022185/30.04.2011 година, като отрази дължимите авансови вноски. Лицето е получило съобщението, но в указания срок не е извършило корекция.

Затова, с оспорения АУЗД, въз основа на установения доход за 2009 година, получен от “Булстрад” ЗПАД, на лицето са определени задължения по ДОО, ЗО и ДЗПО, потвърдени с решението на директора на ТД – Бургас на НАП.

Съгласно  чл.4 ал.3 т.1 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. В конкретния случай, А. е регистриран като, упражняващ свободна професия – консултант – и на основание чл.5 ал.2 във връзка с чл.6 ал.2 от КСО, като самоосигуряващо се лице, дължи внасяне на авансови вноски по ДОО, ЗО и ДЗПО в размер не по – малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица.

Предвид установения отрицателен факт – липса на авансови вноски – органът по приходите законосъобразно е определил размера на авансовите вноски на лицето, при съобразяване с размера на дохода, получен от него през периода.

При установена законосъобразност на основанието за определяне на вноските, съдът не установи изчислителни грешки при определяне на техния размер за данъчния период.

Жалбата следва да се отхвърли

По изложените съображения, на основание  чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.А. с ЕГН ********** ***, офис 2, против Акт за установяване на задължение по декларация № 1107537/16.08.2011 година на орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № 105/20.10.2011 година на директора на ТД - Бургас на НАП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

 

СЪДИЯ: