РЕШЕНИЕ

 

№………….                        дата  11 март 2011 год.                        град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 28 февруари 2011 год.

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 77 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

         Предмет на оспорване е Заповед № А847/29.10.2010 год. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Айтос, потвърдена с Решение № 50/22.12.2010 год. на директора на РДСП - Бургас, с която е отказано отпускането на целева помощ за отопление по Наредба № РЗ-07-5/16.05.2008 год. на МТСП, считано от 01.10.2010 год., поради това, че жалбоподателката З.Г. е извършила продажба на поземлен имот на дата 28.07.2008 год., поради което не отговаря на условията по чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, във вр. с изискванията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 год.

         Жалбоподателката Г. оспорва постановения отказ, като възразява, че извършената от нея разпоредителна сделка касае имот, представляващ празно дворно място и не попада в хипотезата на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот, каквито са изискванията на  ППЗСП. Иска се отмяна на оспорената заповед.

         В съдебно заседание жалбоподателката не се явява.

         Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата и поддържа становището, че не са изпълнени изискванията на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП за отпускане на целева помощ за отопление.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е основателна.

         Установява се по делото, че жалбоподателката Г. е подала до Дирекция “Социално подпомагане” – Айтос молба-декларация вх. № А-847/13.10.2010 год. за отпускане на целева помощ за отопление. Извършена е социална анкета, като в съставения за тази цел социален доклад, в раздел ІV, т.1 е посочено, че жалбоподателката Г. е извършила прехвърляне чрез продажба на поземлен имот – дворно място, което е установено чрез извършената служебна справка.

         Като взел предвид горните фактически констатации, директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Айтос издал процесната Заповед № А-847/29.10.2010 год., с която постановил отказ за отпускане на целева помощ за отопление, като в мотивите на административния акт посочил,  че не са налице условията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 год., тъй като лицето попада в кръга на лицата по чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, а именно – извършено прехвърляне на недвижим имот. 

         При оспорването по административен ред е постановено Решение № 50/22.12.2010 год., като горестоящият административен орган директор на РДСП – Бургас потвърдил издадената заповед, възприемайки същите фактически и правни доводи.

         Заповедта е незаконосъобразна.

         На съдебно обжалване в настоящия съдебен процес подлежи първоначалния административен акт, доколкото в хода на оспорването по административен ред, същият е потвърден от горестоящия орган, няма изрична норма, която да предвижда обжалване на акта на горестоящия орган, следователно, съдът следва да вземе предвид и анализира фактическите и правни доводи на Директор на дирекция “Социално подпомагане” - Айтос и установените от него фактически обстоятелства в развилото се пред него административно производство.

Съгласно Закона за социално подпомагане, социалната помощ се отпуска със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице, след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Отказите задължително се мотивират и задължително подлежат на обжалване пред директора на съответната Регионална дирекция "Социално подпомагане".

По делото е установено, че жалбоподателката Г. е извършила разпоредителна сделка, оформена с НА № 93/25.07.2008 год., по силата на която е продала притежаваната от нея идеална част от недвижим имот, описан като дворно място с площ от 1430 кв.м., съставляващо УПИ VІ-107, кв.10 по плана на с.Драгово, община Карнобат. Именно тази правна сделка е анализирана от административния орган и е послужила като фактическо основание за постановяване на процесния отказ за изплащане на целева помощ за отопление, като е прието, че е налице хипотезата на чл.10, ал.1, т.6 от ППЗСП, която регламентира условията, на които следва да отговарят лицата, кандидатстващи за помощи по този ред.

Изискването на разпоредбата на  чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП да не е осъществено прехвърляне на жилищен или вилен имот или идеални части от тях е императивно и наличието на безспорно установен факт за подобно разпореждане с вещни права, представлява пречка за отпускане на помощ за отопление. В настоящия случай нито от представения нотариален акт, нито от останалите материали по административната преписка се установява, че имотът, предмет на покупко-продажбата, страна по която е жалбоподателката, е жилищен или вилен. Прехвърлeното право касае обект, представляващ дворно място, обособено като УПИ. Поземлен имот по смисъла на ЗУТ е част от територия, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост, а "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Административният орган не е събрал доказателства, че процесния имот е бил предназначен за задоволяване на жилищни нужди, каквато е идеята на законодателя относно въведеното ограничение с разпоредбата на  чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. Разширяването на приложното поле на въведените основания е довело до неточно прилагане на материалния закон от административния орган, поради което издадена заповед се явява материално незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.

От депозираното становище на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Айтос е видно, че жалбоподателката Г. отговаря на изискванията за минимален доход, който е по-нисък от диференцирания минимален доход за отопление и след като се установява, че лицето отговаря на условията по чл.10, ал.1 от ППЗСП, следователно, налице са предпоставките, регламентирани в нормата на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 год. на МТСП, съгласно който право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

На основание изложените мотиви, оспорената Заповед № А847/29.10.2010 год. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Айтос следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № А847/29.10.2010 год. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Айтос, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                 

 

                                                                    СЪДИЯ: