Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                24.08.2012г.    град Бургас

 

 

Административен съд – гр.Бургас, втори състав, на пети юни две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

   Председател: Станимир Христов

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 776 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Л.А.Ц., ЕГН **********;***, офис № 3 против Заповед № 70045/15.03.2012г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр. Бургас, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Заявено е твърдение, че тази заповед е незаконосъобразна, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, а освен това към момента на налагане на ПАМ е изтекла давността за изпълнение на наказателните постановления. Иска се от съда да бъде отменен обжалвания административен акт. В съдебно заседание, жалбоподателя се явява лично и поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответната страна – началника на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр. Бургас не изпраща представител и не ангажира становище по оспорването.

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70045/ 15.03.2012г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр. Бургас на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е разпоредено отнемането на СУМПС на жалбоподателя Ц. поради факта, че на Ц. в качеството му на водач са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления по приложена справка и едновременно с това Ц. не е изпълнил вмененото му от чл. 157, ал. 4 от ЗДвП задължение да върне СУМПС в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, тъй като при отнемане на всички контролни точки водачът губи придобитата правоспособност.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. Спазена е предвидената от закона писмена форма и в заповедта се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Видно от самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването й, административният орган се е позовал на Справка за контролните точки на водача, в която са цитирани номерата на наказателните постановления, от които произтича задължението на водача. Посочен е фактът на неизпълнение на разпореденото от закона задължение, предвид което заповедта е надлежно мотивирана, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Процесният индивидуален административен акт е издаден след изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая. В съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от АПК заповедта е съобщена на жалбоподателя, което е удостоверено чрез подписа на Ц.. По делото не се твърди, че водачът е върнал доброволно свидетелството си за управление на МПС.

Сезирания съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не са налице материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 4 от ЗДвП за прилагане на ПАМ.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка от вида на превантивните, прилагани с цел предотвратяване на пътнотранспортни произшествия и гарантиране безопасността по пътищата. Законосъобразността на принудителната мярка изисква едновременното наличие на две предпоставки, като първата е на водача на МПС да са отнети всички контролни точки, а втората този водач да не е върнал свидетелството си за правоуправление. Не се спори между страните, че СУМПС не е върнато доброволно. Спорът е относно наличието на втората предпоставка - отнемането на контролните точки. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения законодателят е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за установени нарушения. Предвид факта, че в настоящия случай за нарушения на Ц. по ЗДвП са издадени 11 бр. наказателни постановления в периода от 15.11.2002г. до 28.09.2010г., то приложими са Наредба № I-139/16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., в сила от 4.10.2002 г.; отм., бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.) и Наредба № Iз-1959/ 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). И по двете наредби е предвидено, че водачът има първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от посочените подзаконови нормативни актове, контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. В този смисъл правопораждащият факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението и размера и вида на наказанието. Съгласно чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано, е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Последното възниква от деня на връчване на акта, както сочи чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

В жалбата се претендира, че наказателни  постановления № 6117/26.05.2004г. и № 2784/12.11.2004г. не са връчени по надлежния ред на Ц., последният не е имал възможност да упражни правото си на обжалване спрямо тези наказателни постановления, което води до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Доколкото връчването на постановленията е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции, то следва да се има предвид, че най-късно към датата на връчване на процесната заповед за прилагане на ПАМ, жалбоподателят е известен за съществуването на актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност и няма данни да ги е оспорил пред компетентния съд. Самият Ц. посочва, че е узнал за съществуването на тези постановления както от заповедта, така и от изисканата от него справка с дата 16.03.2012г. Редовността на връчването на наказателното постановление е пряко относима към допустимостта на жалба срещу посочения акт пред първата инстанция, която е районния съд по местоизвършване на нарушението. Настоящата инстанция не разполага с правомощия да се произнася по спор за редовността на връчването на наказателни постановления, тъй като съгласно чл. 59 и сл. от ЗАНН по подобен спор се произнася районния съд. Влязло в сила наказателно постановление може да се преразгледа само в условията на възобновено административнонаказателно производство по реда на чл. 70 и сл. от ЗАНН. В противен случай то се ползва с формална законна сила и съдът не може в настоящото производство да се произнася по законосъобразността му. За да се приеме, че посочените наказателни  постановления № 6117/26.05.2004г. и № 2784/12.11.2004г. не са връчени на адресата по надлежния ред и съответно същите не са влезли в законна сила е следвало Ц. да представи в настоящото производство доказателства, че е оспорил същите пред районния съд, което той не е сторил. При така изложените обстоятелства следва да се приеме, че след като в съдържанието на заповедта за прилагане на ПАМ са посочени съответните релевантни за приложението й наказателни постановления и няма доказателства, от които да е видно че същите са оспорени по надлежен ред, то са налице 11 бр. наказателни постановления, които са влезли в сила. Съдът държи да отбележи, че след запознаване с представените в административната преписка доказателства е видно, че общо с наказателни  постановления № 6117/26.05.2004г. и № 2784/12.11.2004г. на Ц. са отнети 18 контролни точки, което не отговаря на твърдението му, че са отнети 20 контролни точки.

Отделно от това в хода на настоящото производство Ц. не е представил доказателства, че е възстановил отнетите му контролни точки по предвидения ред.

Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 43/2002 г.) и НАРЕДБА № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи, (обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г.)

Ирелевантно за настоящия спор е направеното  възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки са въведени като контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Те са установени единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което потвърждава извода за различната им правна същност. В случай, че отнемането на контролните точки беше вид административно наказание, с факта на изтърпяване на същото щеше да се погаси административнонаказателната отговорност на дееца, докато законодателно чрез НАРЕДБА № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г.) във връзка с чл. 158 от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 43/2002 г.) е уредено възстановяването им. След като дадено физическо лице придобие качеството водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и съответно при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139/16.09.2002 г. и Наредба № Iз-1959/ 27.12.2007 г., единствения начин да възстанови същите е предвиден в посочената Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. Съгласно § 1 от ПЗР на Наредба № Iз-1959/ 27.12.2007 г., броят на отнетите контролни точки до влизане в сила на тази наредба се запазва. Цитираната нормативна уредба предполага нарочна процедура за възстановяване на отнети контролни точки, по отношение на които институтът на погасителната давност по ЗАНН е неотносим. Отнемането на контролните точки е последица от извършването на нарушението, а не вид наказание за него. Поради това изтеклата давност за правото на държавата да търси принудително изпълнение на наложените наказания не рефлектира върху правните последици от извършеното нарушение, каквито са отнемането на съответния брой контролни точки, а в резултат на това и изземването на свидетелството за правоуправление.

Несъстоятелно е и  възражението относно незаконосъобразността на оспорения акт поради липса на уведомяване по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Наредба № І-139/ 16.09.2002г. във връзка с твърдението за нередовното връчване на наказателни  постановления № 6117/26.05.2004г. и № 2784/12.11.2004г. Нормата на  чл. 171, т. 4 от ЗДвП във връзка с ал. 4 на чл. 157 от ЗДвП не поставя като изискване при налагането на мярката наличие на действия на административния орган по уведомяване на водача за принадлежащите му и отнети контролни точки. Съдържащото се в ал. 3 на чл. 5 от Наредба № I-139/2002 г. (отм.) изпращане на съобщение до водача за отнетите контролни точки има информационна и превантивна цел, но е неотносимо към законосъобразността на акта, с който се налага административната мярка. Задължението на водача да следи наличните контролни точки и да предприеме съответни действия, разписани в нормативните актове, за да възстанови същите или при отнемането им да върне свидетелството за управление на МПС произтича именно от нормата на чл. чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като текста на посочената норма не е изменян от момента на  приемането на ЗДвП и обнародването му в ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г.

При така изложените обстоятелства жалбата на Ц. като неоснователна следва да се отхвърли, а оспорения административен акт да се остави в сила.

На основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.А.Ц., ЕГН **********;***, офис № 3 против Заповед № 70045/15.03.2012г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр. Бургас, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелство за управление на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.    

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: