Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  1315

 

гр. Бургас, 18.07.2012 г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА административно дело № 778 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.118, ал. 1 КСО във връзка с чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба („искова молба”), подадена от Т.А.К. против Решение на Директора на РУСО Бургас изх. № 22/14.03.2012 г., с което е оставено в сила Разпореждане № 47/25.01.2012 г., издадено от Ръководител „ПО” при ТП на НОИ гр. Бургас. С жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество, чрез определяне на времето, през което лицето следва да получава намален размер на пенсията.

В съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата по заявените с нея основания.

Ответникът по оспорването, чрез процесуален представител юрисконсулт Д., намира оспорването за неоснователно.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице с установен правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок, с предвид наличието на доказателства за съобщаване на акта на 19.03.2012 г. (л. 15 от делото).

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

На 30.12.2011 г. Т.А.К. е подала до Директора на РУСО Бургас заявление вх. № МП-42568, с което е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заявлението е било придружено с документи, удостоверяващи изискуем осигурителен стаж – над 31 години учителски такъв. Към дата на подаване на заявлението К. е била навършила възраст 58 години и 01 месец. Искането за пенсиониране е подадено при хипотезата на §5, ал. 1 от ПЗР на КСО.

На 25.01.2012 г. е издадено Разпореждане № 47, с което въз основа на подаденото заявление е отпусната срочна лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от  30.12.2011 г. Пенсията е отпусната в минимален размер 136.08 лева, като лицето е уведомено, че след определяне на средномесечния осигурителен доход за страната ще бъде определен действителният размер на пенсията, като разликата се изплаща от датата на отпускането. В разпореждането е посочена и датата, до която се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране – 23.11.2014 г. – навършване на 61-годишна възраст.

Това разпореждане, издадено от органа по пенсионно осигуряване, е било оспорено от жалбоподателката пред Директора на РУСО. В жалбата е посочено, че неправилно е определен периодът за изплащане на срочна пенсия за ранно пенсиониране, тъй като към датата на подаване на заявлението за пенсиониране този срок е следвало да бъде определен съобразно разпоредбата на §5, ал. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 КСО, в редакция на последната норма към датата на подаване на заявление за отпускане на пенсия.

С оспореното решение, Директорът на РУСО Бургас е намерил жалбата за неоснователна, като в решението е посочил, че приложимият материален закон е този, действащ към датата на издаване на разпореждането, с което се отпуска срочната пенсия. Поради това е приел, че правилно с разпореждането срокът на пенсията по §5, ал. 2 на ПЗР на КСО е определен съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО в редакцията й след изменението с Държавен вестник бр. 16 от 2012 г.

Пред съда жалбоподателката оспорва решението на Директора на РУСО Бургас, като излага аргументи относно приложимия материален закон. Счита, че наличието на материалноправните предпоставки за отпускане на пенсия при хипотезата на § 5 ПЗР на КСО следва да бъдат преценяни към момента на подаване на заявлението за пенсиониране. Твърди, че към този момент предпоставките са били налице и срокът за изплащане на пенсията, отпусната по реда на §5, ал. 2 следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 68, ал. 1, действаща до 01.01.2012 година, а именно при отчитане на навършена 60-годишна възраст за жените и съответен осигурителен стаж, а не както е приел административният орган – с предвиденото от 31.12.2011 г. увеличаване на възрастта за пенсиониране на жените.

Съдът намира възраженията за основателни.

Съгласно §5, ал. 1 от ПЗР на КСО (действащ към датата на подаване на заявлението за пенсиониране от жалбоподателката, до 31.12.2020 г., включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и с учителски осигурителен стаж, както следва: 1. До 31.12.2011 година – 25 години за жените и 30 години за мъжете; 2. От 31.12.2011 година осигурителният стаж по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете.

В настоящият случай, към датата на подаване на заявлението за пенсиониране – 30.12.2011 г. жалбоподателката е удостоверила пред административния орган, който е приел наличието на над 31 години учителски осигурителен стаж, т.е. с близо 6 години повече от изискуемия по §5, ал. 1, т. 1 от ПЗР на КСО.

Втората кумулативно изискуема предпоставка за придобиване право на пенсия при хипотезата на §5, ал. 1 е възраст с 3 години по-ниска от тази, предвидена с разпоредбата на чл. 68, ал. 1 КСО. Според последния текст пак към датата на подаване на заявлението за пенсиониране право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените, т.е. към 30.12.2011 г. жалбоподателката би следвало да бъде на възраст не по-ниска от 57 години. Към този момент същата е била навършила възраст 58 години и 1 месец.

С оглед посочените правни норми, съотнесени към установените факти,  съдът намира, че по отношение на Т.А.К. са били налице всички кумулативни изискуеми предпоставки за придобиване право на пенсия при хипотезата на §5, ал. 1 от ПЗР на КСО.

Алинея 2 на текста сочи, че на лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,2% за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1.

Неправилно административният орган е определил продължителността на изплащане на срочната пенсия на жалбоподателката с оглед разпоредбата на чл. 68, ал. 1 КСО в редакция, действаща от 01.01.2012 г. Според това изменение на закона от 31.12.2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените до достигане на 63-годишна възраст за жените.

С оспорения акт е прието, че така определеният срок е законосъобразен, тъй като в тази редакция нормата е била приложима към 25.01.2012 г. – датата, на която е издадено разпореждане № 47. В мотивите на решението е посочено, че при издаване на разпореждането е спазен срокът, предвиден за административния орган за обработка на подадените документи и отпускане на исканата пенсия. Затова след като срокът за произнасяне е спазен, то и предпоставките за отпускане на пенсията следва да се преценява към момента на изтичане на този срок.

Съдът намира, че материалният закон е приложен неправилно.

Разпоредбата на чл. 94 от КСО сочи от кога се отпускат пенсиите. Според текста, това е датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата, а ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването на необходимите документи. Очевидно е, че в случая датата на придобиване на правото на пенсиониране, респ. на придобиване на правото на получаване на пенсия е тази, на която са се осъществили правопораждащите факти- наличието на определена възраст и определен учителски осигурителен стаж.

И при двете хипотези, предвидени в разпоредбата на чл. 94 КСО, моментът, от който следва да бъде извършвана преценка за наличието на предпоставките за отпускане на пенсия за прослужено време и възраст, е този, на който лицето, носител на правото, представи на компетентния орган необходимите документи, въз основа на които може да бъде извършена тази преценка. Член 94 предвижда, че дори след пропускане на 6-месечния срок от настъпване на правопораждащия факт, пенсиите се отпускат от датата на заявлението, респ. датата, на която лицето е подало всички необходими документи.

Няма законова норма, която да обвързва началния момент, от който се отпуска пенсия, с датата, на която следва да се произнесе компетентният орган относно наличието или липсата на предпоставки за това.

Като е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 94 КСО административният орган незаконосъобразно е утежнил положението на жалбоподателката, като при доказани от нейна страна материалноправни предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и за срочна такава, е приложил неприложима към датата на подаване на заявлението за пенсиониране, материална норма.

След като страните не спорят по отношение на възрастта, която е имала жалбоподателката към датата на подаване на заявлението за пенсиониране и по отношение на размера на учителския осигурителен стаж, то пенсията по реда на §5, ал. 2 от ПЗР на КСО е следвало да бъде изчислена по размер и за срок, съобразени с действащите материални норми към 30.12.2011 г.

По тези съображения, съдът намира, че следва да отмени оспорения акт като незаконосъобразен и да върне преписката на административния орган за произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

По изложените съображения и на основание чл. 172 АПК, съдът,

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ Решение на Директора на РУСО Бургас изх. № 22/14.03.2012 г., с което е оставено в сила Разпореждане № 47/25.01.2012 г., издадено от Ръководител „ПО” при ТП на НОИ гр. Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на РУСО Бургас за произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд гр.София  в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

СЪДИЯ: